Сред възпитаниците на прочутия за времето си Американски колеж в Цариград, са и синовете на Петко Славейков – Иван и Рачо
… В историческата литература Роберт колеж се споменава предимно
във връзка с дейността на неговия президент д-р Джордж Уошбърн и на
преподавателя д-р Алберт Лонг в защита на българския народ след Априлското
въстание и по време на Освободителната война. Единствен Н. Начов отделя няколко
страници за Роберт колеж в студията си „Цариград като културен център на
българите до 1877 г.", но той само изброява редица факти, без да прави
опит за анализ. В появилите се в последните години статии, разглеждащи
протестантската пропаганда в България през ХІХ в., за колежа се споменава
съвсем бегло. Материали за историята на Роберт колеж се съдържат в мемоарите на
д-р Сайръс Хемлин. негов първи президент, и на д-р Джордж Уошбърн. Особено
ценна за нас с богатото си съдържание от факти е книгата на Уошбърн.
От българските ученици само Михаил Маджаров е оставил
интересни спомени за колежа. Откъслечни сведения са разхвърляни из разни лични архивни
фондове, както и по страниците на възрожденския печат. Доколкото можахме да
установим, една част от архива на колежа се намира в Цариград, а друга - в
Съединените щати и засега не е възможно да се използва /Бел. Г. Иванова –
към годината на публикуване на статията – 1981 г./. Ето защо настоящата
публикация е само начален опит да се очертае ролята на Роберт колеж при подготовката
на българска интелигенция, опит, който не претендира за изчерпателност и
подлежи на развитие при разкриване на нови архиви материали.
В началото на XIX в. нарасналата икономическа и политическа
мощ на САЩ намери израз в началните усилия за разпространяване на американското
икономическо, културно и политическо влияние отвъд границите на Северна
Америка. Едни от първите му представители бяха американските мисионерски
дружества. През 1810 г. в Бостън беше основано мисионерското обединение
"Американски съвет на мисиите", което ръководеше усилията на
мисионерите от протестантската евангелска черква. Това обединение по-късно разви
оживена дейност на Балканите.
Гръцкото въстание от 1821 г. възбуди интереса на
американските мисионери към Османската империя. Първоначално те се опитаха да
проповядват в освободените гръцки територии, но скоро се сблъскаха с мощната
съпротива на православната църква и нетолерантната позиция на гръцкото
правителство. Не се увенчаха с успех и опитите да се разпространи
протестантското учение сред гърците, населяващи империята. Мисионерите извлякоха
важни поуки от първоначалните неуспехи. Първо, прецениха, че пропагандата
трябва да се насочи към народите, подложени на по-силен от гърците национален
гнет, където можеше да се очаква по-голям успех. Второ, протестантската
пропаганда се приспособи към местните условия, стана по-гъвкава, започна да свързва
религиозния прозелитизъм с усилията за създаване на национална просвета у
покорените от турците народности.
През 1838 г. Американският съвет на мисиите постави пред
д-р Сайърс Хемлин (един от най-изтъкнатите мисионери в Турция) задачата „да
установява индивидуални връзки, да оформя програмата си в съответствие с възможностите,
които се появяват в хода на събитията, да обучава подбрани членове от местното
духовенство в свещените книги и закони, да повишава образованието чрез училища
и публикуване на учебници, да проповядва". Макар и в изискванията проповедта
да бе поставена на последно място, изпълнението на предходните условия
неизбежно щеше да доведе до разширяване на влиянието на протестантското учение.
В началото на тридесетте години на XIX в. мисионерите пренасочиха
дейността си към арменците, и то главно към тези, които живееха в Цариград.
Няколко десетки арменци станаха протестанти, а през 1840 г. в цариградското
предградие Бебек бе открита специална семинария за подготовка на бъдещи
проповедници сред арменците. За директор на училището бе назначен д-р С. Хемлин.
През 1846 г. бе основана Арменската евангелска църква, с през следващата година
протестантите бяха гризнати за отделен милет в Османската империя. Благодарение
на натиска на британския дипломатически представител в Цариград през 1850 г. признанието
бе потвърдено със специален ферман.
Първоначално протестантските мисионери не се интересуваха
от българската народност в империята. Първи с българите се сблъскаха членовете
на мисията в Смирна. Те подпомогнаха К. Фотинов в издаването на неговото „Любословие“,
публикуваха на български език няколко поучителни брошури на библейски теми, събираха
материали за граматика на български език. По същото време един от агентите на
Британското и чуждестранно библейско общество, което работеше в тясна връзка с
Американския съвет на мисиите, след обиколка из Балканския полуостров обърна
вниманието на ръководителите си върху съществуването на многобройно българско
население, което би могло да стане обект на религиозна пропаганда.
След Кримската война възможностите за разширяване на
западното влияние в Османската империя се увеличиха. През 1856 г., по поръчение
на Цариградската мисия, С. Хемлин замина за САЩ, за да убеди Американския съвет
на мисиите да започне целенасочена пропаганда сред българите. След завръщането
си, придружен от един английски пътешественик, той пропътува южните български
земи, за да прецени сам доколко религиозният прозелитизъм може да разчита на
успех. Първото му изненадващо впечатление беше, че на Балканите живееха много повече
българи, отколкото предполагаха американците. Хемлин схвана бързо, че
възможностите за пропаганда се криеха преди всичко в противоречията между
българското население и гръцката църква. Той препоръчваше първа стъпка в
пропагандата да бъде подпомагането на българската просвета... „Така те
(българите - б. а., И. И.) ще се съгласят да получат помощ, от която иначе биха
се отказали“.
Силно впечатление правеше стремежът на българите за
по-високо образование: „Те ce увеличаваха бързо на юг от Балкана и проявяваха
силно желание за образование - писа Хемлин. - Един български учител дойде в
нашата книжарница, за да закупи брошури и екземпляри от Библията, които да използва
като учебници. Той беше изхвърлил гръцкия език от училището, където
преподаваше, и беше готов да приветства всяка новоизлязла на български
книга".
Като резултат от оптимистичния доклад на С. Хемлин, Американският
съвет на мисиите даде съгласието си и през 1858 г. в българските земи започна
организирана мисионерска пропаганда. С повече съпротива се сблъска
предложението на С. Хемлин пропагандата да се развива успоредно с подпомагането
на просветата на българите. Точно тогава Американският съвет на мисиите не
разполагаше с много средства и не желаеше да разпилява усилията си. Сред
членовете на съвета си беше пробило път убеждението, че успех може да се очаква
и при по-малко разходи, ако се основават не общообразователни, а религиозни
училища. С. Хемлин се оказа безсилен срещу това решение и в знак на протест
подаде оставката си като мисионер, макар че по-късно нито за момент не губеше
връзка с Американския съвет на мисиите.
Междувременно идеята на С. Хемлин да се основе американско
общообразователно училище в Цариград си проби път в САЩ, и то сред кръгове,
които стояха далеч от мисионерството. Братовчедите мисионери Джеймз и Уйлям
Дуайт свързаха С. Хемлин с индустриалци, които можеха да го подпомогнат
материално и по-специално с богатия филантроп Кристофър Роберт. Той обеща
парична подкрепа и даде веднага началната сума. Въодушевен от откриващите се
перспективи, С. Хемлин се завърна в Цариград и закупи място за строеж на
бъдещото училище. Турското правителство обаче категорично отказа да даде
разрешение за построяване на зданието. То не желаеше да създава допълнителни
предпоставки за разширяване влиянието на западноевропейските държави в
страната. Три години минаха в безуспешни опити да се склони Високата порта да
не пречи на строежа, но всичко бе напразно.
Постепенно въпросът за Роберт колеж се превърна в частица
от големия спор на великите държави за влияние в империята. Американското
посолство не оказа съществена помощ, тъй като проблемът не беше от „търговско
естество", а и влиянието на САЩ в началото на шестдесетте години, в
разгара на Гражданската война, бе твърде слабо, за да се разчита на успех. По-сериозна
подкрепа оказаха британските дипломатически представители, които справедливо виждаха
в бъдещия колеж още един канал за разширяване на английското влияние и на
англосаксонската култура в Турция. Мълчаливото упорство на турското
правителство се подкрепяше от позицията на руското и френското посолство в
Цариград. Русия нямаше никакво желание протестантската пропаганда да намали влиянието
й сред православните поданици на султана. Френските дипломатически
представители на свой ред подкрепяха католическата мисия, ръководена от патер
Буре.
Отчаян от непреодолимите спънки, С. Хемлин предложи на Кр.
Роберт да се наеме сградата на бившата семинария за арменци в Бебек и като се
възползват от прецедента за съществуване на учебно заведение на същото място,
на първо време да открият там колежа. Действително този път турското
правителство не оказа съпротива и на 16 септември 1863 г. бе открита първата учебна
година на новия колеж. Занятията започнаха с четирима ученици - трима англичани
и един американец. През следващите години броят на учениците бързо нарасна и
зданието се оказа недостатъчно, за да побере всички кандидати.
За окончателно решаване на въпроса за нова сграда
допринесоха няколко обстоятелства. След завършването на Гражданската война в
Съединените щати американското влияние в Турция отново се засили. Един близък
на С. Хемлин бизнесмен постави въпроса за колежа пред държавния секретар на
САЩ, а той на свой ред отправи съответно внушение до турското дипломатическо
представителство във Вашингтон. Това съвпадна с визитата на една американска
военноморска ескадра в Цариград и със слуховете в турската столица, че
въстаниците от остров Крит чакали помощ от Гърция, която щяла да закупи военни
кораби от САЩ.
От друга страна, чрез допускане на нов кандидат в борбата
за влияние в Цариград турското правителство смяташе да продължи играта си на лавиране
между западните държави. Всичко това накара Високата порта не само да се откаже
от съпротива, но и да издаде тържествено ираде, с което се разреши строежът на
колежа и се даде право наред с турския на зданието да бъде издиган и
американски флаг. На 4 юли 1869 г. бе положен основният камък на новото здание,
факт, отразен нашироко в българския печат в Цариград. След две години учениците
напуснаха семинарията в Бебек и се прехвърлиха в новата сграда.
Колежът бе замислен като учебно заведение от американски тип,
подобен на училищата в Източните щати, може би с по-целенасочено религиозно
образование. Управляваше се от специален Дирекционен съвет, но на практика
цялата власт бе съсредоточена в ръцете на директора. Наречен бе на името на
основателя си, като се предполагаше, че това название, което не носеше
политически оттенък, ще бъде приемливо за турското правителство. Колежът беше зарегистриран
към университета на щата Ню Йорк. В статута му особено се наблягаше върху необходимостта
от разширена религиозна пропаганда: „Основан е и трябва да се управлява според
принципите на Библията. Декларира се, че колежът ще бъде научна и учебна
институция, в която Бог и неговите слова ще бъдат съответно признавани и
зачитани съгласно Завета, публикуван от Американското или Британското библейско
общество. Поне веднъж дневно трябва да се чете Заветът или да бъдат произнасяни
молитви, а в неделни дни да се изнася Божествена служба. На нея трябва да
присъстват всички ученици освен ако по наложителни причини някой е извинен от
учителите".
От Съединените щати започнаха да пристигат квалифицирани
учители. От особена важност за бъдещото развитие на колежа се оказа
назначаването на Джордж Уошбърн като учител по философия. През 1872 г. той зае
поста директор на колежа, а Хемлин остана на длъжността президент. През 1877
г., няколко месеца преди смъртта си, Кр. Роберт нареди на Хемлин да подаде
оставка и на 6 март 1878 г. за президент на колежа беше избран Дж. Уошбърн. Причините
за оставката на Хемлин не били много ясни. Изглежда, че Хемлин не се отличавал
с особено благ нрав. Все пак може би основното бе, че той беше мисионер от
стария тип, държеше твърде много на религиозното образование, на непрекъснатата
пропаганда, нещо, което стесняваше обсега на влияние на колежа. Обратно,
Уошбърн поставяше на първо място учебната работа, възпитанието на учениците в
духа на англосаксонската култура, даваше им непрекъснато съвети в по-сетнешната
им политическа дейност в родните им страни. Под умелото ръководство на Уошбърн
колежът си спечели влиянието, на което се радваше на Балканския полуостров.
Постепенно колежът започна да придобива свой облик.
Харвардският университет положи началото на бъдещата богата библиотека, като му
подари 200 тома правна литература. Към 1871 г. библиотеката разполагаше с 5000,
а през 1907 г. - с 12 000 тома. Обзаведоха се кабинетите, класните и спалните
помещения. Учебната програма бе съобразена със съществуващата в американските
колежи, като повече внимание се обръщаше на езиковата подготовка, наложителна
поради многонационалния характер на Османската империя. Срокът на обучение беше
пет години - една подготвителна и четири основни. Минималната възраст за
постъпване в подготвителния клас беше десет години. Особени ограничения за
горната възраст нямаше и често постъпваха 17-18-годишни младежи. По реда на
годините се изучаваха следните предмети:
Приготвителен отдел:
умствена числителница, школска числителница, университетска и елементарна
геометрия, естествена история, физическа и политическа география, турски език, английски
език, български език и френски език.
Първа година: начална алгебра,
университетска алгебра, диплография (сметководство), древна география, древна
история, история на Византийската империя, български език, английски език,
френски език, турски език.
Втора година: геометрия,
тригонометрия, инженерство, зоология, физиология и хигиена, ботаника, история
на средните векове, история на новите времена, английски език, българска история
и литература, славянска литература, френски език, арабска граматика.
Трета година: аналитическа
геометрия, изчисления, мореплаване, физика, химия, търговско право, история на
Турция, история на САЩ, творчеството на Шекспир, българска история и литература,
славянска литература, френски език, арабска граматика.
Четвърта година:
астрономия, математика на астрономията, аналитична химия, геология, минералогия,
количествен анализ, умствена философия, доказателства от Палей (теология - б.
а., И. И.), история на философията, международно право, история на цивилизацията,
философия на историята, парламентарна история, славянска литература, френска
класическа литература, английски език, търговска кореспонденция на турски език.
По желание учениците можеха да изучават гръцки или арменски
език. През 1869 г. бе въведено изучаване и на латински език, за да могат възпитаниците
на колежа да постъпват в западноевропейски университети. През 1871 г. френското
правителство обяви, че випускници от Роберт колеж, получили титлата бакалавър
на изкуствата, ще се ползуват с всички права завършилите френски лицеи.
Програмата на Роберт колеж имаше доста предимства в
сравнение с българските училища по онова време. Неслучайно дори през двадесетте
години на ХХ в. Н. Начов заявява, че според програмата си той (Роберт колеж -
б. а., И. И.) държи среда между класическа гимназия и университет, тъй че не
може да се сравни с никое наше учебно заведение.
През 1864 г., втората от съществуването на колежа, в него
постъпи първият българин – еленчанинът Петко В. Горбанов. Както посочва Уошбърн,
нито С. Хемлин, нито Кр. Роберт разчитали особено на българите като на „възможни
ученици“. Заслугата за привличането им принадлежеше на д-р А. Лонг,
дългогодишен мисионер, работил в Северна България и притежаващ широки връзки в
българското общество. Той обърнал в вниманието на някои състоятелни българи
върху възможностите, които им предоставяше Роберт колеж. Естествено в полза на колежа
действаха и редица обективни фактори.
През шейсетте и седемдесетте години на века сред българите
се засили стремежът към по-високо образование. Единствените училища от
гимназиален тип в България бяха Габровското и Пловдивското, но и те едва ли
отговаряха напълно на представата за реална гимназия. При това положение
погледите трябваше да се обърнат към чужбина. Десетки българчета заминаха да
учат в Москва, Петербург, Одеса, Николаев, Кишинев, Загреб, Табор, Белград и
др. В този момент в столицата на Османската империя близо до българските земи
се създаваше учебно заведение от европейски тип, което осигуряваше напълно
достатъчно за времето си образование.
Действително в Цариград съществуваха и други подобни
училища, през които преминаха доста българи - Галата-сарайският лицей,
католическият Бебешки колеж и френското училище в Пера, но в тях твърде тясно
се преплитаха западноевропейските възпитателни идеи и турските представи за
тяхното практическо приложение. Или, както пишеше Константин Величков, ученик в
лицея: „И добре, и зле сме. Друго нещо не може да излезе от съединението на два
елемента, на две разпи цивилизации, както са френската и турската“. Докато в
лицея турското правителство упражняваше известен контрол над учебните занятия,
в Роберт колеж турският дух беше напълно изместен и доколкото се допускаше, се
олицетворяваше единствено от учителя по турски език. Особено ценно за
българските търговци, чиито синове постъпваха в колежа, бе обучението на
английски език. В спомените си М. Маджаров говори, че баща му го пратил в Роберт
колеж, защото го готвел за търговска кариера, а в Османската империя
английското влияние било до такава степен преобладаващо, че и руските търговци
трябвало да учат английски език.
Гърците и арменците, към които бяха насочени първоначалните
надежди на основателите не постъпваха толкова охотно в колежа. Това се дължеше
както на страха от евентуална протестантска пропаганда, така и на факта, че и
двете народности имаха сравнително добре уредени за времето си училища и за тях
Роберт колеж беше една от многото възможни алтернативи за получаване на
образование, а не един от малкото пътища към него, както беше за българите.
Гърците идваха в училището главно за да научат английски
език, а не за да получат свидетелства за завършено средно образование. Както
казваше Уошбърн: „Те идваха само, за да опитат. След няколко урока, не
оставайки доволни, напускаха“.
При това положение българчетата, които упорито се стремяха
да стигнат до последния клас, започнаха до оформят облика на колежа, а с това
още повече засилиха недоверието на гърците, които се отнасяха към Роберт колеж
като към „българско училище“. Всичко това се отразяваше върху броя и
народностния състав на завършващите. Така през интересуващият ни период
българите бяха по-малко от 30% от общия брой на учениците, учили в колежа, но
сред завършващите делът им бе далеч по-голям - 60%. /…/
След П. Горбанов, който беше не само първият българин в
колежа, но и един от първите двама, които го завършиха, българите в колежа
бързо се увеличиха. През 1865 г. те бяха 9 души, през 1867 г. - 16, 1868 г. - 41,
1873 г. - 43 и 1877 г. - 30. Повечето не бяха от Цариград и затова живееха в
пансиона, където чак до Освободителната война бяха мнозинство. За увеличаването
на броя на българските ученици спомогна и едно странично обстоятелство. Според
замисъла на основателите на колежа усилията му трябваше да се съсредоточат сред
по-заможните слоеве на населението на Турската империя. Това даваше основание
да се предполага, че в бъдеще възпитаниците на Роберт колеж ще заемат ръководни
постове в обществото и ще прокарват най-ефективно английското и американското
политическо, икономическо и културно влияние. Ето защо бе установена твърде
висока такса за обучение - 44 турски лири. За сравнение може да се посочи, че
само трима от учителите с висше образование в Габровското училище получаваха
годишна заплата от 114 лири, останалите - по 60 лири, а учителките - 25-40 лири.
Естествено не бяха много родителите, които бяха в състояние
да плащат подобна такса. Затова повечето от учениците идваха от подбалканските
и тракийските по-заможни градове и села - Елена, Сливен, Котел, Копривщица,
Калофер, Жеравна, Пловдив - и произхождаха от тежки фамилии – Маджарови,
Горбанови, Бракалови и др. С. Хемлин обаче прозря, че при структурата на
българското общество високата такса ограничава прекомерно обсега на американската
пропаганда. По негово настояване, макар и неохотно, Кр. Роберт се съгласи част
от учениците, но не повече от една трета от общия брой, да бъдат приемани с
намалена такса до 50 %.
Броят на българчетата в колежа зависеше и от политическите
кризи, които разтърсваха империята. Най-много те бяха в първите три-четири години
след Освобождението, когато редица училища в България бяха разрушени и не
можеха да поемат желаещите. След 1883 г., когато Константин Иречек осъществи
реформа в образователната система на Княжество България и училищата в
Княжеството и Източна Румелия се увеличиха, броят на българските ученици в Роберт
колеж рязко намаля.
Българчетата се учеха старателно. Според М. Маджаров това
се дължеше на факта, че живеели в пансиона и се занимавали под ръководството на
учителите, както и на по-здравите нравствени традиции в българските семейства.
Вестник „Македония" с гордост отбелязваше изявлението на американския
посланик в Цариград, присъствал на годишните изпити, че българите се проявявали
най-добре в колежа в сравнение с другите народности. Това се потвърждаваше и от
една запазена тетрадка-бележник на класа, завършил през 1875 г. Българите в
него (Ал. Людсканов, Т. Иванчов, Св. Тъпчилещов. Г. Стефанов, Г. Манов) бяха
сред първите шестима по успех.
Образованието, което българите получаваха в Роберт колеж,
бе едно от най-високите достъпни в момента за тях. Самото обучение създаваше
предпоставки за по-нататъшна обществена дейност на учениците. М. Маджаров говори,
че още в Пловдив гражданите се отнасяли към учениците в Пловдивското училище, „не
вече като (към - б. а.. И. И.) ученици от четвърти или пети клас, а като (към -
б. а., И. И.) пълноправни граждани, които се приготовляваха да бъдат утре
начело на обществените дейци". В не по-малка степен това важеше за настроенията
на българската колония в Цариград. За възпитаване на учениците в свободомислие и
граждански ангажиран дух помагаше и самата обстановка в колежа: „Макар
учителите да не се занимаваха с актуална политика, но всички бяха привърженици
на републиканското управление. За тях монархията бе остатък от най-мрачните
времена. Те считаха, че бързият прогрес на Съединените щати се дължи главно на
свободата. Тия идеи се поглъщаха от нас, подчинените на турците народности, с
удоволствие".
(Следва)
Иван Илчев
сп. „Исторически преглед“, кн. 1, 1981 г.
 |
| Проф. Сайърс Хемлин - основател и президент на Роберт Колеж |
 |
| Индустриалецът Кристофър Роберт, с чиято финансова подкрепа е основан Роберт колеж |
 |
| Джордж Уошбърн - учител, първи директор на Роберт Колеж |
 |
| Дългогодишният мисиотер д-р Алберт Лонг, чиято е заслугата за привличането на български ученици в Роберт колеж |
 |
| Етап от строителството на прочутия Американски колеж в Цариград Архивна снимка |
 |
| Роберт колеж Архивна снимка |
 |
| Роберт колеж Архивна снимка |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.