Паметта за Петко Рачев Славейков във Велико Търново. Част I

                                                „...на всички ония, които обичат миналото,

уважават себе си и бързат да поднесат почит

и уважение на всички ония, които са работили за нас

и за народната доброчестина“

Йордан Кулелиев

20 ноември 1927 г.

 

Сред личностите, оставили трайна следа в обществения живот на Велико Търново и в националната ни история, е Петко Рачев Славейков. Големият поет е роден през 1827 г. в старопрестолния град, където прави първите си стъпки в учителската професия и се включва активно в борбата за църковна независимост. След Освобождението съдбата го връща отново във В. Търново като депутат в Учредителното събрание и председател на Търновския губернски съвет (1879 г.). По това време, макар и въвлечен в бурния политически водовъртеж, той продължава своята литературна и издателска дейност (вестниците „Остен“ и „Целокупна България“) и, както посочва Иван Радев, се надява да остане трайно в родния си град [Радев, И., 2000, с. 707–710]. Преплитането на личната съдба на П. Р. Славейков с историята на В. Търново кара жителите му да се гордеят с именития си съгражданин и да се стремят да съхранят за поколенията жив спомена за него.

Целта на настоящото изложение е да се разкрие направеното (и останалото като идеи) от търновската общественост и местната власт от Освобождението до наши дни за съхраняване на паметта за бележития поет и общественик.

През 1927 г. се навършват 100 години от рождението на Славейков. Този юбилей е тържествено отбелязан на различни места в страната. В Трявна и София са открити паметници на големия поет. Годишнината е повод за размяна на мисли във В. Търново - какво трябва да се направи, за да се увековечи името и делото на П. Р. Славейков. На 5 ноември във в. „Най-ново време“ се съобщава, че кметството е взело инициативата в първия неделен ден след 17 ноември (ст. ст.), 4 декември (н. ст.), да се чества и във В. Търново бележитата дата, като за тази цел се създава комисия, която да изработи програма за празненството [Най-ново време, бр. 188, 5 ноем. 1927]. По-подробна е информацията на страниците на „Общински вестник Велико Търново“ от 15 ноември. Според нея годишнината на Славейков в родния му град „ще се отпразнува много тържествено“ на 30 ноември. Посочва се, че специална комисия изработва програмата на тържеството, на което ще бъдат поканени царят, министър-председателят, министърът на просветата и „всичките роднини на поета“. Предвижда се да бъде „осветен надпис“ пред къщата, в която се е родил Славейков [Общински вестник Велико Търново, бр. 11, 15 ноем. 1927].

В местния периодичен печат се публикуват статии, посветени на големия поет. В няколко броя на в. „Най-ново време“ Димитър поп Михайлов отделя място на биографията на Славейков, както и на събраните сведения от търновци за неговата родна къща [Най-ново време, бр. 188, 5 ноем. 1927; бр. 190, 23 ноем. 1927]. Той подлага на критика невярната информация в някои учебници, че Славейков е роден в Трявна, като едновременно с това изразява надеждата, че „господин Министъра на народната просвета ще си вземе бележка от това и ще стори потребното, за да се коригират сторените досега в учебниците грешки и, че няма за в бъдеще да допусне да се вмъкват такива, които не само че не ползват никого, но напротив изкривяват фактите, което не е желателно“ [Най-ново време, бр. 189, 14 ноем. 1927]. Пак там, по повод работата на комисията за организиране на тържествата, е отбелязано: „трябваше с болка на душата да се констатира от всички, че градът ни много малко е сторил за увековечаване на неговата памет“ [Най-ново време, бр. 192, 14 дек. 1927].

Както се отбелязва в местния печат, Търновската община не остава безучастна към 100-годишнината от рождението на Славейков. На проведеното на 17 ноември 1927 г. заседание на Общинския съвет се обсъждат въпроси, свързани с честването на юбилея. В протокола е отбелязано, че „за съжаление в нашия град почти се е забравило, че Славейков се е родил тук“ и докато в други градове е направено много в негова памет („има наименовани паркове на негово име, училища и площади“), в старата столица „няма наименована нито една улица или площад на негово име“. За да се поправи този пропуск, кметът предлага някоя улица или площад да носи името на бележития търновец.

При обсъждането на темата Вл. Даскалов предлага площадът пред казанджиите, който се казва „Принц Борис“, да се преименува на „П. Р. Славейков“, тъй като известният поет и общественик като дете е бил чирак при казанджиите, а и вече има булевард „Цар Борис III“. Общинският съвет го подкрепя и решава: „Площадът пред казанджиите и пред горната страна на общинските дюкяни да се пренаименува от „Принц Борис“ на „Петко Рачов Славейков“.

За достойно отбелязване на юбилея председателят кмет предлага да се предприемат необходимите стъпки за преименуване на библиотека „Просвета“ в махалата „Св. Атанас“, където се е родил известният търновец, на библиотека „П. Р. Славейков“. В протокола е записано: „Да се замоли чрез писмо настоятелството на библиотека „Просвета“ в града да предложи на общо събрание да се преименува библиотеката, като ѝ се даде наименование „Петко Рачов Славейков“. Да се замоли същото настоятелство да стори това преди 30-того, когато ще се празнува 100-годишнината от рождението на бележития поет и общественик П. Р. Славейков“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 107, л. 200–201].

На 1 декември 1927 г. кметът докладва пред общинските съветници за предстоящите тържества във връзка със 100-годишнината от рождението на Славейков в Трявна, където на 4 същия месец ще бъде открит паметник на поета. По този повод се взема решение кметът Димитър Раев да поднесе венец от името на Общинския съвет [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 107, л. 210].

На същата дата в рубриката „Хроника“ на „Общински вестник „Велико Търново“ се съобщава, че юбилейното честване на П. Р. Славейков в старата столица се отлага „за напролет“ [Общински вестник Велико Търново, бр. 12, 1 дек. 1927]. Две седмици по-късно, на 15 декември 1927 г., е публикувана информация на Й. Кулелиев за проведените на 4 декември в Трявна тържества, посветени на Славейков [Общински вестник Велико Търново, бр. 13, 15 дек. 1927].

През април 1928 г. комитетът по отпразнуване 100-годишнината от рождението на Славейков оповестява в местния печат взетото на свое заседание решение да бъде поставена „възпоменателна плоча пред къщата, дето се е родил поетът“ и, че денят на празненството „още не е определен“. Посочва, че се предвижда бюстът на П. Р. Славейков да бъде разположен в бъдещата „Алея на Възраждането“ в местността „Боруна“ [Общински вестник Велико Търново, бр. 2, 6 април 1928].

Проучените до този момент документи свидетелстват, че въпросът за увековечаване паметта на П. Р. Славейков чрез издигане на паметник, продължава да бъде актуален във В. Търново и през следващите години. През 1930 г. кметът търси съдействието на Великотърновската дружба „Трапезица“ в София за направата на втора отливка на паметника на Славейков в Трявна, за да бъде поставен в родния му град. През 1935 г. Общинският съвет обсъжда и приема с благодарност предложението на скулптора Мина Иванов да изработи безвъзмездно паметник на поета, като дори се определя мястото, където да бъде издигнат. Двете инициативи приключват без успех [повече вж.: Дончева, Л., А. Игнатова. под печат].

Местната власт и общественост полагат усилия за уточняване на родната къща на поета и за определянето ѝ като старина по силата на действащото законодателство, както и за нейното превръщане в къща музей. Тази тема присъства и в публикуваните „Пътни впечатления и бележки“ на Т. Янков, който споделя как Димитър поп Михайлов го завежда в къщата на Славейков, където е любезно посрещнат от собственичката Зойка Василева. Тя му разказва, че Славейков е водил съпругата си, за да ѝ покаже къде се е родил. Авторът отбелязва, че общинското управление „приготовлява да постави възпоменателна плоча пред историческата къщица“ и изразява следното мнение: „Не би било неуместно то да я откупи, за да я ремонтира и поддържа, без което тя няма да съществува дълго време“ [Общински вестник Велико Търново, бр. 16–17, 20 юли 1928].

Десет години по-късно, група великотърновци, между които и Й. Кулелиев, припомнят в изложение до Общинския съвет (17 ноември 1938 г.) за стореното през 1927 г. в чест на видния търновец и за изразеното тогава пожелание на площада, получил неговото име, да се издигне бюст-паметник на поета. Те призовават кмета и съветниците да обърнат внимание върху нерадостното състояние на занемарената къща на П. Р. Славейков (собственичката Зойка Василева е пуснала квартирант, който е „обърнал двете стаи на мазе – склад на дърва, на зеле, на картофи и лук“) и да се направи всичко възможно „щото тази къща да стане обществено достояние и се обърне на къща музей, гдето нашето и идните поколения да влизат с благоговение и черпят вдъхновение за своя личен и обществен живот“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л. 14].

Повдигнатите въпроси се обсъждат на редовна сесия на Общинския съвет, проведена на 21 декември 1938 г. Назначава се комисия (Димитър Щърков, Руси Русев и градския инженер Пиперов), на която се възлага „да проучи въпроса и направи писмен доклад до съвета“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп.1, а.е. 35, л. 13; а.е. 123, л. 117]. На заседание от 21 април 1939 г. инж. Пиперов, от името на комисията, докладва, че за да се отчужди къщата на Славейков и се направи музей, ще е необходима сумата от 30 000 лв. Съветът решава: „Отлага разглеждането на въпроса, като предоставя на постоянното присъствие при общината ведно с назначената комисия с Протокол № 26 от 21 дек. 1938 г. да проучи обстойно въпроса, като за целта потърси съдействието на компетентни и познаващи въпроса лица“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л.10; а.е. 123, л. 240–241]4.

В „Допълнение към изложение на няколко търновски граждани“ (30 ноември 1942 г.) Й. Кулелиев проследява историята около категоричното определяне на родната къща на Славейков. Позовава се на статиите на Д. поп Михайлов във в. „Най-ново време“ през 1927 г., резултат от неговите проучвания за родната къща на Славейков, както и на сведенията в книгата на Тодор Янков „Пътеписи“ (1939 г.). Представя информация за взетото решение от Общинския съвет от 21 април 1939 г., а също и за проведеното заседание на читалище „Надежда“ с просветния комитет на 27 юни 1939 г. (Протокол № 19) по този въпрос. Тогава, за да се установи истината, са помолени Парашкев хаджи Колев, Зойка Василева Давидова и Георги Андреев Медникаров да заявят пред нотариуса на Великотърновския окръжен съд какво знаят за родната къща на Славейков, което те правят на 8 юли 1939 г. [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л. 3–4]5.

На 2 декември 1943 г. наследниците на З. Василева се обръщат към кмета с питане относно намеренията на Общината за откупуване на родната къща на Славейков, обявена за старина. В заявлението се посочва, че е необходимо да бъдат уведомени при липса на подобно намерение, за да „бъдеме свободни да я продадем на частно лице“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л. 1].

Преглед на историята по уточняване на родната къща на П. Р. Славейков се прави на заседанието на Търновския общински съвет от 8 декември 1942 г. (Протокол № 13). Проследяват се всички инициативи на търновски граждани и решения на Общинския съвет по този въпрос от 1927 г. до момента. Представено е полученото от уредника на Великотърновския археологически музей писмо № 65 от 16 октомври 1942 г., с което се известява, че къщата, в която е роден П. Р. Славейков, е обявена за народна старина и съгласно Закона за старините не може да се събаря или поправя. Взето е следното решение: „Въз основа на чл. 2 от Закона за старините да се поиска от комисията, видно в чл. 6 на същия закон, къщата, където се е родил П. Р. Славейков, находяща се в гр. В. Търново, ул. „Драгоман“ № 15, да бъде обявена за старина“, като препис от протокола и приложенията към него се изпратят на комисията по чл. 6 от Закона за старините за вземане решение по въпроса, което съгласно чл. 7 от същия закон да бъде отнесено за утвърждаване от министъра на народното просвещение“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л. 23–24].

Това решение на Общинския съвет буди недоумение, тъй като в писмото на уредника на Великотърновския археологически музей от 16 октомври 1942 г. изрично се посочва, че къщата е обявена за старина. Към това следва да се изтъкне и факта, че още на 19 декември 1927 г. с Протокол № 48 Комисията за старините при Министерството на народното просвещение обявява за народна старина родната къща на П. Р. Славейков и я включва в Списък № 2 на народните старини, издаден през същата година от Народния археологически музей [Държавен вестник, бр. 221, 1927].

На 6 април 1944 г. кметът пише на директора на Археологическия музей в София, че след направена проверка е установено, че къщата на П. Р. Славейков „е съвършено изоставена – напълно опразнена, изложена на влиянието на валежите и на зли и непросветени ръце и наистина грози напълно да се разруши и заличи“. Той призовава в изпълнение на чл. 9 от Закона за старините да се вземат „всички мерки за запазването и закрепяването на въпросната къща, в която се е родил П. Р. Славейков, независимо от постъпките, които бихте направили по смисъла на чл. 14 от същия закон за отчуждаването на тази къща от държавата“. Предлага при невъзможност Народният археологически музей да предприеме със своите органи действия по нейното запазване „тая грижа да бъде предписана от същата управа на някое от учрежденията или културните институти в град В. Търново, които – уверен съм – без забава и твърде ефикасно и навреме ще направят всичко възможно, за да се запази за поколенията тая историческа къща, която ще извиква много гордост в идващите след нас българи“ [ДА – В. Търново, ф. 29К, оп. 1, а.е. 35, л. 5].

Едва през 1947 г. Комисията за старините при Народния археологически музей взема решение държавата да откупи къщите на следните известни български писатели и революционери: 1. Константин Величков – Пазаржик; 2. Гео Милев – Стара Загора; 3. Петко Рачев Славейков – Търново; 4. Панайот Волов – Шумен [Отечествен фронт, бр. 887, 27 юли 1947]. През същата година са разменени писма между Тодор Николов, директор на местния музей, и баба Зойка Давидова Василева, придобила по наследство къщата на П. Р. Славейков от брат му Марин и жена му Тодора. След нейната смърт и със съгласието на наследниците ѝ къщата става собственост на Окръжния народен музей. С извършването на подобрения във вътрешността ѝ и по нейната фасада се ангажират музеят и Градският народен съвет. Тогава се прокарва електричество и се поставя възпоменателна каменна плоча [ДА – В. Търново, ф. 931К, оп. 1, а.е. 410, л. 35].

С наближаването на 60-годишнината от смъртта на поета, която се навършва на 1 юли 1955 г., се активизира дейността по уреждането на музейната експозиция. Литературният кръжок при ХІ клас на Смесената гимназия във В. Търново изразява желание да съдейства като поеме шефството над къщата музей [Борба, 5 март 1955 г.]. Директорът на Окръжния музей – Тодор Николов, одобрява идеята на учениците и след няколко дни ги завежда с опознавателна цел в родната къща на П. Р. Славейков. Изработва се план за работата на кръжока и се пристъпва към неговата реализация.

По препоръка на Тодор Николов кръжочниците посещават пенсионирания учител и краевед Й. Кулелиев в дома му. В написаното от него слово по повод откриването на къщата музей той отбелязва: „дадох им всичко каквото имах за П. Р. Славейков, книги, вестници, портрети и др. Също ме поканиха да им говоря на кръжока за П. Р. Славейков, което сторих в присъствието на др. директор Качаунов и учителя по български език Атанас Савов. Всичко това ученичката Анета Грозданова изнесе във в. „Борба“ от 5 март 1955 г., гдето имаше и клише, фотография на литературния кръжок, учителя Ат. Савов, стария учител Йорд. Кулелиев и ученичките. Така подета работата, очаквахме нейния завършек, на който сега сме свидетели“ [ДА – В. Търново, ф. 931К, оп. 1, а.е. 403, л. 49].

Във връзка с отбелязването на 60-годишнината от смъртта на П. Р. Славейков на 13 юли 1955 г. е открита първата постоянна експозиция в родния му дом. Художественото ѝ оформление е дело на Венелин Ст. Василев. За извършената от него дейност свидетелства изпратеното седмица по-късно от началника на отдел „Култура“ до Изпълнителния комитет на Градския народен съвет „Предложение за изплащане на парични възнаграждения на художници“: „Във връзка с подреждането къщата музей на Петко Р. Славейков от художника Венелин Ст. Василев бяха нарисувани и художествено оформени със снимки и текст две табла за 400 лв. и написване текст с блажни бои на 5 стъкла – 300 лв. или общо 700 лева“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 32, л. 256]. От протокола на Изпълнителния комитет с решението за изплащане на посочената сума става ясно, че писателят Цветан Минков е „посетил Търново по честване годишнината на П. Р. Славейков“ [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 32, л. 218].

Ремонтните дейности по къщата музей продължават и след отварянето ѝ за публиката. За тази цел на 14 август 1958 г. Изпълнителният комитет на Градския народен съвет и Градският комитет на Отечествения фронт отпускат сумата от 700 лв. [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 49, л. 4]. От „Информация за работата на възстановително-заздравителната група при отдел „Просвета и култура“ при ГНС – Търново“, изготвена на 27 октомври 1958 г., става ясно, че Славейковата къща е сред завършените обекти [ДА – В. Търново, ф. 583, оп. 1, а.е. 49, л. 423].

Нова документална експозиция на този мемориален музей е открита на 21 декември 1971 г. Според съставената през 1982 г. от Комитета за култура, Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, Окръжния народен съвет и Окръжния съвет за култура „Съвместна програма за по-нататъшно развитие на художествената култура във Великотърновски окръг през периода 1982–1990 г.“ тя би трябвало да бъде обновена най-късно през 1985 г. С отговорността за изпълнението на тази задача е натоварен Окръжният съвет за култура [ДА – В. Търново, ф. 1393, оп. 2, а.е. 75, л. 7].

Близо половин век вече музейната експозиция в родния дом на П. Р. Славейков остава непроменена. Тя отдавна „е загубила актуалното си звучене“, а „използваните методи на експониране от 70-те години на ХХ в. са морално остарели“ [Атанасова, С., Т. Кънчева, 2014, с. 53]. Отчитайки тези факти, специалисти от отдел „История на България ХV–ХІХ в.“ на Регионалния исторически музей във В. Търново още през 2007 г. изготвят идеен проект за нейното обновяване. Концепцията предвижда „запазване документалния характер на експозицията и дообогатяване с нови теми, разкриващи малко известни факти от живота и дейността на възрожденския просветител“ [Атанасова, С., Т. Кънчева, 2014, с. 54]. Липсата на оригинален веществен материал, с изключение на осем книги на П. Р. Славейков, издадени от 1852 до 1875 г., мотивира нейните автори да търсят „нови нестандартни подходи за онагледяване на отделните теми“. Целта е чрез средствата на музейния показ да се пресъздаде „максимално точно атмосферата от възрожденската епоха“, а отправените послания „да достигат по-бързо до посетителите“. Обновената експозиция трябва да представя патрона на музея като „посланик на възрожденската култура в съвременния духовен живот“, „и в контекста на европейската култура и традиции през ХІХ век“ чрез неговите непреходни мисли за фолклора, традициите, модата, техническите нововъведения, европейските нрави и кулинарните умения [Атанасова, С., Т. Кънчева, 2014, с. 55]. Разчита се на новите технически средства при представянето на книжовното наследство на П. Р. Славейков.

Реализирането на тази концепция, на която нейните автори възлагат надежди за привличане на музейна публика (най-вече родна), изглежда е изоставено напълно. Основание за подобна констатация дават някои публикации в медиите през последните години. Част от тях са по повод достъпа до къщата музей. Посещението на този музеен обект на Регионалния исторически музей е възможно само по предварителна заявка, направена най-късно ден преди това. Изключение от този работен режим се прави по повод Деня на народните будители, годишнини от рождението и смъртта на П. Р. Славейков, когато за няколко часа вратите на музея са отворени безплатно за всички желаещи.

Установеният ред за достъп до къщата музей „П. Р. Славейков“ и състоянието на експозицията в него, предизвиква публично заявени критични мнения за извършеното от търновци и местните институции по повод съхраняване паметта за Славейков и популяризиране на неговия принос за развитие на националната литература и изграждане на модерна България. Вера Бонева отбелязва: „Като цяло обаче, Велико Търново е в дълг към своя именит съгражданин и бъдещата отговорност за коригирането на тази асиметрия определено принадлежи на РИМ – Велико Търново с подчертано подценения в цялостната му дейност обект – къща музей „Петко Рачов Славейков“ [Бонева, В. 2020, с. 388], а Иван Радев споделя: „Аз живея във Велико Търново и мога да кажа, че и тук родната къща на Петко Славейков не се познава и не се поддържа, вместо да бъде един великолепен музей, който да представи този род, свързан с града и с цялостния живот на България“ [Акад. Иван Радев: Петко Славейков е символ…, pass].

На фона на отправените критики за състоянието на къщата музей „П. Р. Славейков“ ръководството на Регионалния исторически музей излага своята гледна точка за причините, определящи нейното съвременно положение. Констатацията, че „интересът към посещаемостта на музея е нулев“, се обвързва с обстоятелството, че липсват автентични артефакти за живота на семейството тук, във В. Търново. В същото време в Трявна има голям музей, посветен на фамилията Славейкови, а Националният литературен музей в София съхранява ръкописи, личната библиотека и вещи на поета. От друга страна, се подчертава, че няма никакво постъпление от билети, а Регионалният исторически музей отделя средства за поддръжка на къщата – както за необходими ремонтни дейности, така и ежеседмично почистване („една от чистачките в музей „Възраждане и Учредително събрание” ходи да почиства двора и обира паяжините в къщата, за да може ако евентуално някой се сбърка да влезе, да не се оплете в тях“) [За липсата на посещения в къщата музей…, pass].

 

(Следва)

 

Лора Дончева,

Анка Игнатова

 

Из „Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, т. 3, бр. 1, 2019 г.

 

 

* Видният български поет, политик и публицист Петко Рачов Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново в дома на Рачо Казанджията, който се намирал в двора на построената през 1861 г. църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в кв. Варуша. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Къщата-музей „П. Р. Славейков“ във В. Търново, е купена по-късно от бащата на поета…

Къщата-музей на Петко Славейков във Велико Търново