Уста Иван Булката от Околиите

По сведения от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, уста Иван Ц. Околийски построил плевенската църква „Св. Троица“ /1892-1899 г./, както и „зданието на Окръжната сметна палата“. За черковния строител „дядо Иван Околиеца“ тезисно споменава и проф. Асен Василиев в книгата си „Български възрожденски майстори“. Уста Иван, по прякор „Булката“, е записан като майстор на градежа на църквата „Св. Вознесение Господне“ /1893 г./ в плевенското с. Беглеж, която била „копие“ на плевенската „Св. Троица“. По всяка вероятност става въпрос за уста Иван Цанев Енчев /1835-1911/, родом от тревненското село Околиите *. За съжаление, не успях да открия повече сведения за майстора, за други негови градежи, нито за атрактивния му прякор. Колкото до Окръжното здание в Плевен, няма как уста Иван да е участвал в градежа му, тъй като то е било строено между 1926 и 1928 г.

Интересни сведения за историята на плевенската църква „Св. Троица“ разказва в една своя статия Нели Дакова, зав. отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Плевен. По думите й, след Освобождението тогавашните плевенски общественици и културно просветни дейци застават начело на движението за построяване на проектираната още в турско време църква „Св. Троица“. Решението за изграждането на храма в двора на горноплевенското девическо училище е взето на 23.06.1891 г. от „четиридесет по-първи и грамотни жители“ на осми и девети, квартали в дома на г. Ив. Чомаков, под председателството на Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Константин. Избран е комитет, назован „Настоятелство, ръководещо делата и управлението на новостроящата се църква „Св. Троица“, с председател свещеника Парашкев Чавдаров. Общинският съвет взема делото по построяването под своя защита и контрол. От архивните документи става ясно, че големи заслуги за изграждането на храма имат кметовете и обществениците на Плевен. Години наред те ръководят Настоятелството и без активното им съдействие не би било възможно издигането на църквата. Много от тях по-късно се явяват и като дарители. Настоятелството полага много усилия, постоянство и упоритост за издирване на средства. Част от необходимата сума е събрана от волни пожертвования на гражданите, на различните административни учреждения, църквите „Св. Николай” и „Св. Параскева“, Министерството на външните работи и изповеданията. Вложен е и доброволен труд на жителите от града и близките села чрез превозване на нужните за строежа материали. От изработените през 1892 г. два архитектурни проекта на църквата, Врачанският Митрополит Константин, одобрява плана на арх. Вечислав Гавърда. Строежът на зданието с ширина 15 м. и дължина 28,50 м. започва през 1892 г. На 17.06. с.г. Настоятелството провежда търг и отдава постройката на предприемача Иван. Цв. Околийски от гр. Трявна. Поради недостиг на средства, тя не е завършена в определения срок. С прекъсвания строителството й продължава до 1899 г., когато е издигнат иконостаса, който по нареждане на Врачанския Митрополит, е иззидан плътно и високо издигнат. За довършването й се налага отново събиране на доброволни помощи из Плевенското окръжие и сключване на заем, гарантиран с приходите на другите две църкви в града от Окръжната Свещоливница.

Храмът е действащ от 08.11.1898 г., когато е извършена първата света литургия и „с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит се полага осветен Св. Антиминс в името на Пресвятата единосъщна и неразделна „Троица“. Същата година братята Аврам и Стефан Василеви от с. Осой, Дебърска околия, Македония изработват от липово дърво Владишкия трон и царските двери, а иконите са дело на иконописеца Данаил Несторов, завършени през 1899 г. Въпреки, че енориашите на църквата „Св. Троица“ са били предимно по-бедни хора, някои от иконите са платени от тях. В документите на църквата са отбелязани имената на всички благочестиви християни, които с помощите и даренията си са допринесли за по-скорошното й уреждане. Три от дарените икони са разработени от живописеца А. Селлоф, автор на първата завеса на плевенския театър. Поради липса на средства, освещаването на църквата се забавя. Осъществява се на 14.05.1912 г. Едва към 1940 г. паричните средства позволяват изографисването на църквата от софийския художник Илия Пефев, завършено през 1946 г.

Църквата „Св. Вознесение Господне“ в с. Беглеж е копие на плевенската „Св. Троица“. По сведения от интернет, тя била строена през 1893 г. от „майстор Иван Булката от Трявна“. За съжаление, не открих повече сведения за нейните майстори -цветорезци и зографи. Сградата е обявена за паметник на културата. През 1894 г. на християнския празник Голяма Богородица (15 август ст.ст.) църквата е открита от врачанския митрополит Константин. Най-известният жител, родом от село Беглеж, е световноизвестната оперна певица Гена Димитрова.

 

 

* Уста Иван Цанев Енчев – Околиеца е брат на уста Колю Цанев Енчев - (1827-1928 г.), по прякор „Кряката“, майстор на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците, чийто градеж бил възложен на Уста Генчо Кънев Големия. Уста Колю Кряката бил женен за Неда Кънева Драганова (1843-1905 г.), сестра на Първомайстор Уста Генчо/. Съпругата на уста Иван Околиеца се казвала Хуба Тихолова Павлева /1855-1907/, родом от съседното с. Бижевци, братовчедка на именития майстор – дюлгерин от същото село уста Павли Колев /1845-1936/.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Храм "Св. Троица" в Плевен

Зиданият иконостас на църквата "Св. Троица" в Плевен

Църквата „Св. Вознесение Господне“ в с. Беглеж