Лекар, родом от Трявна, за първи път у нас внедрява лапароскопията

Основите на българската гастроентерология са положени още през 19 век, а терапевтичните канони са устроени така, че да следват стриктно европейските, разказва в една своя статия Виктория Милова. Най-изявените специалисти по специалността в страната ни са професор Стоян Кирков Киркович (1875-1960), професор Васил Димитров Моллов (1875-1938) и професор Константин Николов Чилов (1898-1955). През ХХ век обучените от тях медици следват, развиват и усъвършенстват уменията, преподадени им от техните ментори. Сред пионерите в съвременната българска гастроентерология е и доцент Минко Димитров Добрев, роден в Трявна през 1898 г. Той продължава образованието си в Хамбург, Лайпциг и Берлин. След дипломирането си през 1925 г., се завръща в родината си и практикува в Плевенската държавна болница (1926-1927). Доц. Добрев е доброволен асистент по вътрешни болести в берлинската болница "Шарите". Остава в лечебното заведение до 1929 г., а след това заема асистентското място във Вътрешната клиника към софийския Медицински факултет (от 1931 до 1937 г.). През 1938 година медикът е главен асистент и частен доцент към Катедрата по вътрешни болести. В Берлин, д-р Добрев специализира в клиниката на Г. фон Бейгман и работи съвместно с изявените по това време немски гастроентеролози Х. Калк и Г. Катш.

Доцент Добрев отново се връща в България и работи в областта на функционалната патология, ендоскопията и патофизиологията. Сънародникът ни е първият специалист по патофизиология. Неговата област на интереси се съсредоточава в проучването на проблемите в секрецията на стомаха и настъпващите промени и по време на външни психични въздействия при сън и при определени заболявания (като например хронични гастрити, язвена болест, хипоксия). Лекарят е отговорен за внедряването за пръв път в страната ни на лапароскопията (първите процедури извършва през 1932 и 1934 година). Той провежда манипулациите едновременно с д-р Л. Пенев - специалист по гастроскопия. Кончината на медика настъпва рано, през 1939 г., при злощастен инцидент.

 

Подготви

Галина Иванова

* На снимката: Централната част на болница „Шарите“, която днес представлява клиничен комплекс, разположен в четири района на Берлин. Тя е основана през 1710 г. от крал Фридрих Вилхелм I, като от 1727 г. носи днешното си име. Клиниката принадлежи към най-старите традиционни лечебни заведения в Германия. Същевременно е и една от най-старите университетски клиники в Европа. Болницата е университетска клиника на Хумболтовия университет в Берлин и на Свободния берлински университет и със своите 3000 легла, е най-голямата болница в Европа днес, осигуряващи и спешна медицинска помощ’’