Детински залъгалки, игри и пр. от Трявна. Записал Хр. Н. Даскалов /Част I/

Игрите, които играяхме в детинството си, бяха разнообразни и периодически: едни играехме зиме, други – лете, а трети – пролет. Зимните игри бяха: коца-маца, ашик, камачета и сляпа-кобила, а кога се види временце, играяхме или на баш-баба, или на криеница. Пролетните се захващаха с палица и чулюк, човръкалка, разни прескачания и дамата. Летните бяха повечето с топ.

1. Коца-маца

Коца-маца се играе така: събират се няколко деца, било момчета, било момичета – без разлика; условят се да играят коца-маца; седнат на търкало и сякой от играчите си сложи ръката на коляното на едного; подава един, два – колкото пръсти се условят, и един захваща да чете пръстите на ред, като изговаря думи и на сяка дума слага пръста си на пръстите на другарите си; на който пръст се каже последната дума, той се искупва. /…/

Двете последни броения се употребяваха, кога сичките играчи се искупят и останат само двама: и комуто падне думата цвак, или пък келчу той ще жуми. Като се определи вече кой ще жуми, един от играчите земе в ръцете си една клечица или книжка, или друго нещо и дава на ред на сичките деца коцата-маца /така се казва клечицата/; като даде на сичките, попитва тогози, що жуми: „у кого е коцата-маца?“ – „У тогос“, казва този, що е жумял, и посочва с ръка към едно от децата. Ако получи у кого е коцата-маца, то ще жуми този у когото е била, а той зема да раздава коцата-маца; ако не получи изяда идин пацул и му ударят по ръцете няколко солени и безсолни с кърпата, която има възел на края – колкото определят играчите. Играта се продължава до тогас, до когато искат играчите, или до като направят кавга помежду си.

2. Сляпа кобила

Събраните деца в топлата соба, ако поискат да играят на сляпа кобила, най-напред се испитват, както и на коцата-маца, кому ще вържат очите, кой ще е сляпата кобила. Като се определи сляпата кобила, връзват му с една кърпа очите, добре, да не види нищо; завеждат сега сляпата кобила на сред собата, захващат да я чукат по главата и й викат:

Играчите:    - Къде ходи бабо?

Сл. Кобила: - На свита Гурица!

-      Какво намери?

-      Иглица!

-      Куго боди пу главица?

-      Тугос, тугос, тугос!

Сичките се разбягват, а сляпата кобила, тръгне пипнешком да ги дири, за да улови някого; те я дърпат един отсам, други отатък, до като сполучи да улови някого. Като улови някого, развързват й очите, а връзват очите на уловения. Играта се продължава до като се наситят играчите. Сляпата кобила се играе и на полето.

3. Криеница

Криеницата се захваща, както и коцата маца. Кой ще жуми се определя по същия начин на пръстите; комуто се падне, отива на определеното място, затуля си очите с калпака си, а другите се испокриват, кой дето намери място. Който жуми пита: „Скрихти ли са?“ – „Ни сме!“ – Скрихти ли са?“ – „Скрихми са“ – „Синца ли? – „Синца“. Тогава той тръгва да ги търси. Които са се скрили на противоположната страна, към която той отива, искачат и тичат към мястото, дето е жумяно, да плюят; който плюе, отърва се. А тоя, който жуми, ако сполучи да улови някого или да го удари с калпака си, освобождава се, и на негово място отива удареният да жуми. Ако намери някого на мястото, дето се е скрил, не се хваща, ако го удари; трябва да му даде „кула мигдан“, сир. да има разстояние между двамата за едни кола да минат, и като земе да бяга, тогава има право да го удари. По някога крияницата се играе и на дърво, сир. ако се държиш у дърво, не може да те удари, а пък и да те удари, не се хваща. Играта продължава до когато си щат играчите.

4. Камъчета

Земат пет камъчета, обли, глатки и сядат на търкало двама, трима или четирима; но обикновено камъчета играят двама. Играта става така: първият хвърли камъчета на земята, да се распръснат, да няма опряно едно до друго; ако има опрени камъчета, то се казва „лепка“ и зема другият да хвърля; а ако няма, тогава тоя, който е хвърлил камъчетата, избира си едно камъче за узак; подхвърля узака нагоре, зема едно камъче и с него улавя узака. Това повтаря три пъти с по едно. После събира камъчетата по две три пъти; с по три – три пъти и с по четири – три пъти; ако не сполучи да земе сичките камъчета и вместо три, земе две, или пък посегне и не сполучи да земе ни едно – излъже, тогава зема другият да хвърля, като пази същите условия. Подир с четири иде на мост. Показалецът на лявата ръка туря на средния пръст, опира средния и палеца на земята и става мост; пъхва дясната си ръка зад лявата и преметне камъчетата и си зема узака. Противникът ще му покаже едно камъче за поп. За поп се оставя обикновено или най-далечното камъче, или което е паднало близо до вратата на моста, или пък, ако има някои камъчета едно до друго, и ако са се слепнали. В на моста лепката се хваща. Който е хвърлил камъчета, тряба да прекара сичките камъчета под моста, като пази да не бутне попа; трите камъчета може да ги вкарва на няколко подхвърляния узака, а попа тряба да вкара най-подир и изведнъж. Ако истърве узака или не вкара попа изведнъж, или го бутне, кога вкарва другите камъчета, дава камъчетата на другия да играе.

Като сполучи три пъти да прекара попа под моста, направя си ръката на чадър: опира си и четирите пръста на земята, като остави растояние – врати, между сякой пръст; прехвърля камъчетата, зема си узака и чака противника си да му назначи, кое камъче през коя врата да прекара. И на чадъра се назначава поп и се вкарва през големите порти – между палеца и показалеца изведнъж и се пази да не се бутне. И това става три пъти. После иде на шапа: зема камъчетата едно по едно и ги туря в лявата си шепа три пъти. След това на кумин: свива пръстите на лявата си ръка, като оставя дупка между палеца и показалеца и прокарва камъчетата през този кумин три пъти. След това на ръка: противникът си слага расперена ръката и на върна на секой пръст се тура по едно камъче /камчето от средния пръст се зема камъче за узак/; камъчетата се земат едно по едно, без да се излъже и без да се бутне друго камъче, три пъти. После камъчетата се нареждат по върховете на пръстите на слепната ръка, и се земат по същия начин. Най-после си поставя ръката с свити пръсти, на които върховете опира на земята, и на секи пръст се туря камъче; камъчетата се земат от земята под същите условия. С това се не довършва играта. Навитият сега си слага ръката на земята и победителят зема узака; подхвърля го нагоре, както и в играта, и гледа сложената ръка на навития, като казва: „мест!“ три пъти; после по същия начин три пъти драсва ръката му и казва: „деер“, и най-после три пъти я удря с юмрук и казва: „туп“. Играта се повтаря отново, ако искат.

5. Ашик

Земат кокола, който се намира между свирките и бедрото на задните крака на овцете, свинете и другите четвероноги; този кокал казват ашик и от него цялата игра се нарича ашик. Увиват една кърпа за бой и се нареждат в кръг децата, които ще играят; един хвърля ашика и гледа какво ще му се падне и, каквото падне, той, хвърлившият става такъв. Ашикът има шест страни: към плоската страна издутото място наричат ляп, втрапеното – хайдутин; от към тясната страна по-равната наричат туружия, издълбаната - цар; двата върха: по-равният казват свиня, по-длъбнатият, ушастият край – магаре. Който хвърли ашика и падне с царя нагоре, той става цар. Комуто падне по-равната част, става туружия. Царят само заповядва, колко солени /силно/ и колко безсолни /слабо/ ще удари туружията на хайдутина сир. на тогоз, който е хвърлил ашика и е паднал с вдлъбнатата част нагоре; който хвърли ашика и той падне с испъкналата част /ляба/, дава ашика на другиго, но него не бият. Туружията, когато бие, непременно тряба да държи турата, защото ако бие без турата /ашика/ битият може да плюе; зема увитата кърпа и ударя туружията толкова пъти, колкото пъти е ударен без тура. Не дай, Господи! Ако се играе на дъски и се случи да падне ашикът в някоя растрога с магарето или с свинята нагоре. Хвърлившият го бият немилостиво и по 100 и 200 солени. Царят и туружията държат ашика, до като не хвърли някой и стане цар или туружия. Царството и турата се предават с удар. Играта се продължава, до когато искат играчите.

6. Гуша

/Вижда се от „гуси! гуси!, начинът, по който мамят свинете. Гусенци, казват и на малко прасе/

Децата, които ще играят на гуша, отиват в някой двор с тоеги, доста дълги, ископават една доста голяма трапчинка, която се казва черква; след това ископават около черковата дупки, по-малки – дупцета /околните дупцета тряба да бъдат с едно по-малко от играчите/; земат един облест камък, не толкова голям, и го оставят в черковата – този камък казват гуша. Един ще пасе гушата, а другите ще вардят да я не вкара в черквата. За да видят, кой ще пасе гушата, употребляват този начин: едно от момчетата зема на ръце сичките тоеги, прехвърля ги през глава и тръгва заднишком, и чиято тояга настъпи, той ще пасе гушата. Който пасе гушата, гледа да я вкарва в черковата; другите гледат да я пернат по-далече от черковата. Когато някой перка гушата, тряба да си варди дупцето, защото този, който я пасе, ако сполучи да си тури тоягата /да му влезе/ в дупцето, то той ще зема да я пасе; ако сполучи този, който пасе гушата да я вкара в черковата, тогава сичките са длъжни да си разместят дупките и който остане без дупка, ще пасе гушата. Гушата не тряба да се похваща с ръка, а се кара, като се бачка с тоягата. Играта се продължава до като искат играчите.

На гуша се играе обикновено пролет.

7. Палица и чулюк /дерканица/

Няколко деца, като се съберат, разделят се на две тайфи /партия/, да играят на палица и чулюк. Палица се казва една тояга, не по дълга от един аршин, подрязана към по-дебелия край като лопатка; чулюк е една клечка, дълга е педя, подострена и от двете страни, тъй щото, като удариш чулюка на края с палицата, той да подскача. Ископават с палицата дупка продълговата, широка, колкото дебелината на палицата. Като се разделят играчите на две тайфи, захващат да се надхващат, кои ще хвърлят по-напред. Надхващането става тъй: един от главатарите на тайфата сир. който най-умее да играе, зема палицата за края, прехвърля я на три пъти и я пак улавя, дето улучи или дето ще; главатарят от другата партия хваща с своята ръка палицата над ръката му, първият хваща над него и тъй н.т. доде стигнат до края на палицата. Ако последният е хванал слабо, само с два пръста, то другият зема чулюкя и удря палицата три пъти: ако сполучи да отбие палицата от ръката му, то той с тайфата си имат право да хвърлят най-напред. Играчът туря чулюка напреко на дупката, пъхне под него палицата и, колкото има сила, хвърля чулюкя, когото противниците отдолу гледат да уловят; ако го не уловят, мерят с него палицата, която е сега турната напреко на дупката. Ако сполучат да уловят чулюка, когато го хвърля играчът, или ако ударят палицата искупува се този, който хвърля, и зема друг да хвърля; ако ли не, който е хвърлил, спуща чулюкя по палицата да падне свободно на земята; после удря на връхчица чулюкя; той подскокне и играчът го удря, що има сила /дерва го/. Ако случи да го удари, чулюкят отива далеч, ако не, пада си на мястото, /играчът има право да перка три пъти/; ако не е сполучил да перне далеч чулюкя и може някой от противната страна да прескочи от дупката до чулюкя, искупува се играчът; ако ли го е пернал далеч, мерят колко палици има от дупката до мястото, дето е паднал третия път чулюкът, и броят секи десет палици една баба. Ако се случи да улови противната страна чулюкя, кога го дернат, то се искупуват сичките играчи и пригарят сичките им баби, които са направили по-напред; ако челюкят падне в калта или вода /пие вода/, тряба да се плюе в дупката, инак прегарят бабите. Така се продължава играта, доде едната страна направи условеното /100-200/ число баби. Които навият, деркат три пъти, и додето стигне чулюкят, навитата страна тряба да ги отнесе до там на чуш. Така се свършва играта; но може и да се повтори. Играе се обикновено пролет.

8. Харман-чулюк

Около дупката заграждат кръг /харман/, до колкото стигне с палицата играчат. Кой да захване по-напред да хвърля става по същия начин като и в дерканицата. На харман-чулюк чулюкът се хвърля така: играчът улавя палицата за горния край, като остави два пръста да се подава от нея; туря на ръката си чулюкя, подхвърля го и го пернува с долния край на палицата; ако уловят чулюкя искупуват играча, ако не, идат да го хвърлят в хармана; играчът пази и гледа да го перне да иде далеч; после мерят колко палици има от хармана до чулюкя, но сега всяка палица е една баба. Които искарат по-напред условените баби, перкат чулюка на три пъти – това перкане се казва на кола – додето ще ги отнесе победената страна на чюш. Играта се свършва, но се подновява.

9. Чувръкалка

Децата, които искат да играят на чувракалка или чуврак-дупци, земат си палиците и отиват на къра, из градините или по мерата. Сички си направят по една малка дупчица и се застояват на нея. Дупките тряба да бъдат на търкало. Кой ще хвърля чулюкя най-напред се определя по същия начин, както и на гуша, сир. един хвърля зад гърба си палиците, и на когото настъпи палицата, той хвърля най-напред на тогоз към дясната си страна; другият поема чулюкът с палицата си, подхвърля го на горе и го дернува. Който е хвърлил чулюкя отива да го земе и доде го донесе, другите му копаят дупцето /гроба/; щом се завърне, престават да копаят. Чулюкя го хвърля все един до тогаз, докато този, който го поема, не сполучи да го дерне, сир. да го удари, след като подхвърли чулюкя на горе. Приимачът като истърве чулюкя, зема пак той да го хвърля на другия, що е от дясната му страна и т.н. играта се продължава, до като ископаят на едного от играчите дупката до толкова, щото да влезе вътре за потъне до надколенете. Деркането вече престава и сега хващат тогова, който има най-голяма дупка, пъхнат му краката в нея и ги заравят. После се разбягват. Заровеният се мъчи да излезе, и като си извади краката погва другите играчи с палиците. Като настигне някого, хвърля подир му с палицата, и когото сполучи да удари, заравят нему краката. Играта се продължава с гонение до когато щат играчите, или до като се расплачат: тази игра без плач почти никога се не свършва.

10. Харман тупуз

Забиват един кол в некой широк двор, вържат у него най-дългия пояс и обикалят с пояса наоколо; дето стигне краят на пояса, направят една деруга с клечка околовръст – харман; направят след това друг кръг около първия на два раскрача разстояние. Едно от децата влиза в вътрешния кръг, държи се у пояса и обикаля, като гледа да ритне някого от тези, що стоят между двата кръга. Другите деца си завръзват по един топуз на края на пояса и удрят тогова, който е в хармана, че да вършее хубаво. Който е в хармана се отърва само тогава, ако сполучи да ритне някого от играчите. Кой ще влезе най-напред да върше се испитват по същия начин, както на коца-маца.

11. Дама

На някое равно място исписват с клечка следната фигура, която се казва дама: /Виж Фиг. 1/

Числото на играчите е различно: от двама до десет души могат да играят. Играта захваща, кой да е; не се испитват. Сякой от играчите си има своя плочка. Играчът хвърля плочката първо на първата преграда, скача с един крак и избачкава камъка; после хвърля плочката на втората преграда и на куц-крак /на един крак/ стъпя на първата преграда, после на втората избачква камъка, скача в първата преграда и от там – вън. Хвърля плочката в третята преграда и повтаря същото; после в четвъртата, пак се връща, пак в петата хвърля плочката, после в шестата. Когато плочката е в петата преграда, играчът стъпя в преградата на един крак, но когато е в шестата преграда; плочката от шестата преграда може да я избачка по два начина: или като стои раскрачен стапил в шестата и петата преграда с по едина си крак, но тогава тряба да я исхвърли изведнъж, да се не запре в преградите, или пък на куц-крак на няколко пъти. После хвърля плочката в седмата преградка, на един крак стига до четвъртата преграда, но на петата и шестата тряба да стъпи с двата крака едновременно, на седмата от един крак стъпя и набачква плочката. На осмото място стъпя с двата крака; от там може да исхвърли плочката, ако ще на веднъж, стъпил с двата крака на земята, ако ще на един крак, ако се не наема да я исхвърли изведнъж. След това отива на деветото място, дето стъпя с един крак. Като искара деветото място, връща се назад на осмото, седмото, шестото и пр. Като хвърля плочката, но сякой път тряба да иде до деветото място и да се върне на назад, като пази условието: на петото и шестото място да стапи с двата крака едновременно, на седмото с един, на осмото с двата, на деветото с едина и на отиване и на връщане. С исхвърлянето на плочката из първата преграда прави се една дама. Играчът захваща пак отново. Играчът оставя други да хвърлят плочката само тогаз: ако исхвърли плочката от страна на дамата; ако се запре на някоя преграда /пие вода/; ако не хвърли плочката в тази преграда, в която тряба, напр. вместо в шеста – в седма; ако, като хвърля, плочката падне на преграда или някоги вън; ако от осма преграда иска да я исхвърли изведнъж, стъпил с двата крака, както и от шеста и не може, и ако, като скача от преграда в преграда, стъпи на някоя друга. Играта продължава до условното число дами. Тази игра в Трявна е донесена от Търново в 1860 или 61 година.

 

 

(Следва)

Из „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, кн. VI, 1891 г.

Ашик

Фиг. 1 - Дама