12. Дълго магаре
Децата, които ще играят на „дълго магаре“,
разделят се на две тайфи, не повече от пет души тайфата. Едната тайфа отива
до някоя стена и се навеждат едни зад други така: първият си опира ръцете у
стената, вторият сграбва първия през половината и се навожда; същото прави
третият с втория, четвъртия с третия и т.н.; това е „дългото магаре“.
Другата тайфа ще се каче на това магаре: най-юнакът от децата се хвърля
най-напред и гледа да се метне на гърба на най-първото момче – до стената; след
него се метва второто, третото и т.н. всичките от тайфата ще се качат на
дългото магаре, като гледат да не паднат от него, защото само на едного, ако
опрат краката на земята, тайфата, която е отгоре ще направи дългото магаре и
долните ще му се качат. Тайфата, която се е качила пита долните: „Евалла вар
ми?“ – „Йок!“ отговарят долните. „Евалла вар ми?“ – „Йок!“ Въскачените на
дългото магаре стоят на гърба му до тогаз, докато некой от долните каже: „Вар!“
или пък някой от горните не може да се одържи и му опрат краката у земята. Ако
долните кажат: „Евалла вар!“, горните слизат и пак се качват; ако ли падне
някой от горните, то горните правят дългото магаре, а долните им се качват и
така се продължава играта, докато се уморят или поискат да играят на друга
игра. За да определят, коя тайфа по-напред ще язди, испитват се с „сухо
мокро“: земат една плочка плюят на едната страна и се питат, кой какво
иска. „Ний исками дъж!“ – казват едните. „Ний исками слънци!“ – казват другите.
Хвърлят плочката горе с вик: „Дъж на бирикет!“ „Слънце на бирикет!“ като падне
плочката, гледат ако е мокрото отдоле, тези, които са искали „дъж“ /мокро/ ще са
отдоле, а слънце – отгоре и на опаки.
13. Четал матал, кач чатал?
Които ще играят на „чатал матал, кач чатал“ испитват
се, като на „Коца-маца“: с „Една дика“ или с
другите; комуто пръстът остане най-подир, отива до стената, опира
си ръцете о стената и си навожда главата. Едно от децата му се метнува на
гърба, затуля му очите с лявата си ръка, а с дясната го тупа по главата и вика:
„чатал, матал, кач чатал?“ и си дигне ръката, като покаже или
само един, или два, или три, колкото иска пръста, или си дига ръката свита на
юмрук. Долният отговаря „метла“, а за юмрук – „топус“;
ако улучи, освобождава се и горният дохажда на мястото му. И така се продължава
играта, до когато искат.
14. Прескочи кобила
„Прескочи-кобила“ е
най-обикновената игра между момчетата, щом се съберат две или три на едно
място, ако е кагоде широчко и: „хайде да играем на Прескочи-кобила“.
За тая игра не тряба нито испитвание; в нея няма кавга: едното момче се наведе,
а другото го прескочи; на четире пет крачки растояние се навожда второто, което
от своя страна прескача първото и се навожда и тъй н.т., ако децата са много,
то съставят един непрекъснат ред, или кръг, щото едно като прескочи всичките по
ред, се навежда да го прескочат всичките и т.н. играта се продължава докато
децата грохнат от уморявание.
15. Джанкос
Играта „Джанкос“ играят така: Едно от
момчетата, което се падне слез испитванието, както поменахме в играта „Коца-маца“,
се навожда и другите деца по ред го прескачат. Първото дете, като го прескача,
казва: „Джан кос!“, след него всичките деца прескачат и казват
същото; второто прескачене става с думата: „Бан кос!“, третото с
думата: „Ел пази!“, четвъртото с – „Вер пази!“,
петото прескачене става така: най-първият прескачвач зема в ръка един фес,
калпак, шапка или друго нещо и в време на прескаченето туря на гърба на
наведеното момче, което прескачат, шапката и казва: „такя койдум,
дюшмеди!“. Всичките деца след това прескачат момчето, като казват
същите думи и гледат да не свалят шапката. Който свали шапката, подлага се да
го прескачат. Играта се продължава докато искат.
16. Матка и дерка
Щом се съберат повечко деца /15-20/, играят на „Матка
и Дерка“. Децата насядат на два реда едно срещу друго с очите да се
гледат; помежду им остава място, колкото да мине едно дете. Две от децата се
назначават: едното за „Матка“, другото за „Дерка“ с
испитвание, както в „Коцата-Маца“; което дете се искупи най-напред става „Матка“,
а което остане най-подир – „Дерка“. Матката минува полегичка
по-напред между редовете и вика: „Мат! Малат! Маат!“ същото казват и децата и
гладят Матката с ръце; Матката отива на края и сяда. След това дохожда Дерката:
дерката минува тичешком между редовете и вика: „дер! дер! дер!“… същото казват
и децата и захващат да дърпат и дерат Дерката: често пъти я свалят долу и я
щипят докато отиде на края и сяда срещу Матката. После стават на „Матка“ и „Дерка“
двете крайни деца и те минуват през редовете по същия начин; след тях стават
други, до тогаз, до когато искат или до като разбият носа на някоя Дерка. Тази
игра обикновено я играят най-малките деца. Ако са момчета и момичета, то
обикновено момиче бива „Матката“, а момче „Дерката“.
17. Топус
Играта „Топус“ играят тъй: овиват една кърпа,
или й вържат на края един възел – това е топузът. Децата наклякват на търкало
едно до друго, с очите на вътре и едно от тях дема топуза в ръце, между краката
си, и обикаля около децата, малко наведено и вика: „пу, пу, пу…“ и слага топуза
зад някое дете, без да го осети и пак си обикаля, докато дойде при детето, дето
е сложило топуза. Като дойде до там, зема топуза и захваща да бие детето;
детето скача да бяга и обикаля търкалото; който държи топуза, гони го и дето го
стигне, удря го, додето си дойде на мястото пак. Ако ли пък детето осети,
когато сложат топуза зад него, скача, грабва топуза, погва тогова, що го е
оставил и дето го стигне, удря го, докато дойде на неговото място и клекне.
Тогава другото дете обикаля с топуза и по същия начин и играта се продължава,
додето искат играчите.
18. Баш-Баба
Играта „Баш-Баба“ обикновено играят момичетата. Събират се
няколко момчета и се испитват с „Една дика“ или с друго, както
казахме при играта „Коца-Маца“. Която остане, тя ще гони. Всичките момичета се
разбягват и се улавят за дърво /неподвижно/, а която гони, гледа дано улови
някое, когато не се държи у дърво, за туй обикаля. Другите момичета я дразнят,
като се пущат от дървото, клякват, тупат с двете си ръце по земята и викат:
„месим ти, бабо, тричани питки! Месим ти…“; която гони, се впуща да го улови,
то избягва и се улавя за дърво; другите си разместят местата. Две момичета
нямат право да се държат у едно дърво. Тая що гони се освобождава само тогаз,
ако олучи да улови някое момиче, да не е у дърво. Уловеното момиче захваща да
гони. Играта се продължава по тоз начин, додето искат играчките.
19. Пиляк
На „Пилляк“ играят и момчетата, но повечето е
момичешка игра. Съберат се няколко деца и колкото по-много толкоз по-добре.
Най-големите и най-яките се нарекат: едната „гъркиня“ /усорлица/,
другата „кувачка“. Квачката се исправя и зад нея у коланя й се
улавя едно момиче, у него – друго и тъй н.т., докато се наловят сичките едно у
друго, щото направят една върволица. „Гъркинята“ дохажда при „кувачката“ и й
казва: „Дай ми, бабо, пилянци!“. Кувачката й подава едно камъче /или клечица/ и
казва: „На ти!“. „Гъркинята“ го хвърля и казва: „Нища гу! то пусрану!“. Захваща
да обикаля пилятата – върволицата и да вика: „пу, пу, пу, пу!...“ Като доди при
„кувачката“ пак й иска пиленце; квачката й дава клечица, тя и ней хвърля и пак
обикаля; това стана три пъти; на четвъртия път, гъркинята, като си поиска
пиленце, квачката й казва: „ни ти давам!“ – „Дай ми, бабо, пилянци!“ – „Ни ти
давам!“ Три пъти й поискува и тя й все отказва. „чакай да видим, кои криле са
най-гулеми!“ казва „гъркинята“, дига си ръцете на горе подскача и вика: „Мойти
криле по гулеми!“. Квачката и тя си дига ръцете, подскача и вика: „Мойти криле
по гулеми!“ също и пилетата подскачат и викат: „Нашти криле по гулеми!“. След
това гъркинята се впуща да си улови „пили“, квачката я гони, варди „пилетата
си“ и не й дава да си земе. Въртят се ту насам, ту нататък, докато гъркинята
сполучи да си грабни пиле. Друго пиле гъркинята не може да земе, освен
най-крайното. Гъркинята завожда пилето на една страта, дава му една клечка и го
кара да бърка пепеля и да вари „кашица“. След туй връща се при квачката и пак
захваща да й иска пиле и се повтаря същото както и в началото. По тоз начин
гъркинята едно по едно зема сичките пилета на квачката, завожда ги у тях и ги
кара да варят кашица. Като остане квачката сама без пилета, сяда на един пън
или камък и захваща да плаче. Гъркинята дохажда при квачката и я пита: „Защо
плачеш, бабо?“ – „Една гъркиня ми изеди пилетата!“ – „Чакай, бабо, ас имам идно
пили у дома, да ти гу дувида, да видиш да ни е твою!“ – „Иди гу дувиди!“.
Гъркинята отива, довожда най-първото пиле към квачката; пилето върви, като куца
или на един крак или с двата; дохаждат при квачката и гъркинята й казва: „Туй
ли й пилиту ти, бабо?“. Ковачката скача, захваща да бие гъркинята и да вика:
„Ни е туй! Ни е туй! Туй пили куцу, сакату, пусрану! Нища гу!“. Гъркинята
отвожда пилето на мястото му, зема друго дете и го повежда, но и то отива по
същия начин при квачката, която също така пропъжда и него. Гъркинята привожда
всичките пилета едно по едно при квачката и тя все ги распажда: едно било
сляпо, друго сакато, трето не знам какво, само най-подирното зема, като свое и
захваща да го приграща и цалува: „Туй мойту пилянци! Туй мойту пилянци!
Хубавичкуту ми! Попаничкуту ми!...“. След това гъркинята убеждава бабичката да
отиди у тях на гости, „да я густи с кашица, дету са я наготвили пилянцата“.
Квачката отива с пиленцето си и сядат да ядат кашица. Щом се загледа квачката
на някъде, гъркинята й грабва пиленцето и побягва; всичките скачат тогава да
гонят гъркинята и да викат: „Дю-у-у! Дю-у-у! Гъркиня! Гъркиня! Пилак! Пилак!
Дю-у-у!“. Играта се свършва.
20. Топ
„Топ“ е една валка, ушита от
осем мишинки, напълнени с козина, вълна, дреб, памук и парцали. С парцали
по-рядко се пълни „топ“; едно защото не подскача много, второ, защото боли кога
удариш някого с него и трето, защото, кога го перкат, натъртя дланта. С топ се
играят следните игри: а)
на
кули или перканица, б) на
итиширму, в)
на
тупаница, г)
на
стена и д) на езденица.
а) Кули или перканица.
Децата, които ще играят, разделят се на две тайфи /партии/. Исправят една нито
голяма, нито пък твърде малка плоча и едната тайфа отива доле, а другата остава
горе до кулито. /Кули се нарича – 1. Плочата, която исправят за
мерене; 2. Ако в 10 перкания не сполучат долните да уловят топа или да ударят
кулито, тези десет перкания правят „едно кули“/. Да се определи,
кои ще бъдат отгоре, а кои отдоле, постапват така, както и при игрите „дълго
магаре“, с „суху-мокру“. Като определят доколко „кулита“ ще играят – от 5 до 10
най-много – от горните, при кулито зема един „топа“ и перка. Перкането става по
този начин: подхвърля топката нагоре, било с лявата, било с дясната ръка и, при
падането й я пернава /удря/; топът отива към това направление, каквото му дава
играчът: направо или накриво. Долнята тайфа распрасната по разни страни гледа
да улови топа направо от ръката на хвърлящия, а не от земята: ако го уловят,
искупува се този, който го е хвърлил, и няма право да хвърля вече този път,
доде са горе, но после, кога повтором дойде тайфата му горе. Ако не уловят
топката, хвърлят да умерят кулито; ако го умерят, искупува се, който е хвърлил,
ако не, четат едно; после пак хвърля, докато го искупят /му уловят или ударят
кулата/. След първия зема да хвърля топката вторият му другар, който брои
направените върху първите, направени от другарите му. Когато стигнат
сполучливите /неуловени и неударени/ перкания до десет, правят едно кули.
Кулито се завръзва: удари играчат топката у земята, та подскочи, той я улови,
умотай я три пъти около главата си, после три пъти между едина и другия си
крак, после и около кулито умотай топката три пъти и извиква: „кули на биркет!“
И продължава да перка и да брои: „кули идно!“, „кули идве“ и т.н. две кулита –
завързва и тях и всичките кулята. Ако уловената топка, като я връщат долните,
горните сполучат да я уловят, доде не е „яла зимя“, не се хваща искупуването,
комуто е уловена топката. Докато се направят условеното число кулета, по
няколко пъти горните отиват доле, а долните – горе. В променяването си се гонят
и се удрят по гърба: „Ти дано та ударя!“ казват тез, които отиват долу. Които
направят по-напред условените кулита, „бият коловин“ сир. перкат
три пъти даром, ако и в тези перкания навитите не сполучат да ударят кулито или
да уловят топката, тогава най-искусният от играчите пернува топа, що има сила и
навитите са длъжни да занесат победителите „на чуш“, додето е
паднал топа; ако сполучат надвитите да уловят топката или да ударят кулито
когато им бият колови, освобождават се да носят победителите. С това се свършва
играта.
б) „Итиширму“.
Които ще играят на „Итиширму“, събират се на търкало и този чийто
е топът, или ако иска, дава го на друго момче, исправя се всред търкалото,
подхвърля на „възбук“ топа и вика: „Итиширму!“ – „Итишмес!“, отговарят другите.
Това се повтаря три пъти. На третия път всичките се разбягват, а този, що държи
топа, хвърля връх някое момче да го удари; ако го удари, момчето донася топа,
събират се сички на колело и който е хвърлил топа се въскачва на удареното
момче, тупва топа у земя и, като подскочи, гледат да го уловят, и ако го улови
някой, той се покачва на удареното момче – мулето; - ако ли топът падне на земята, никой не смее
да го похване, освен язденият; който го похване с ръка „изяда маслината“ и
язденият го качи и тупа с топа. Когато хвърлят да ударят някого, тряба да го ударят
по дрехите, защото „на голо не се хваща“. Ако улови топът този, когото мерят да
ударят, той качи тогова, който е хвърлил топа: но топът може да се дава „на
Алай“ сир. може едно момче да го хвърли на друго, за да му намери „мули“; по
тос начин удареното момче се счита „мули“ на тогова, който е дал топката, а не
на който го е ударил. Ако две момчета се впуснат съвременно да земат топката,
което момче превари да земе топката, няма право да ударва другото момче, но ще
му хвърля „на Алай“.
На Алай топът се подхвърля нагоре както и в началото на
играта, само че който го хвърля казва: „Алай!“ три пъти. Ако този, който ще
бяга не е доволен от Алая сир. не бил хвърлен топът доста на високо: „башта ти
толкус ли й висок?“ – казва той. Така играта се продължава, доде се уморят или
доде им умръзне.
в)
Тупаница. На „тупаница“
играят така: играчите се събират на търкало; един от играчите, който и да е, а
обикновено, който поиска най-напред да играе на тупаница, удря топа у земи,
топът подскочи и който го улови, качи се на тогова, който го е тупнал, но ако
посегне някой да улови топа и не може, то ще го качи този, който е тупнал топа,
и ще тупа от гърба му, после, който улови топа, качи се на мулето, но ако пак
някой посегне и не улови топа, то се покача отгоре му язденият; ако се случи,
че топът падне на земята, но никой не е посегнал да го лови, захваща се от края
– топът го тупа, който е бил покачен на мулето. Когато се случи мулето да улови
топа, тогаз той качи тогова, що е тупал. Продължава се играта до воля.
г)
На
стена. Играта „на стена“ става така: две или
повече момчета отиват при някоя къща, която има гладка стена, и едното хвърля
топа на стената, топът се повръща към него и то тряба да го улови, без да се
помръдне от мястото си; ако мръдне, дава топа на друго момче да хвърля. Като
улови топа десет пъти, прави „кули“. Кулито се завръзва така: хвърли топа и,
като се повърне към него, то го не улавя, но го пернува с ръка да се удари пак
у стената и, като се повърне, го улавя. В завързванието на кулито може да се
мести. Който направи по-напред уречените „кулита“, язди навитите до едно, и още
в началото на играта, определено място. Играта се свършва с това, но може да се
възобнови, ако искат.
д)
Язденица. На „язденица“
играят така: събират се колкото е възможно повече момчета, изберат си ешови:
двама по двама; после ешовете се разделят на две страни: едни на таз страна,
други – на друга; след това се испитват на „сухо-мокро“, както при играта „на
кули“. След хвърлянето на „сухо-мокро“ се събират пак еш с еш и се нареждат на
търкало двама по двама на растояние от три до пет раскрача един еш от друг.
Тези, които са изгубили в „сухо-мокро“ се подлагат и спечелилите им се качват
на раменете. Тоз-час земат топа и го хвърлят горните на другаря си, да го
улови, той го хвърля на другия до него, той – на третия и т.н. Ако не може
някой да улови топа и го истърве, то горните слизат и им се качват от долните,
които яздят ешовите си, додето истърве някой топа. И така играта се продължава,
докато се наситят.
Из „Сборник за народни
умотворения, наука и книжнина“, кн. VI, 1891 г.
* Снимките
са илюстративни
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.