Изкусният и предприемчив казасин Никола на Цаня Донина

За един неизвестен тревненски майстор – казас, разказва в записките си за историята на Трявна учителят – краевед Христо Н. Даскалов *. Неговото име е „Никола на Цаня Донина /Слънката/“. Той бил изкусен в занаята и допринесъл много за неговото развитие. За съжаление, не успях да открия никакви биографични сведения за него, освен че двамата му братя Димитър /Митю/ (р. 1822 г.) и Димо (р. 1826 г.) също упражнявали този занаят, според записките на учителя Никола Чушков *. Баща им се казвал Цаню Димов Донин. Чушков споменава и за още един казасин със същата фамилия – Цаню Митев, който вероятно е техен роднина. По думите на Хр. Даскалов, Никола на Цаня Донина бил много беден човек, но постоянно се занимавал с „нови открития“. С часове разказвал на младежите, сред които и Хр. Даскалов, за различните бои, чаркове, плетене и др. тънкости на занаята. Той променил „изгледа“ на башлъците /* шаячна качулка за глава с дълги краища/ и въвел „нови неща“. Първо заменил дюйметата /шити топки, които се слагали над пискюлите/, които преди били продълговати /наричали се масърски/, с валчести. Масърските дюймета се изработвали по-трудно и не можел „всякой да ги работи“, докато валчестите се правели по-лесно и дори едно 7-годишно дете можело да ги „работи“. Освен това били по-здрави, тъй като се шиели с дебели конци, а не с тънки, като масърските. След това майстор Никола въвел „ширазето“, да се обшиват коланите на башлъците, „изнамерил“ „гюловете“ за тях, „гююслюците и кускуните“. Според записките на Хр. Даскалов, гюловете били два вида: от вълна, разноцветна, „пристригана“ за ширазлиите башлъци и от „тирше“ /зелена мешина/, обвито със свила и „клютудан“ за такъмите. Последните, били „измислени“ от майстор Никола и се различавали от ширазлиите башлъци, не само по гюловете, но и по коланите: коланите на такъмите не са тъкани, а са съшити от три четвъртини плетени гайтани и два помежду им, спирално увити и омотани със свила. Майсторът първи започнал да „боядисва боите“ – „каверенчияна“, „вишнена“, „гълъбова“. Веднъж майстор Никола показал на Хр. Даскалов „едно плетено поясче“, като сертме, но не „завръзвано като него, а само преметнато“ и му казал, че е „нагласил“ едно кросно /* част от тъкачен стан — право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго — готовата тъкан)/ с гвоздеи и като се върти кросното, поясите сами се плетели. Майстор Никола уговарял Генчо Тюфекчията да му направи един „чарк“ и да му покаже как да размести „въртината“, който чарк да плете „кух гайтан около една памучна или друга връв“. Тюфекчията не го послушал, казал, че е невъзможно. Затова пък, ученикът на майстор Никола – Стефан Кънчев Генков /1843-1921/, внук на чорбаджи Генко Петров, направил такъв чарк. После неговият учител и изкусен майстор – казасин, поискал да му направят „кюпове“, в които да боядисва сини платове, но без да топли „синилото“, като останалите. „Всичко това, Н. Ц. Донина сам е мислел и го е постигнал, защото той не беше ходил по-далеч от Търново“ – пише Хр. Н. Даскалов. И в заключение, отбелязва, че след смъртта на майстор Никола, казаслъкът не се е „повдигнал никак на напред, останал си в същото положение, както го е оставил“. До 1860 г. имало 50-60 казаски „тезгяха“, а по времето, когато той пише своите записки, те били едва 5-6, които почти не изработвали башлъци, а само екселбанти за стражарите.

По думите на Даскалов, казаслъкът бил най-печелившия занаят в Трявна, защото башлъците се разнасяли навред из турско, продавали се на добра цена, поради липсата на конкуренция. Освен това, в изработката им, вземала участие цялата фамилия – „от 90-годишната баба до 5-годишното дете, тъй щото никой не оставал празен и всякой си изкарвал хляба“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

* В доклада си за Копринената фабрика на Трявна, публикуван в т. 1 на Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна /2008 г./, Вера Христова, позовавайки се на сведенията на Богомил Даскалов, пише, че между пръвите и най-известни казаси на Трявна били тримата братя Димо, Митю и Никола Донини. На тях била оказана честта да изработят първия комплект амуниции за коня на султан Абдул Меджид /1839-1861/.