Спомени за Архитектон Димитър Сергюв

През далечната 1962 г. народният учител Петър Сергев пише своите спомени за прадядо си Архитектон Димитър Сергюв, които е слушал навремето от дядо си Цаньо Димитров Сергев – син на именития тревненски майстор – строител. Открих ги във фонда на Кънчо Пенчев, който се съхранява в Държавен архив – Габрово.

Още като ученик в началните класове в Априловската гимназия, /1914-1915 г./, бъдещият учител Петър Сергев често гостувал през ваканциите в къщата на дядо си Цаньо. По онова време той бил вече „самотен вдовец“. Къщата му се намирала до „Сергювия кладенец“, строена от баща му, уста Димитър. Тя имала просторен чардак, обърнат като тераса на източната и южната й страна. На горния кат имало широко „къщи“, с вход откъм южната част на чардака, а до него – „голяма соба“ – на източната страна. Именно в тая соба работил някога уста Димитър Сергюв. В нея не се влизало за щяло и не щяло.

„Помня меката светлина в стаята с два решетъчни прозореца със шпросни на ябълки и хубави външни капаци – спомня си учителя Сергев. – Стените бяха изографисани в синкав основен тон. Дясното кьоше на собата беше запълнено от долап с таблалия врата, където дядо ми Цаньо пазеше книжата на баща си уста Димитър.

Силно впечатление ми е правил един „вечен календар“, към който бяха подвързани папки с чисти, пожълтели листове. Дядо ми караше да му „разчитам“ по календаря какво ще бъде времето през дадена година. Той лично обичаше да срича написаните слова от баща му – уста Димитър за неговото строителство не само в Трявна, но и в Жеравна, Котел и др. селища на България. Като, че ли и сега гледам църковнославянското четливо писмо и черното мастило върху извехтялите листове на календаря, с което бяха написани годините на строежа, участниците, ктитори и приложивци – с по колко гроша и със станалите длъжници. В някои църкви и строежи „за обща полза“ беше записано и името на майстора, като дарител. За жалост… този солиден „тевтер“, както го наричаше дядо ми, подвързан с мешина, орехов цвят и добре запазен, изчезна, когато дядо продаде къщата. Тази ценна старина, отразяваше грамотно сметките на един голям строителен майстор – уста Димитър“.

В североизточната част на двора имало друга постройка, наречена „менгимето“. В нея се претопявала и пресовала вощина и суров восък за всички църкви около Трявна и Тревненския район. На долния кат на къщата се помещавала свещарската работилница, където се „поливали“ вощени и лоени свещи за продан.

По спомените на сина му Цаньо, който много приличал на баща си, майстор Димитър Сергюв бил „приличен, спретнат и много чист човек“. „Рус, къдроглав, с гъсти вежди, дебели мустаци, червендалест, левент“…

В живота и работата си уста Димитър бил строг и много честен. Имал весел нрав. Обичал да пее. През 1849 г. първородният му син Петър бил избран за „анагност“ в църквата в Трявна /Бел. Г. Иванова – вероятно "Св. Арх. Михаил"/. Добър певец бил и внукът му Димитър, бащата на учителя П. Сергев, самият той наследил таланта на предците си, активен участник в „певческата художествена самодейност“ на Трявна в продължение на 40 години. П. Сергев събрал и записал история на музикалното изкуство в града, която се съхранява в музея в Трявна.

Уста Димитър Сергюв уговарял условията на бъдещите си градежи без свидетели. Затварял се в голямата соба на къщата си в Трявна и там от вощеници, които топял на мангала, гънел скелета на постройката. Този скелет служел за юрнек /* моста, образец/ на сайбията и план на майстора. Бил „неуморен създател на хубавите български къщи“, пише още неговия правнук П. Сергев. Негов усталък в Трявна били следните къщи: Райковата /1846 г./, Калинчевата /1830 г./, Кирювата /1851 г./, Къщата на Йонко Радков /Пандурски/ - /1860 г./, Казасовата /1854 г./, къщата на Никола и Петър Кръстинкини /1853 г./, къщата на Димитър Ц. Сергев /1845 г./, къщата на Йонко Ноев, Ною Христов и Коста Попов – трите близнаци, старата къща на Никола Д. Стойчев, къщата – митница – на Рачо Бояджията, къщата на Ненко Бързака /Ст. Койчев/ - в Качаунската махала, двата кивгирени моста /горния /1844 г./ и долния (към Украйна) – /1863 г.//, църквата „Св. Георги“ /1848-1852 г./, църквата в с. Любенова махала /1832-1837 г./, църквата в с. Енчовци /1845-1847 г./ и др. хубави постройки, които вече са съборени.

Ръката на Архитектон Сергюв оставила „даровита следа“ и в прекрасните градежи на Жеравна, Котел, Ичера и Градец.

Той бил и главният инициатор за откриването на Тревненското девическо училище в 1855 г. и довел от Котел учителката Неделя, като съдействал за настаняването й – „да живее и учи, в една от църковните килии, тревненски момичета“.

Спомените за уста Димитър от неговия правнук Петър Сергев, били предоставени и на изкуствоведката Христина Милчева за написване на книга „за старите майстори на Възраждането“. Прекрасният й очерк за „Архитектон Димитър Сергьов“ излиза пет години по-късно в книгата „За майсторите, цветорезците и зографите“ /второ, допълнено издание – 2011 г./.

 

Подготви

Галина Иванова

Учителят Петър Сергев със свои ученици