Легенда за Витановци

Една интересна „легенда“ из семейната хроника на Витановци, достига до нас чрез записките на резбаря-краевед Цаньо Антонов и се отнася до синовете на резбаря и зографа Цоню Димитров – Витан /Папа Витан/, Симеон и Кою, които изучели бащиния си „изкуства“ – резбарство, зографство и църковното пеене.

Веднъж, Витан и Кою тръгнали на „кяр“ по Плевенско, но като не намерили работа, потеглили към Никопол. По пътя, на полето, видели шест турски конници: кърсердаринът и петима негови „другари“.

- Бате, казал Кою на брат си, тези хора не ми харесват, не ми се виждат чисти, ще ни изгорят душиците.

- Ами, какво да правим? – попитал Витан.

- Да слезем от конете, да се прицелим зад тях и да се защитаваме, ако ни нападнат.

Слезли те от конете, отвели ги отстрани и залегнали с пушките си, които носели със себе си, готови да се отбраняват. В това време, кърсердарят ги доближил с коня си и им извикал да се предадат и да си дадат тескеретата. Кою му отговорил, че не го познава и не дава оръжието си, нито тескерето си.

- Тоз, който ми даде тескерето, каза ми да го давам само в касата, а не на къра – казал Кою.

Кърсердаринът, разярен от думите на Коя, дигнал ножа си да го посече. Кою, без да мисли много, потеглил пъпката на шишането и куршумът пронизал кърсердаринът, който паднал от коня и издъхнал. Другарите му тутакси избягали, а Витан и Кою, уплашени да не ги преследват турските власти, се отправили към Свищов, където разказали всичко на познатия си тамошен свещеник – иконом. Той бил много страхлив и, за да не стоят много време при него, „създал им уплаха“ и братята се принудили да избягат в Могилец /Влашко/, срещу Никопол. Там се установили на работа и правели икони и резбарски „изделия“ в продължение на две години. 

В това време Исмаил Ага, наричан още „Тръстениклията“, издигнал нови конаци в Русе, вероятно от тревненски майстори, и понеже искал да ги изпише и пратил да викат зографи от Трявна. За целта бил повикан брата на Витан и Кою – Симеон, който започнал да описва конаците, но работата вървяла много мудно. Тогава Тръстениклията поръчал на Симеон да извика от Трявна още майстори, за да се засили работата.

- Ефенди, рекъл той, аз имам още двама братя, по-майстори от мене, но те сега са във Влашко и не смеят да си дойдат. И му разказал цялата история на тяхното забягване в странство.

- Тъй ли? Прати им хабер да дойдат, няма никой нещо да им каже. Аз такива хора, бабаити, обичам. Кърсердаринът, каквото е търсел – намерил!

Тогава Симеон известил на братята си да дойдат в Русе на работа, като ги уверил, че няма от какво да се боят. След като получили известието, Кою и Витан, изпратили нарочен човек да провери истинността на „всичко“. Пратеникът се срещнал с брат им и им съобщил, че всичко описано от него в писмото е вярно, че живеел като бей при Тръстениклията. Тогава Витан и Кою отишли при Симеон в Русе, добре посрещнати от турския големец, и „засилили“ работата по описването на конаците. Той останал много доволен от работата им, а като разбрал, че Кою стрелял по кърсердарина, подарил му едно „шишане“, за дето „очистил един трън“. След приключване на работата, агата им дал по една кесия пари /100 гроша/ и по един кон от своите. Така завършило близо тригодишното странстване на синовете на дядо Цоню, след което те се завърнали в Трявна и продължили да работят занаята си.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимките на иконите, с изключение на „Богородица Скърбяща“ на зографа Кою Цонюв, са от книгата на Люба Цанева „Зографи от Трявна“ /2013 г./

Св. Архангел Михаил, 1811 г.,
зограф Папа Витан Цонюв,
Къпиновски манастир "Св. Николай"

Христос Пантократор, 1811 г.,
зограф Папа Витан Цонюв,
Къпиновски манастир "Св. Николай"

Св. Богородица Одигитрия, 1821 г.,
зограф Папа Витан Цонюв,
Църква "Св. Архангел Михаил" - Трявна

Възнесение на Св. Прор. Илия, началото на XIX в.,
зограф Симеон Цонюв,
СМРЗИ - Трявна

Св. Спиридон, началото на XIX век,
зограф Симеон Цонюв,
СМРЗИ - Трявна

Св. Харалампий, началото на XIX в.,
зограф Симеон Цонюв,
СМРЗИ - Трявна

Богородица Скърбяща, 1828 г.,
зограф Кою Цонюв,
Троянски манастир "Успение Богородично"