Беличенската църква „чака“ 12 години да бъде достроена

Поради страх от нарушена клетва и лоши поличби,

храмът е доизграден за година

Около 1850 година, след построяването на църквата във Фъревци, сред жителите на селцата по горното течение на р. Белица - Бойчевци, Димовци, Караджовци, Кисьовци, Рашевци, Дръндари, Уруци, Михаилчета, Армянковци, Димиевци, Иван Димов, Дъскари, Глутници, Малчевци, Маневци, Райнушковци и др., назрява идеята за построяването на още един храм в Беличенско, разказва краеведът Петър Г. Богданов. Но се разразил спор между инициаторите за местоположението на новата църква – дали тя да бъде построена в Кисьовци или близо до левия бряг на р. Белица, под к. Уруци /дн. Белица/ до т.н. „Урушки хан“. Привържениците на идеята за строежа на църква в Кисьовци - Кънчо Колев от Караджовци, Пейчо Цанев от Кисьовци и Тодор Михов – Пашата от Димовци, започнали да събират материал. Техните „противници“, начело с Колю Денев от Уруците, Никола Георгиев от Михаилчетата и Иван Божков от Армянковци, успели да се сдобият със султански ферман за строеж на църква в Уруците. Събраният материал за църква в к. Кисьовци не бил предоставен за градежа на новата църква, а бил използван за строежа на училището в Кисьовци, което било завършено около 1864 г.  

Междувременно, през 1863 г. започнал и градежът на храма под к. Уруци, като главен майстор бил прочутия армянковски майстор Стоян Божков, брат на инициатора Иван Божков и майстор на църквите в Райнушковци и Фъревци. Твърде скоро обаче, строежът, при който основите на храма били издигнати на около метър над земята, бил замразен, тъй като инициаторите били разочаровани от липсата на съдействие и подкрепа от местното население.

След няколко години тримата инициатори за строежа на църквата под к. Уруци се събрали отново и се заклели, че ако не я построят в най-скоро време, да ги сполети най-голямо нещастие. Преданието разказва, че след 2-3 години, Колю Денев ослепял с едното око, Никола Георгиев се удавил в р. Белица, докато ловял риба, а Иван Божков ослепял и с двете очи при нелеп инцидент. След тази зловеща поличба, Колю Денев се уплашил и с помощта на местните енориаши, продължил строежа на църквата през 1875 г. и още същата година тя била изкарана до покрив. Майстор на градежа бил Никола /Колю/ Денев – Касито от к. Генчовци. Църквата „Преображение Господне“ била осветена на 30 декември 1875 г. от Доростоло-червенският митрополит Григорий. Църковната камбанария била построена през 1896 г., когато за църквата отговарял поп Ангел Пандурски от Трявна.

След отварянето на храма, „от време на време“ идвали свещеници от Трявна. Първият „постоянен“ свещенослужител бил Димитър Попиванов от к. Фъревци. Той дошъл в Беличенския храм през 1897 г. и служил там до 1931 г. До пристигането му, по сведения на Петър Г. Богданов и летописа на храма, черквата дължала сумата от 6000 гроша /задължения по направата й/. Две години след встъпването му в длъжност, тя била изплатена. По негово време било направено чамовото дюшеме, нартиката, църковната килия, Владишкият трон, доставен бил стъклен полилей, църквата била пребоядисана отвътре, изработени били и „доста“ от иконите. Някои от енориашите дарили ниви на храма, като със средствата от продажбата им, през 1924-1925 г., започнал голям ремонт на църквата, при който тя била препокрита с керемиди, вместо с плочи.

Според летописната история на храма от 1925 г., писана от тогавашния енорийски свещеник поп Димитър Попиванов, до преди неговото установяване, като постоянен свещеник в Белица, в храма са служили „от време на време“ следните свещеници от Трявна: поп Тахо Ангелов, който свещенодействал 9 години, поп Георги Радков - 3 години, поп Димитър Кънчов - 5 години, поп Ангел Пандурски - 4 години.

През 1931 г. поп Димитър се оттеглил от църковна служба, поради заболяване от диабет, от което и умира през 1935 г. След него свещеник станал зет му Иван Василев Тотев, родом от с. Мусина, Великотърновско, женен за средната дъщеря на поп Димитър – Ана. Поп Иван завършил богословското училище в Черепишкия манастир и служил в църквата в Белица до смъртта си на 11 август 1968 г. По негово време била закупена църковната камбана. След смъртта на поп Иван, черквата отново останала без свещенослужител и "от време на време" идвал да служи свещеник от Трявна.

По сведения на Лидия Горанова, дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Владишкият трон в църквата е дело на резбаря Недьо Иванов Недев от к. Малчевци, който изработва и резбования полилей в храма, с който Белица участва в първото изложение в Пловдив през 1892 г. Иконостасът и царските двери са изработени от майстор Божко Стоянов Божков от к. Армянковци, а в направата им взема участие и Недьо Ив. Недев. Иконите са дело на тревненските иконописци Иванчо Кънчев, Тодор и Васил Михалеви, Витан Сърнев. Повечето от тях са дарени, за което свидетелстват надписите на ктитори от Белица, Глутниците, Дамяновци, Паликарите, Димиевци и др.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Преображение Господне" в с. Белица днес

Руините на църковната килия в двора на храма,
построена по времето на поп Димитър Попиванов

Гробът на поп Димитър в двора на църквата