None

петък, 19 август 2022 г.

Опълченецът Цаню Иванов Брънеков

По повод 145-та годишнина от Шипченската епопея. 

Поклон пред паметта на героите!


Цаню Иванов Брънеков /1852-1927/ е сред опълченците, погребани в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. Името му откриваме и в списъка на почетните граждани на Габрово /от 8-ия до 529-ия – от първа до десета дружина и конната сотня, участвали в боевете на Шипка през август 1877 г./: Втора дружина… Цани (Стефан, Цаню, Цони) Иванов Брънеков *. До момента не ми беше известно, че той е и сред тревненците, участвали в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Името му е в списъка на „участвалите при обявяването на въстанието в Трявна /5 май 1876 г./ и на излезли с оръжие в четата, но не останали до край“. В сражението при с. Нова Махала, Габровско /9 май 1876 г./, името му не фигурира. Същевременно, Цаню Брънеков е сред арестуваните и осъдени тревненци от Извънредната комисия в Търново /1876 г./, който бил освободен „след изтезания“…

Сведения за него откриваме и в спомените на Петър Ц. Балабанов /1852-1935/ - единственият, известен до момента, конен опълченец в сотнята при щаба на ген. Столетов, участник в Априлското въстание в Трявна и в сражението при с. Нова Махала, Почетен гражданин на Габрово, който също е погребан в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“. Ето какво споделя той през 1928 г. пред братовчед си Никола Ст. Балабанов, записал спомените му от онези бурни времена: „В началото на 1876 година Цаню Захариев ни събра в къщата на Васил Михалев горе на баира. Бяхме десетина души. Познавах Тодор Оптарамана, поп Кою Витанов, Цаню Шишков, Петко Ошенеца, Братой Христов, Цаню Брънеков, Кънчо Германията – другите не ги помня. Бай Цаню каза, че в Букурещ е взето решение в началото на месец май да се вдигнем на въстание в цялата страна и да свалим турските окови. Трябваше да започнем да правим фишеци за пушките, да леем оловни куршуми. От нас се искаше да приготвим 50 оки барут и по вече сухари. Той ни съобщи още, че за наш Апостол е избран Стефан Стамболов, а за наш войвода Никола Кабакчиев, и двамата от Търново. От Трявна трябваше да излезе чета от 250 души.  […] хoрата, които се заклехме в църквата и се бихме с башибозука и редовния турски аскер: братята Цаню и Кънчо Захариеви, Васил Михалев, Симеон Цонев, Петър Генчев, Цаню Баръма, Кънчо Германията, Братой Христов, Петко Отвъденеца, Цаню Стойчев, Христо поп Димитров, Захария поп Петров, Георги Калчев, Продан Рачев и аз, Петър Балабанов. Това са само хора от Трявна, не слагам другарите ни от Енчовци, Маренци и другите колиби… […] това е тревненската чета. То след въстанието всеки си приказваше кой каквото му дойде на ума, изкараха се всичките, че са били комити, но когато се вдигнахме, избягаха и се скриха по къщите, а не дойдоха с нас… Това е самата истина…“ /“Изповед“, Емил Николов, 2015 г. (внук на Никола Ст. Балабанов/.

Същевременно, в статията „Стари хайдушки типове от Тревненско“ /сп. „Български преглед“, 1895 г./, Христо Н. Даскалов, споменава за „Иван Брънека от Трявна“, който бил участник в четата на Кара Богдан от Цепераните /Богдан Станчев Стойчев, р. 1827 г./. След убийството му, Иван бил затворен за кратко, след което освободен. По всяка вероятност става въпрос за бащата на Цаню Брънеков – Иван Денев Брънеков /1821 г./, който бил кираджия по занятие. В записките на краеведа Митьо Недялков Митев, от колиби Цеперани, също откриваме сведения за „хайдутинът Иван“, който според разказите на стари хора, бил родом от с. Бахреците, близо до Трявна, и хайдутувал с Цеперанските хайдути. „Някои разказваха, че хайдутувал със старите цеперански хайдути дядо Георги и дядо Никола, бащата на Бойчо войвода, а други твърдяха, че той бил с Богдан войвода и му викали Кара Иван (Чер Иван)“ – пише М. Митев.

Съпругата на Иван Брънеков и майка на Цаню, се казвала Деша. Двамата имали четирима сина: Иван, Деню, Тотю и Цаню. Последният се омъжил за Мара поп Гергева Радкова /1853-1899/, от която имал четири деца – Тодорица, Иван, Георги, Цана. А след смъртта на първата си съпруга, взел за жена Деша, от която имал един син – Йонко /1899 г./.

След Освобождението от турско робство, през 90-те години на XIX в., започва създаването на поборническо-опълченски дружества. По сведения на Лидия Горанова – дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, бившите поборници и опълченци от Трявна, също се обединили в дружество, но за съжаление, годината, когато се е случило това, е неизвестна. Знае се само, че през 1904 г., Цаню Брънеков, един от основателите му, е бил негов председател, а секретар бил Петър Балабанов.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

 

* На 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет приема решение да обяви за почетни граждани опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка. Провъзгласяването им да стане след получаването на списъците от Централното Поборническо-опълченско дружество в София - протокол № 32. На 7 февруари 1923 г. Градският общински съвет потвърждава това си решение. За почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини, включени в списъците, получени от София – протокол № 2. В списъка, изпратен в Габрово от Централното Поборническо-опълченско дружество, фигурират имената на 512 опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, както и на 10 въстаници от четата на Цанко Дюстабанов. Всички те са били смятани за живи към края на 1922 г. и обявени по този списък за почетни граждани на Габрово.

В същото време, неизвестно по какви причини, в списъка не са били включени други 306 живи по онова време опълченци от посочените дружини и Конната сотня. От тях 42 са от Габрово и габровските села и 29 от Севлиевско, Дряновско и Тревненско. Поради това те са се оказали лишени от възможността също да бъдат обявени за почетни граждани на Габрово, макар че мнозина от тях са били изявени общественици, участници в Сръбско-българската, Балканската и другите войни, членове и активисти на поборническо-опълченските дружества по своето местоживеене. И Габрово остава в дълг към тях…

/ gabrovo.bg – Официален сайт на Община Габрово/

Освен Цаню Брънеков, Почетни граждани на Габрово са и Петър Балабанов от ІІ опълченска дружина, Христо Димов - ІV дружина и Йовчо Ненков - VІ дружина.



Опълченецът Цаню Иванов Брънеков
Снимка: Кънчо Пенчев, ОДА - Габрово



Опълченци пред паметника на Капитан дядо Никола в Трявна, 1929 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна



Гробът на Цаню Брънеков
в двора на църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...