Ошанският майстор Георги Атанасов Цанев, участвал в строителството на Паметника на връх Св. Никола

Преди време ви разказах историята на Пеню Атанасов Колев, по прякор Бомбето, завършил строежа на Паметника на свободата на връх Свети Никола /дн. връх Шипка/. Неговите спомени, записани от краеведа на Габровския край Мойсей Мойсеев, са не само безценен източник на информация за непосилния труд и мъжество на майсторите в суровите условия на планината, но ни правят съпричастни и на духа на онова време, на светогледа, и усещанията на тези хора, за които занаятът е не просто работа, а призвание, въпрос на дълг, сърце и чест. Днес са знайни само имената на някои от майсторите, участвали в градежа, а със сигурност е имало десетки други строители, работници, доброволци, предвид голямото текучество, заради непосилно тежките условия на труд.

Както споменах в анонса на публикацията за майстор Пеню Бомбето, наскоро научих името на един тревненски майстор, участвал в градежа на този свят за всички българи паметник. И днес ще ви споделя някои факти около житейската и професионална биография на Георги Атанасов Цанев /1907-1973 г./, родом от с. Ошани, внук на именития дюлгерин Георги Стоянов Перето /1840-1925/, който по думите на дъщеря му Елена Георгиева, по мъж – Станева /р. 1939 г./, участвал в строителството на Паметника. Когато била на 8 години, баща й я завел на върха, за да й покаже един от символите на българщината. Баба Еленка, която много радушно ме посрещна в дома си, си спомни, че често е чувала прякора „Бомбето“ в къщи. За жалост, с това се изчерпват спомените й от онова време. И макар, че не успя да ми разкаже повече за строителната дейност на баща си, беше събрала всички снимки, запечатали различни сгради и обекти, на които той е работил – предимно в Новозагорско и Хасковско /на снимките към публикацията/. Бил „голям“ майстор, вдигнал и тяхната къща в Трявна през 1949 година. Цял живот се занимавал със строителство, а като пенсионер работил в строителна организация в Стара Загора. Носител е на редица награди и отличия, сред които и Народен орден на труда - „Сребърен“.

Както вече споменах, корените на рода му тръгват от Ошаните. Баща му се казвал Атанас Цанев Атанасов /1872-1946/, а съпругата му Елена Гергева Стоянова /р.1879 г./ от махала Перевци в Ошаните. Двамата имали седем деца – Цаню, Кръстина, Деша, Аница, Иван и Стойко /братя-близнаци, също строители/ и Георги. Последният, таткото на баба Еленка, бил кръстен на дядо си по майчина линия, личният майстор-дюлгерин Георги Стоянов Перето. По думите й, дядо й Атанас, заедно с брат си Иван /1875-1949/, ходили на гурбет в Одеса, като градинари. Другият й дядо – Георги /Герги/ С. Перето, строил обекти в Старозагорско, Провадийско, Шуменско. Той е майсторът на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ /1895 г./ в старозагорското село Николаево, която съградил заедно със сина си Цаню.

Майстор Георги Ат. Цанев, който участвал в строителството на Паметника на връх Св. Никола, взел за съпруга Бяла Митева Тотева /р. 1919 г./ от дряновското село Сухолоевци. Имали две деца – баба Еленка, която работила като шивачка и брат й Атанас Г. Атанасов /1951-2000/, който бе директор на Славейковото училище през периода 1986-2000 г.

„Баща ми беше изключително способен майстор, голям компаньор, много общителен – споделя днес баба Еленка. – Тревненци го ценяха, макар и не до там. Времената бяха такива, знаете – събитията след 9 септември 1944 г. – комунисти, фашисти… - лаконична е тя. - Когато се пенсионира, работеше повече в Стара Загора. За съжаление, не знам нищо около участието му в строителството на Паметника на връх Св. Никола, тъй като не съм била родена тогава. А после и да е разказвал, не помня…“.

 

Галина Иванова

 

* Основният камък на Паметника на връх Св. Никола е положен още през 1922 г., но строежът бил изоставен поради липсата на добър проект и септемврийските събития от 1923 г. През 1926 г. Опълченският комитет възлага на дряновеца Илия Пенев Мъглов строежа на паметника. Преодолявайки невероятни трудности в планината, майсторите, иззиждат основите на паметника, които заемали 300 кв. м. площ, и костницата-мавзолей. Поради суровите условия на труд, мнозина от работниците се разболели, други избягали, а нови не идвали поради ниското възнаграждение за непосилния труд. Тогава за майстор на градежа бил поканен Пеню Атанасов Колев, по прякор Бомбето. В продължение на три години подред, от 1928 до 1930 г., от април до началото на ноември, въпреки тежките условия, паметникът бил построен. Официалното му откриване се състояло на 26 август 1934 г., в присъствието на останалите живи опълченци.

Майстор Георги Атанасов Цанев

В средата на снимката - дядо Атанас и
баба Елена /седнали/,
синът им Георги е мъжът с бялата риза
в дясно на снимката,
вляво са братята му Иван и Стойко

Иван Цанев Атанасов, брат на дядо Атанас

Майстор Георги А. Цанев с братята си близнаци
Иван и Стойко, които също били строители

Дъщерята на майстора - Елена Георгиева, по мъж - Станева

Синът на майстор Георги А. Цанев
- Атанас Атанасов

Снимка за спомен на връх Шипка.
Малкото момиченце, на първия ред /вдясно/ е 8-годишната тогава
баба Еленка с майка си, 1947 г.

Църквата "Св. Йоан Рилски Чудотворец"
в Свиленград, 1937 г.

Къщата на адвокат Иван Величков в Свиленград, 1937 г.

Общинските хали в Свиленград, 1937 г.

Халите в Свиленград, 1938 г.

Къщата на Видол даракчията, Свиленград, 1938 г.

Общинският дом в с. Сладун, Свиленградско, 1939 г.

Общинският дом в. Сладун, Свиленградско, 1939 г.

Популарната банка в Ивайловград, 1939 г.

Здравният дом в с. Пет могили, Новозагорско, 1940 г.

Здравният дом в село Пет могили, Новозагорско, 1940 г.

Общинският дом в с. Пет могили, Новозагорско

Училището в с. Новоселец, Новозагорско, 1940 г.

Общински обор, с. Дядово, 1940 г.