Роберт колеж и формирането на българската интелигенция /1863-1878 г./. Част II

Сред възпитаниците на прочутия за времето си Американски колеж в Цариград, са и синовете на Петко Славейков – Иван и Рачо

Както по време на уроците, така и чрез голямата библиотека на Роберт колеж учениците имаха възможност да се запознаят с най-модерните обществено-икономически теории. В техни работи, писани през тези години, се цитираха О. Конт, Х. Спенсер, Дж. Стюарт Мил и др. Възпитани в консервативна семейна среда, българчетата в колежа по-охотно приемаха английския парламентаризъм, отколкото демократичните американски републикански принципи. М. Маджаров твърди, че политическият му идеал в тези години бил конституционната монархия. Години по-късно в некролог за Александър Людсканов, д-р Стоян Данев щеше да каже: „Англо-саксонският политически живот, който покойният беше изучил и внимателно следеше, остави незаличим отпечатък в неговото политическо верую дори до самата му смърт: по убеждение той беше и си остана привърженик на напредничави идеи от типа на английските либерали - особено скъпящи за личните и политически свободи".

Още по време на учението си възпитаниците на Роберт колеж заставаха в умереното крило на българското национално-освободително движение. Като правило те вземаха активно участие в църковната и просветната борба и почти никакво в революционната. Някои от тях бяха репресирани от турското правителство, но това се дължеше не толкова на активната им революционна дейност, колкото на опасенията, които вдъхваше на местната администрация всеки по-образован българин. Неслучайно още Захари Стоянов заяви в своите „Записки по българските въстания": „...Поразителен е още и тоя факт, че ни един робертколежки възпитаник не взе участие в редовете на борците за българската свобода". В по-сетнешната си политическа дейност те съчетаваха дълбокото уважение към парламентарните традиции на Великобритания с искрено русофилство, чувства, които неизбежно отведоха много от тях в редовете на Народната и Прогресивно-либералната партия (д-р Константин Стоилов, М. Маджаров, Ал. Людсканов, д-р Г. Янкулов и др.).

Учениците в колежа се приучваха към самостоятелно мислене и приложение на политическите идеи, които изучаваха, с помощта на тезите, които трябваше да развиват два пъти годишно. Много от тях бяха публикувани в българския периодичен печат от тези години – във вестниците „Македония", „Век", "Право", Източно време", сп. „Читалище" и др. Интересни бяха избираните теми. Най-голям брой от тях бяха непосредствено свързани с проблемите, вълнуващи българската колония в Цариград и цялото българско общество. Сериозно внимание се обръщаше на учебното дело (П. Горбанов „Хора за обществено дело", Училища и управлението им", „Наръчни наставления за учители"; Константин хаджи Калчов – „Учител“).

Критикуваше се политиката на чорбаджиите към учебното дело (Ст. Томов – „Котленските настоятели спрямо училищата си"), а също и една дописка на М. Маджаров. Вземаше се отношение по църковния въпрос (Георги Дацков – „За калугерството"). Публикуваха се статии на общообразователни теми (П. Димитров – „По историята на Съединените щати“), обясняваха се началата на политическата икономия (Добри Минков – „Науките и новата цивилизация“, Иван Славейков * – „Кои са източниците за обогатяване на един народ", Иван С. Гешов – „Труд. Пестенето му и подразделението му“, „Понятия из политическата икономия на Вайланда“), даваха се някои сведения по хигиенни въпроси (Ст. Панаретов – „Дифтерия“, статия на Г. Янкулов за холерата).

Учениците се стараеха да набележат задачите, които стояха пред българския народ (Найден Николов – „Търговията и необходимостта от развитието й за напредъкът на един народ“, П. Матеев – „Кои са необходимите условия за напредъка на една държава"). По-внимателно се подхождаше към въпроса за бъдещото политическо развитие на България, нещо напълно обяснимо, като се има предвид, че статиите трябваше да се публикуват във вестници, излизащи в Цариград. Имаше теми, повлияни от еволюционни идеи (Иван Славейков – „Влиянието на безнравствеността за революциите"), но и такива, в които се прокарваше мисълта, че Османската империя не може да бъде държава от съвременен тип и само спъва развитието на народите, които живеят в нея (Ю. Икономов – „Длъжностите на Господарството към поданиците и на поданиците към Господарството“).

Учениците в Цариград не стояха настрана от обществената активност на българската колония. Празнуваха тържествено деня на Кирил и Методий, който беше официален празник в училището и въвличаха в честването и американските учители. През 1868 г., под ръководството на П. Горбанов, подготвиха една пиеса, която изнесоха пред българската община. На 12 септември 1869 г. учениците от Роберт колеж основаха свое дружество, едно от първите ученически дружества в България. Според устава му „главна цел на дружеството е щото членовете му да се усъвършенстват в дружествени предприятия и обществен живот и да навикват да прекарват свободното си от редовни занятия време по един образован начин".

В дружеството се изнасяха доклади, подготвяни от членовете му, в които се наблягаше главно върху историята на България и другите балкански народи. Показателно бе, че при разпределението на докладите никой не се зае с проблеми от турската история. С част от събрания членски внос дружеството се абонираше за различни вестници, а по-голямата част предаваше на разположение на Българското читалище в Цариград. М. Маджаров споменава, че получавали всички български вестници, излизащи в империята, английски вестници, както и някои издания на революционната емиграция в Букурещ и Белград, така че можели добре да се ориентират в събитията.

През различните години председатели на дружеството бяха П. Горбанов, М. Маджаров, Ал. Людскаков и др. Дейността на дружеството не бе ограничена единствено в Цариград. Трима от учениците, които бяха принудени да прекъснат обучението си в колежа, основаха в Габрово ученическо дружество с устав, подобен на този от Роберт колеж. Други, станали учители в подбалканските градчета, поощряваха създаването на ученически дружества. През ваканциите, когато отиваха по родните си места, учениците изнасяха в местните читалища някои от темите, развивани в Цариград. През 1870 г. част от по-големите ученици станаха едновременно членове и на „Българско благодетелно братство".

Противно на очакванията на създателите си, Роберт колеж не успя да изиграе ролята, за която първоначално беше предназначен - да разпространи протестантското учение в България. Скоро след създаването му в българския печат се изказаха опасения, че протестантският прозелитизъм, дошъл в момент, когато българите се бореха за самостоятелна църква, можеше да разедини усилията им в решителния момент. В. „Македония" подчерта, че докато мисионерите откриват общообразователни училища, те ще бъдат добре дошли и изрази увереност, че българският народ е достатъчно разсъдлив, за да не обръща внимание на религиозната пропаганда.

През разглеждания период само трима от възпитаниците на колежа станаха протестантски проповедници: Ив. Сичанов, Ю. Икономов и Ст. Томов. Няколко българчета станаха протестанти, но това по-вероятно се дължеше на възможността да получат безплатно висше образование в Съединените щати, отколкото на искрени религиозни чувства. В общи линии тонът на бележките за Роберт колеж в българския печат бе благожелателен, подчертаваше се обширното образование, което българчетата получава в него. Окуражен от успеха му, през 1877 г. д-р А. Лонг бе решил да открие подобно девическо училище в Пазарджик, но войната попречи на плановете му.

Възпитаниците на Роберт колеж изиграха важна роля за разпространението на англосаксонската култура у нас. Доброто познаване на английския език им позволяваше да правят редица преводи на художествени произведения направо от езика на оригинала (Ив. Славейков - превод на трагедията на У. Шекспир „Юлий Цезар", П. Горбанов – „Песен на ризата" от Томас Худ). Ал. Людсканов сам превежда „За свободата" и „За представителното управление" на Джон Стюарт Мил, а заедно с Д. Минков – „За възпитанието" на Х. Спенсър; Петър Горбанов превежда „История на цивилизацията в Англия" на Бокл. По време на събитията от 1875-1878 г. бивши ученици от колежа изпращаха изобличителни дописки до английските вестници, а веднага след Освободителната война, преведоха памфлета на У. Гладстон „Уроци по клане“ и репортажите на Макгахан за войната.

Още в годините преди Освобождението някои от възпитаниците на Роберт колеж заеха видни постове в българския обществен живот. През 1875 г. Петко Хр. Тъпчилещов беше председател на Българското благодетелно братство „Просвещение", а на следващата година стана един от двамата секретари на читалищното настоятелство в Цариград. За известно време учители в Роберт колеж бяха П. Горбанов, Ст. Томов, П. Димитров, Иван П. Славейков, а Ст. Панаретов води там успешна тридесетгодишна преподавателска дейност. К. Стоилов беше секретар на училищното настоятелство в колежа, докато смъртта на баща му не го принуди да се върне в България. През 1875-1878 г. П. Димитров беше редактор на българската част на вестник „Зорница", а М. Маджаров участваше в списването на вестника. През 1877 г. д-р Д. Минков беше секретар на Екзархията, а едновременно с това и редактор на в. „Източно време“.

Интересно е да се направи едно изследване на професионалната ориентация и пътищата, които си избираха възпитаниците на Роберт колеж. Взели сме завършилите през периода 1868-1878 г., както и някои, учили по-дълго в колежа, но не успели да го завършат, общо около пет-десет души. Получили сравнително широко хуманитарно образование, добре запознати с обществено-икономическите теории, мнозина от тях избраха като свое призвание политическата дейност или дейността в областта на народното образование. Дипломата от Роберт колеж им даваше основание да аспирират за високи постове в изграждащия се административен апарат на българското княжество.

Най-голяма е групата на хората, активно участвали в политическите борби след Освобождението - двадесет и двама. Сред тях са министър-председателите: д-р К. Стоилов и Т. Иванчов; министрите: М. Маджаров, Ал. Людсканов, Ив. Белинов, Ив. П. Славейков, Хр. Тодоров, Ив. Пеев; окръжните управители: П. Горбанов, Д. Икономов, Т. Джабаров (Жабаров); председателят на Областното събрание и Постоянни комитет на Източна Румелия - д-р Г. Янкулов, както и секретарят на Генералния губернатор на Източна Румелия - П. Матеев; частният секретар на Ал. Батенберг и Фердинанд - Св. Тъпчилещов и секретарят на Министерски съвет по времето на правителството на д-р К. Стоилов - П. Тъпчилещов; началникът на Тайния кабинет на Фердинанд - Ст. Добрович и др. Доказателство за авторитета на колежа бе и участието на петима от възпитаниците му в работата на Учредителното народно събрание в Търново (К. Стоилов, Д. Икономов, Т. Джабаров, П. Горбанов. П. Чернев).

През осемдесетте и деветдесетте години на XIX в. деветима от завършилите колежа ученици се насочиха към дипломатическа дейност. Сред тях бе първият български пълномощен министър в Съединените щати - Ст. Панаретов; д-р Х. Бракалов  - дипломатически агент в Белград, Атина, Цариград и Букурещ; Петър Матеев - генерален консул в Одрин; Иван Д. Гешов - дипломатически агент в Белград и др.

Мнозина работеха в системата на народната просвета - дванадесет души. Сред тях имаше учители и директори на училища, инспектори и началници на отделения в Министерството на народната просвета - Васил Иванов (Золотов), Рачо Рачов, Георги Дацков, Теофил Икономов, Никола Витанов и др.

По-малко бяха военните - петима (ген. Илия Димитров, ген. Върбан Николов (Винаров), капитан Марин Маринов, адютант на Батенберг, загинал при Сливница, финансистите - четирима (Константин хаджи Калчов, Найден Николов и др.). Не бяха много и представителите на т.н. „научно-техническата интелигенция“ - петима. По видните сред тях бяха Иван Брадинов - главен инженер на Софийската област, Стефан Бояджиев - началник на строежа на редица железопътни линии и директор на Държавното средно техническо училище и др. Открихме само двама лекари сред възпитаниците на колежа от тези години.

Мнозинството от изброените прависти и дипломати бяха прависти по образование. Освен това някои прависти, учили преди това в Роберт колеж, заемаха важни постове в българската съдебна администрация: Борис Н. Бракалов - военен прокурор в София и Пловдив; Доси Икономов - подпредседател на Апелативния съд; д-р Добри П. Минков – председател на Върховното административно съдилище на Източна Румелия, главен секретар на Министерството на правосъдието, председател на Юридическото дружество в София, член на много чужди правни дружества.

Роберт колеж и преподавателите му д-р Дж. Уошбърн и д-р А. Лонг направиха огромна услуга на българския народ през тежките дни на 1876 г. По този въпрос в литературата е писано доста и няма да се спирам подробно на него. Ще посочим само, че с предаването на данните за потушаването на Априлското въстание на Едуин Пиърс, кореспондент на „Дейли нюс" в Цариград, А. Лонг възбуди анкетите на Беринг и Е. Скайлер в опустошените области и огнените репортажи на Макгахан. При пътуването си из България Е. Скайлер беше придружаван от бившия ученик и учител в колежа П. Димитров. Той го водеше при свои съученици и техните родители в различни български градове. Така американецът се срещна с Петко Р. Славейков. Добри Минков му разказа за положението в Сливенско и клането в с. Бояджик, а П. Горбанов и Ал. Людсканов му разясниха положението в Северна България след въстанието. По същото време П. Горбанов придружаваше английския пътешественик Макензи в обиколката му из българските села в Пиротско, опустошени от Сръбско-българската война от 1876 г.

След свикването на Цариградската дипломатическа конференция по молба на Скайлер, Дж. Уошбърн му очерта етническите граници на българския народ, които по-късно залегнаха в определянето на границите на двете български автономни области.

През напрегнатите месеци на 1876/1878 г. администрацията на колежа оказваше непрекъсната помощ на българите. През лятото на 1876 г. 10-15 българчета останаха в пансиона. Същото се повтори и на следващата година. След завършването на Освободителната война много българчета бяха приети с намалена такса.

Ролята на Роберт колеж и на неговата администрация не остана тайна за турското правителство. Известно време в Цариград се носеха слухове, че колежът ще бъде закрит, а учителите изгонени. Веднъж Алберт Лонг и Джордж Уошбърн с труд успяха да спасят българските ученици от саморазправата на една тълпа турци.

В първите месеци на съществуването на Княжество България правителството се опитваше да използва способностите и връзките на възпитаниците на Роберт колеж за пропаганда на националната кауза. През лятото на 1878 г. Иван Е. Гешов и д-р Г. Янкулов направиха обиколка из европейските столици, за да протестират против решенията на Берлинския конгрес. През 1880 г. Ст. Панаретов беше изпратен с неофициална мисия във Великобритания, за да проучи как би се отнесло английското правителство към едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия.

Българският народ не забрави заслугите на Роберт колеж и неговите преподаватели за българската кауза. Учредителното народно събрание в Търново изказа благодарност на Джордж Уошбърн и Алберт Лонг. Роберт колеж бе обявен за национална учебна институция и дипломата му бе приравнена към тази на българските гимназии. През 1885 г. Дж. Уошбърн, придружен от съпругата си, направи посещение в България, където бе посрещнат с изключителна топлота и сърдечност. След Съединението на България с Източна Румелия, Уошбърн отново положи всички усилия, за да защити българското дело.

През 1915 г. дългогодишният директор на Роберт колеж д-р Джордж Уошбърн почина. Народното събрание почете със ставане на крака паметта му, а народният представител Константин хаджи Калчов, бивш негов ученик, произнесе траурна реч, в която подчерта, че Уошбърн си бе поставил за цел „да помага за политическото и духовното освобождение на нашия народ и дето му се е удавал случай, не е пропускал да принесе своите ценни заслуги“. В Софийския университет се състоя траурна сесия, посветена на паметта му. В тежките дни на Първата световна война, когато продоволственото положение на България съвсем не бе за завиждане, по молба на дирекцията на Роберт колеж българското правителство му отпусна зърнени храни на довоенни цени, като предотврати затварянето му.

Роберт колеж беше създаден, за да разпространи протестантското учение сред покорените от турците народи. Скоро мисионерите трябваше да се откажат от прокламираната цел или по-скоро тя остана на втори план. Те се убедили, по думите на М. Маджаров, че „със своя прозелитизъм внасят само раздор и отслабване между християнските народности в Турция... Те се убедиха, че влиянието, което ще упражнят върху християнските народности чрез науката, ще бъде по-силно, отколкото чрез религията“. Усилията на администрацията на колежа се съсредоточиха върху разпространяването на американското и английското политическо и културно влияние.

За да постигнат целта си, мисионерите разчитаха преди всичко на елита на българското общество. През периода 1864-1878 г. вероятно не повече от 200 българчета преминаха през класните стаи на Роберт колеж, но те бяха хора, които в следосвобожденските десетилетия в по-голяма или по-малка степен щяха да определят политическите съдби на България. Знанията, убежденията, идеите, които бяха придобили в колежа, щяха да играят немалка роля в по-сетнешната им практическа дейност. Преподавателите в Роберт колеж обръщаха особено внимание на външнополитическата ориентация на възпитаниците си.

Първият президент С. Хемлин беше яростен русофоб и се бе обявил дори срещу подпомагането на българите след Априлското въстание, тъй като с това на практика се помагало на Русия. Дж. Уошбърн бе малко по-умерен във възгледите си, но и той полагаше усилия да тласне възпитаниците си към сътрудничество с Англия и САЩ и противопоставяне на Русия. Той поддържаше писмени връзки с бившите си ученици и при обсъждане на политическото развитие в България не изпускаше случай да подчертае, че Русия, „няма намерение да развива България за българите..., тя се отнася към вас, както към народите от Средна Азия", че било „просто невъзможно руси и българи да работят задружно в едно правителство" и че „единствено в Англия можем да се надяваме, че правителството ще се отнесе със съчувствие към българския въпрос".

Едва ли съветите на Дж. Уошбърн имаха реално значение, тъй като Константин Стоилов, към когото бяха отправени, се съобразяваше преди всичко с политическата обстановка, а след това с рекомендациите на бившия си учител, но те бяха характерни за възпитателните тенденции, които се прокарваха в училището.

От гледна точка на английските и американските интереси, създаването и дейността на Роберт колеж могат да се преценят като успешни. Усилията, които неговите преподаватели положиха в областта на образованието и в защита на българския народ, издигнаха моралния престиж на Америка и Великобритания в България, макар това да не доведе до непосредствени практически резултати.

От друга страна, през тези години Роберт колеж предостави на част от българската интелигенция възможност да се запознае и възползва от постиженията на западната култура. В следосвобожденските години възпитаниците му, добре запознати със западните обществено-икономически и политически учения, изиграха важна роля в оформянето на Княжество България.

 

 

Иван Илчев

сп. „Исторически преглед“, кн. 1, 1981 г.

 

 

* Иван Славейков /1853-1901/, който е родом от Трявна, учи в прочутия Роберт колеж в Цариград от 1865 до 1871 г. След завръщането си в родния град е сред основателите и пръв председател на читалище „Трудолюбие“. После е учител по френски и английски език във Враца /1872 – 1875/ и Стара Загора /1876 г./, преподава френски език в Роберт колеж /1876 – 1878 г./. Сред учениците му са петима следващи български премиери.

След потушаването на Априлското въстание през 1876 г., съвместно със Стефан Панаретов изпраща материали до английската преса, в които разказва за проявените жестокости по време на въстанието.

През 1878 г. е началник на канцеларията на търновския губернатор. През 1878 – 1879 г., е и главен училищен инспектор в Сливенска губерния. В периода 1880 – 1881 г. е секретар на Министерски съвет, а след това заема същата длъжност в Българското агентство в Букурещ. След това работи като учител – в Пловдив (1881 – 1884), София (1885 – 1886), Враца (1887 – 1888) и отново в София (1889 – 1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество /днес Българска академия на науките/, а от 1898 до 1900 г. е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София по време на Съединението (1885 – 1886 г.) и народен представител (1886 – 1901). През последните седмици от живота си е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов /1901 г./.

** Подполковник Рачо Славейков /1857-1931/ е родом от Трявна. Между 1870–1872 г. учи в Роберт колеж, а след това и в гимназия в гр. Николаев. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. се записва като доброволец при княз Черкаски в руската армия. През 1881 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград /дн. Кропивницки, Украйна/ и на 1 август 1881 е произведен в чин подпоручик. Заминава за Източна Румелия, където служи в кавалерията. Зачислен е към 1-ви конен полк.

В навечерието на Сръбско-балгарската война от 1885 г. е произведен в чин поручик. На следващата година е произведен в чин капитан, а през 1887 г. се включва в русенския бунт, част от офицерските бунтове, поради което е осъден на смърт. На 20 февруари 1887 г. е уволнен от служба. Избягва в Русия, където през 1890 г. завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург.

През 1895 г., с позволение на българското правителство, се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Подкрепя Вътрешната македоно-одринска революционна организация и поддържа приятелски връзки с нейния водач Даме Груев. Кореспондент е на някои френски и английски вестници, сътрудничи на руския печат. Превежда творби от английски и руски поети. На 28 юли 1913 г. е произведен в чин майор, а на 20 януари 1920 г. в чин подполковник. На 5 август 1920 г. преминава към опълчението.

 

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. 

Джордж Уошбърн, мис Уошбърн, Иван Каранджулов (първи прав), генерал Върбан Винаров (втори прав), Константин Стоилов (четвърти прав), Тодор Иванчов, Петко Радомиров, Михаил Маджаров (последен прав), Иван Славейков (първи на втори ред), Стефан Панаретов (втори на втори ред), Иван Пеев-Плачков,

Снимка: НБКМ

Иван Славейков

Подполк. Рачо Славейков

След 1971 г. в сградата на Роберт колеж се помещава 
Босфорският университет