Непознатите тревненски майстори. Майстор Рали Стоянов от рода на Божколерите

Друг именит беличенски майстор бил Рали Иванов Стоянов /1886-1980/, родом от к. Армянковци, потомък на прочутия род Божколерите от Армянковци – потомствени майстори строители и резбари. Рали е син на Иван Стоянов Божков /1852-1912/ и Райка Ралева Ангелова /1860-1944/, родом от Армянковци. Иван, който също бил дюлгерин по занятие, е брат на известния майстор – строител Божко Стоянов Божков /1840-1896 г. в Котел/, който не само построил православната и католическата черква в село Зорница /старото Топузларе/, Ямболско, но изработил с дърворезба и иконостасите им. Негово дело са и училището в село Недялско /старото Автане/, Ямболско, и черковният иконостас в с. Белица /1875/. Баща им Стоян Божков /1808-1900 г./ издигнал черквите в селата Райковци /1847 г./ и Фъревци /1850/, Тревненско, джамия в Карнобат, долния мост в Трявна /Бел. Г. Иванова - Всъщност първоначално този мост е бил дървен /правен през 1863 г./, през 1870 г. бил съборен и започва направата на нов каменен мост. Според сведенията, цитирани в статията на д-р Ирина Димитрова – „Къщите и мостовете на Архитектон Димитър Сергюв в Трявна“, той бил построен под ръководството и с участието на Д. Сергюв, а в строителството взема участие и Стоян Божков/. По сведения на Петър Г. Богданов, той се занимавал и с бъчварство. Липсват сведения за прадядото на Рали - Божко Станев, роден през 1781 г., от когото има запазен само един домашен иконостас от началото на XIX в. Братът на Стоян Божков – Иван /1821-1907/ бил много добър майстор-ковач и имал „добре обзаведена работилница“ в Армянковци…

Дядо Рали Ив. Стоянов взел за съпруга Гана Цанева Тодорова /р. 1891 г./ в к. Уруците и двамата имали четирима сина – Иван, Цаню, Божко и Райко. Станал самостоятелен майстор през 1915 г. и водил тайфа от 15-16 дюлгери. Работил предимно в селата /дн. градове/ Шивачево и Твърдица, Сливенско. В Шивачево, където работил в периода 1922-1959 г., построил камбанарията на църквата „Св. Димитър“ /резбата на иконостаса и Владишкия трон също е негово дело/, сградата на Общината, много частни къщи, два хотела – на Иван и Алекси Каравелови. Във въпросното село се оженил и първородният му син Иван. В Твърдица построил хотелите на братя Бакалови, Коста Таранджиев и Георги Владов, построил над 30 къщи. Дело на дядо Рали са и „бежански къщи в бургаския квартал „Созополе“ /?/, сградите около фара на „Созополския остров“ /Св. Иван/. Работил още в селата – Стралжа, Екзарх Йосифово, Пашакьой /дн. Болярово, Ямоблско/, Хаджи балабанлии /дн. Драганци, Карнобатско/, Тас тепе /дн. Смолник, Карнобатско/, Хаджиларе /дн. Хаджиите, Карнобатско/ и др. В карнобатското село Крушово построил воденица с „францушки камъни“, която била много модерна за времето си. През 1913 г. работил в Търново – ремонтирал църквата „Св. Никола“, която била пострадала от земетресението.

През лятото на 1921 г. строи дюкяните във Вонеща вода на Иван Дончев, Недялко Кърпача /който се намирал там, където днес е сградата на Общината/, на „Кота“ от Дойновци, на Койчо Тодоров от Караджовци. Негово дело бил и дюкяна на Пенчо Недялков – Мечката /по-късно превърната в смесен магазин/ в с. Белица /Тревненско/, строен през 1922 г. Последният му градеж била къщата на Стойо Димов Витков на ул. „Украйна“ в Трявна.

Дядо Рали „работил“ и домашни иконостаси и момински сандъци – на Недялко Петров от Мечевци, на Деньо Михов Денев от Миховци, „резбарски сандък“ на Марин Малчев от к. Чифлика /до Белица/.

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Димитър" в Шивачево

Фарът на остров "Св. Иван" край Созопол, 1925 г.