Паметта за Петко Рачев Славейков във Велико Търново. Част II

Споделените проблеми, свързани с поддържането на къщата - музей, не бива да обричат на забрава този емблематичен за В. Търново „паметник“ на големия поет и общественик П. Р. Славейков. Изграждането на една съвременна интерактивна експозиция в родния му дом би го превърнала в привлекателно място за посетителите (индивидуални и организирани в малки групи). Тогава музеят със сигурност ще привлече вниманието на повече учители по литература и история, които ще предпочетат да запознаят учениците с живота и творчеството на П. Р. Славейков в една незабравима атмосфера. Основание за подобен оптимизъм за бъдещето на музея дават непрекъснато разширяващият се дял на неформалното образование и наличието на толкова много училища в града и близките селища. Друга немалка потенциална целева група посетители са студентите от Филологическия, както и от други факултети на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Наред с обновената експозиция музеят трябва да предложи и подходящи образователни програми за различните категории посетители, включително и за възрастни. За популяризирането на музея би допринесло и включването му в тематични маршрути.

Идеята за паметник на П. Р. Славейков се издига отново в средата на ХХ в. На основание Постановление на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет за увековечаване паметта на борците революционери от 30 ноември 1954 г. отдел „Култура“ на Окръжния народен съвет предлага на Изпълнителния комитет да вземе решение през 1954 г. да бъдат изготвени проекти на пет бюст-паметника във В. Търново, сред които и на П. Р. Славейков. Предвижда се той да бъде разположен в „Градината на мира“. Първоначално определената сума 4000 лв. впоследствие е коригирана на 3000 [ДА – В. Търново, ф. 547, оп. 1, а.е. 1104, л. 36, 42]. По-късно това решение е изоставено.

Десетилетие по-късно, през 1965 г. скулпторът Благой Илиев и архитектът Живко Драгомиров пристъпват към изработване на проект за паметник на бележития поет и общественик. Авторският колектив се ръководи от разбирането, че теренът на възрожденския площад пред мемориалния музей „е раздвижен и със своята композиция дава условията за развиване на фигурален паметник, разположен върху високата част срещу родната къща, закътан под надвисналите клони на причудливо израснало дърво през каменния зид“ на къщата, пред която ще бъде поставена скулптурната фигура. Разработените архитектурни чертежи, архитектурен макет и идейно-скулптурна фигура са разгледани и утвърдени от комисия с представители на Градския народен съвет – В. Търново, Министерството на културата и Постоянния художествен съвет към Съюза на българските художници.

В процеса на реализация на проекта се поставя въпросът за преразглеждане на мястото, което в началото е определено за паметник на Славейков. Позицията на авторския колектив е, че „бронзовата фигура на паметника в сегашната разработка ще се свързва с околната архитектурна среда много сполучливо и убедително, а в пространствено отношение ще бъде много добре мащабирана“. С оглед на това заключение се определят и конкретните строителни работи, които трябва да се извършат (подготовка на терена за създаване площадка за постамента, изливане на бетонен фундамент, доставяне и монтиране на постамента и реставрация на цокълния зид на къщата зад гърба на фигурата). Мнението на авторите е, че направеното предложение за поставянето на скулптурата на едноименния площад до главната улица е „сполучливо, но неосъществимо до окончателното му архитектурно преустройство“. Препоръчва се „при бъдещата разработка на новия площад да се потърси в терасовидното оформление подходящо място и среда на скулптурната фигура, която ще се премести на новото място“. Категорично се отхвърля като „неприемливо“ предложението за разполагането на паметника пред училище „П. Р. Славейков“, тъй като „изолираното положение на училището не оправдава изразходването на средствата“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 2, а.е. 59, л. 1–3].

Въпросът за преместването на паметника се поставя по-настоятелно десетилетие по-късно. В края на 1976 г. се провежда съвместна извънредна сесия на Градския народен съвет с Окръжния и Градския съвети за култура, Съюза на архитектите в България и Съюза на българските художници – София, която е посветена на разширяването и подобряването работата по синтеза на монументалната украса с архитектурата във В. Търново. В своето изказване „Минало и настояще на синтеза на архитектурата с монументалните изкуства във В. Търново“ арх. Иван Петков – председател на групата на Съюза на архитектите в България – В. Търново, се спира на няколко съвременни реализации на синтеза в старопрестолния град. Една от тях е свързана с паметника на П. Р. Славейков, която той определя така: „Брутално съжителство между архитектурна среда и пластика. Абсолютно е наложително изнасянето му някъде в новата част на града“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 6, а.е. 5, л. 583, 618].

В „Доклад за състоянието на паметниците и паметните плочи в гр. В. Търново“ от 1975 г. където се посочва, че цветната градинка около паметника на П. Р. Славейков е напълно изоставена, е добавено с химикал: „Ще се премести в у-ще „Славейков“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 6, а.е. 35, л. 3]. За паметната плоча на къща музей „П. Р. Славейков“ се отбелязва, че „е в лошо състояние“ и „може да бъде свалена без да се подменя, тъй като се повтаря с плочата за музея“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 6, а.е. 35, л. 4]. Днес на каменния зид вляво от входа на къщата музей може да се види плоча със следния надпис: „Тук на 30/17 ноември 1827 год. е роден народният поет и общественик-просветител Петко Рачев Славейков“. На същия зид, непосредствено пред входната врата, е монтиран бронзов релеф, който представлява плоча с неправилна форма, върху която е изобразена главата на Славейков до раменете, обърната в профил. В Държавен архив – В. Търново се съхранява информационна карта на този „релеф“ (така е посочено срещу „вид на произведението“), където са отбелязани размерите му – 0,44/0,66 м. Няма обаче данни за автора и годината на създаване. Като се има предвид, че документът е съставен през 1977 г., датирането на този паметен знак следва да се отнесе преди тази година [ДА – В. Търново, ф. 1393, оп. 3, а.е. 268].

Във връзка със 150-годишнината от рождението на П. Р. Славейков великотърновското основно училище, което носи неговото име, включва в плана си за честване на юбилея задачата да се направи искане пред Градския общински народен съвет за изработване на бюст-паметник на П. Р. Славейков, който да бъде разположен в двора, а също и „фирма на училището от бронзови букви и се постави пред източния вход на училището“. Предвижда се паметникът и фирмата да бъдат открити в навечерието на юбилея. Фиксираният краен срок е 29 ноември 1977 г. [ДА – В. Търново, ф. 1201, оп. 2, а.е. 18, л. 2]. От изготвената към края на 1979 г. „Справка на ОНС за проектната готовност на обектите, които трябва да се реализират в чест на 1300-годишнината на територията на гр. В. Търново“, става ясно, че паметникът на П. Р. Славейков вече е изграден [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 6, а.е. 35, л. 84]. Той е дело на Маргарита Пуева. По повод 100-годишнината от основаването на Народната библиотека „П. Р. Славейков“ във В. Търново Бюрото на Общинския комитет на БКП, на заседанието си на 25 юли 1988 г., взема решение за поставяне на барелеф на патрона на библиотеката върху нейната сграда. С писмо от 29 ноември същата година Комисията по духовно развитие към Общинския народен съвет иска съответното разрешение от Комитета за култура. Изработеният от скулптора Костадин Денев и арх. Лъчезар Лалов проект е одобрен от Специализираната държавна комисия по скулптура с Протокол № 20 от 30 май 1989 г. Съгласно сключения договор срокът за неговото изпълнение от мрамор и монтиране е 5 август 1989 г. Средствата се осигуряват от бюджета на Общинския съвет [Архив на Отдел „Култура“ на Общински съвет – В. Търново, Досие за релеф „П. Р. Славейков“].

Традицията за увековечаване паметта на П. Р. Славейков чрез наименуване на обекти на негово име продължава и през втората половина на ХХ в. Временната управа на Търновския народен съвет на заседание от 12 юли 1948 г. назначава комисия от вещи лица, на която възлага „в най-скоро време да се занимае с въпроса за наименование на всички безименни улици в града и преименува някои обекти, носещи фашистки и шовинистични имена, след което да докладва за работата си пред управата в едно от близките заседания, когато да се вземе окончателно решение“. Изпълнението се възлага на секретаря на Временната общинска управа [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 51, л. 10].

На проведеното на 13 октомври 1949 г. заседание на управата е представен подробен доклад за работата на комисията по преименуване на квартали, улици и училища в града. След разискванията се одобряват само предложенията относно имената на кварталите, според които „досегашният „Кирил и Методий“ в бъдеще ще се нарича „П. Р. Славейков“. Вземането на решение за преименуване на училища и улици в града се отлага до уточняването им с Отечествения фронт [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а. е. 51, л. 279–280]. На 1 декември 1949 г. отново се гласува преименуването на квартал „Кирил и Методий“ на квартал „П. Р. Славейков“, а също и решението първоначално училище „Йосиф І“ да се нарича „П. Р. Славейков“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 52, л. 21].

По повод 130-годишнината от рождението на П. Р. Славейков Окръжният народен съвет и Окръжната библиотека във В. Търново, отправят искане библиотеката да бъде наименувана на видния поет и общественик. Мотивите са, че досега тя е безименна и е напълно подходящо да носи неговото име. Комисията по чл. 8 от Правилника за приложение Указа за наименуване и пренаименуване на обекти от национално и местно значение гласува на 16 ноември 1957 г. решението Окръжната библиотека да се назовава „Петко Рачев Славейков“. С писмо № ІІІ–8486 от 13 февруари 1958 г. Президиумът на Народното събрание дава съгласието си за това [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 47, л. 334]. Решението на комисията влиза в сила след одобряването му от Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, което се провежда на 20 март 1958 г. [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 47, л. 268].

Една кореспондираща с разглежданата тема идея, останала нереализирана, е изграждането на „Дом-паметник „П. Р. Славейков“. Според изпратеното на 24 февруари 1975 г. от председателя на Окръжния съвет за изкуство и култура и Секретаря на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет до Комитета за изкуство и култура (отдел „Капитални вложения“) предложение за проектиране и строителство на обекти през VІІ петилетка във Великотърновски окръг, по раздела „Изкуство и култура“, стойността на този обект възлиза на 800 000 лв., а срокът за строителството му е 1978–1980 г. [ДА – В. Търново, ф. 1393, оп. 2, а.е. 121, л. 15]. В „Съвместна програма за по-нататъшно развитие на художествената култура във Великотърновски окръг през периода 1982–1990 г.“, съставена през 1982 г. от Комитета за култура, Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, Окръжния народен съвет, Окръжния съвет за култура, се препоръчва във връзка с „изпълнение на Постановление № 6 на МС за развитие на В. Търново като исторически, културен и туристически град за по-нататъшно развитие на културния живот в града и окръга, Комитетът за култура да съдейства пред съответните държавни органи за изграждане на следните обекти: …дом-паметник „П. Р. Славейков“ [ДА – В. Търново, ф. 1393, оп. 2, а.е. 75, л. 13]. Друга задача, която се поставя пред Комитета за култура е „да съдейства за учредяване на национални литературни награди на името на П. Р. Славейков, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Емилиян Станев“, със срок за изпълнение 1983 г. [ДА – В. Търново, ф. 1393, оп. 2, а.е. 75, л. 9].

Сред влизащите в полезрението на културните институции през 50-те години на ХХ в. обекти във В. Търново, свързани с името на П. Р. Славейков, е някогашното училище в кв. „Асенов“, където той е преподавал. За него, като паметно място, става въпрос в „Информация от началника на отдел „Култура“ при ГНС за състоянието на паметниците на културата в града“ от началото на 1955 г. Някои от тях, сред които е и „училището, в е учителствал П. Р. Славейков в кв. „Асенов“, са дадени от комисията по чл. 33 и 34 за ползване… Училището на П. Р. Славейков чрез изградени стени и циментиран под е направено на мандра от Наркооп“. Незадоволителна е хигиената в горепосочените паметници на културата, поради естеството на работата, която се извършва в тях.“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 29, л. 33]. Предлага се директорът на Окръжния музей, заедно с началника на отдел „Култура“ при Градския народен съвет, да извършат оглед на място на всички паметници на културата в района на града и да проверят тяхното състояние в хигиенно и благоустройствено отношение, като до 10 март 1955 г. излязат с предложение за тяхното правилно поддържане [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 29, л. 34].

Изложените факти показват, че във В. Търново винаги е бил актуален въпросът за съхраняването на паметта за национално значимия поет и общественик П. Р. Славейков. Осъзнаването на недостатъчно направеното в тази посока съществува успоредно с усилията да се отбележи трайно и достойно връзката на бележития възрожденец и строител на нова България със старопрестолния град. Днес във В. Търново са налице паметници, паметни знаци и мемориален музей, които свидетелстват за дълбоката почит към именития ни съгражданин. Въпреки това, остава вътрешното убеждение, че дългът към делото на П. Р. Славейков изисква не само да съхраняваме направеното до този момент, но и да търсим нови форми за популяризиране на паметните места, свързани с него, и поддържане на траен интерес към тях.

 

Лора Дончева,

Анка Игнатова

 

Из „Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, т. 3, бр. 1, 2019 г.

Паметникът на Петко Славейков във Велико Търново