Неизвестните тревненски майстори. Уста Косю Колев и уста Христо Живков

Кратки сведения за двама неизвестни майстори от Тревненско, откриваме в записките на резбаря-краевед Цаньо Антонов. Те били „много добри майстори“ - дюлгери и съдружници. През 1908 г. уста Христо Живков от с. Гуглевци, който бил строителен предприемач, бил 40-45 г. Другият майстор уста Косю Колев, родом от с. Енчовци бил на същата възраст. Двамата работели по обекти из Казанлък и околията. В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ срещу името на уста Христо е отбелязано, че е роден през 1863 г. По сведения от същия източник, заедно с уста Колю Колев /погрешно е изписано първото име на майстора, според арх. Н. Тулешков става дума за уста Косю Колев/, построили църквите в старозагорските села: „Св. Параскева“ („Св. Петка“) /1892 г./ в Черганово; църквата „Успение на Пресвета Богородица“ /1897 г./ в Овощник /според арх. Н. Тулешков/; църквата „Св. Димитър“ /1894 г./ в Дунавци; църквата „Св. Архангел Михаил“ /1884 г./ в Морозово /дн. Горно Черковище/. Двамата майстори възстановили и опожарената през 1877/1878 г. църква „Св. Параскева“ в Казанлък. В града на розите обаче, няма храм с подобно име. Твърде вероятно е да става въпрос за средновековната църква „Св. Петка Българска“ в казанлъшкото село Енина, която била опожарявана два пъти – през 1804 г. от кърджалиите и по време на Руско-турската война /1877-1878 г./. Според проф. Асен Василиев, уста Косю участвал в изработката на иконостаса на другата църква в Енина - „Св. Георги“ /1837 г./, след нейното възстановяване от опожаряването по време на Руско-турската война. Иконостасът в храма на името на Победоносеца Св. Георги, изработен през 1880 г., бил дело на именития майстор уста Колю Петков /1841-1913/ от Късовци. Още един прочут тревненски майстор оставя своето име в историята на храм „Св. Петка“ в Енина – зографът от Витановската фамилия Симеон Цонюв. Негови са три от апостолските икони в храма „Св. Петка“ - „Св. Богородица с малкия Иисус”, „Иисус Христос” и „Св. Георги”, рисувани през 1814 г. Днес те се съхраняват в Художествената галерия в Казанлък.

По сведение на арх. Н. Тулешков, иконостасът в църквата в с. Черганово бил дело на майстора - строител и резбар Събчо Генчев Събков /1835-1927/, родом от к. Радино, който се преселил в Енчовци. Заедно с майсторите Косю Колев и Марко Тихов те построили и църквата „Св. Йоан Рилски“ (1900 г.) в днешния кв. „Бичкиня“ /Габрово/. Иконостасът на храма в Овощник, изработен през лятото на 1897 г., бил дело на братята – цветорезци Петко (1868-1935) и Цаню (1870-1956) Нейкови Ковачеви, родом от Късовци. В сборника „Тревненска художествена школа“ те са посочени и за майстори на градежа. В една своя статия за братята – цветорезци Петко и Цаню Нейкови Ковачеви /2012 г./, д-р Вяра Белева – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, отбелязва, че братята Кънчо /Къню/ (1866-1950 г.) и Петко Нейкови Ковачеви построили църквата „Св. Богородица“ и изработили църковния иконостас. Според сведенията от сборника „Тревненска художествена школа“ уста Косю и Къню Ненчев Дамянов от к. Йововци, изселил се в Казанлък, изработили иконостаса в църквата в Дунавци, който вероятно бил „нерезбован“. Майстор Къню Ненчев участвал и в изработката на иконостаса в Овощник.

В църквата в с. Черганово имало икони от зографа Васил Михалев, а в храма в Дунавци – 25 икони от зографа Васил Стоянов /1895 г./.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Параскева" в с. Черганово

Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
в с. Овощник

Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
в с. Овощник

Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
в с. Овощник

Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
в с. Овощник

Иконостасът в църквата
"Успение на Пресвета Богородица" в с. Овощник

Църквата "Св. Димитър" в с. Дунавци

Църквата "Св. Архангел Михаил"
в с. Горно Черковище

Църквата "Св. Архангел Михаил"
в с. Горно Черковище

Храм "Св. Йоан Рилски" в кв. Бичкиня, Габрово