Народната памет разказва. Бойчо войвода на събора в Белица

По сведения на краеведа Петър Г. Богданов, легендарният цеперански хайдутин Бойчо войвода два пъти е присъствал на тридесетдневния събор в Белица, който се провеждал през пролетта и официално се закривал на 7 май.

Първият събор, за който дошъл Бойчо войвода бил по Сирни Заговезни през 1820 г. Заедно с 20 хайдути той пристигнал в селото, като целта му била да убие тревненските чорбаджии, които след „лъчитба“ на добитъка, отивали да се повеселят на прочутия събор „Беленец“, който се провеждал по течението на р. Белица, под Михаилския хълм, между колиби Уруци и Кулов хан /сега к. Мечевци/. Там се издигал един вековен дрян, около който бил чардака на мюдюрина, от който той наблюдавал прочутия сбор.

Според записките на учителя Деню Минев от к. Улиците /главния инициатор за построяването на църквата „Св. Преображение Господне“ в Белица/, които носят дата 15 май 1898 г., днешното име Белица, произлизало от „Беленец“, което означавало сбор. По време на сбора, цялата местност /от вековния дрян под Михаилския хълм та чак до хълма под к. Уруците/, „побелявало“ от белите чадъри, които търговците поставяли над сергиите си със стоки. По-късно те били заменени с чергила. На сбора се леело руйно вино и често някои сборяни се „понапивали и падали в несвяст“, други се „посбивали“…

Цял ден чакала дружината на Бойчо войвода, скрита в м. „лома“ – срещу к. Михаилчета. След като се уверили, че чорбаджиите няма да дойдат, те решили да накажат Стойно Махлебашията от к. Уруци, на когото „ръцете и съвестта не били чисти“. Заедно с другите колибари от въпросното село, Стойно ходели с конете да продават дървени въглища в Търново. След продажбата им, той оставял конете си на другите колибари и отивал в конака, където разказвал на турската власт, че в Белица имало много хайдути, чийто главатар бил Бойчо войвода. Научил за доносите, легендарният цеперански хайдутин, решил да се разправи със Стойно. Една вечер отишъл при шурея си Колю Стоянов /Станка, съпругата на Бойчо била негова сестра/ от Уруците и още с влизането си, забил хайдушкия си нож н пода на къщата и започнал да се кара на шурея си. Така високо говорил, че чак бакърите от водника „дрънкали“. На тръгване подхвърлил, че зле ще си изпати Стойно Махлебашията.

Веднъж, когато се прибирал от Стара Загора към Белица, заедно с един турчин, който яздел хубав, охранен кон, дядо Стойно разбрал, че спътникът му носи много пари в дисагите. Когато минавали р. Тунджа, той заблудил турчина, насочвайки го не към „истинския брод на реката“, а към по-дълбокото място, вследствие на което спътникът му се удавил. Стойно хванал коня му и го откарал у дома си в Уруците. После често четял парите на „чольовете“. Жена му често му казвала: „Стойно, тези пари ще ти изядат главата!“. Така и станало…

Цял ден Бойчовата дружина се любувала на събора и гледала как Стойно късал хорото, което се виело, като „змия по росните ливади на р. Белица“. Вечерта, срещу Сирни Заговезни, с тъпани, гайди и гъдулки, Стойно бил отведен у дома му в Уруци. Още като мръкнало, хайдушката дружина на Бойчо войвода се изтеглила по долчината, обрасла с върбалак и ели, която днес минава покрай Общината и църквата, които по онова време не били построени, и заобиколили Стойновата къща. Един от хайдутите застанал на външната врата, а друг влязъл вътре. По това време Стойно бил седнал в къта до камината, а жена му, още в празничната си премяна, приготвяла храна за вечеря. Нанизът с пендарите бил на врата й. Когато зърнала неканения гостенин, който бил в „особена носия“ и въоръжен, тя бързо се навела, скъсала наниза с пендарите и ги пуснала в бракатника.

Съпругът й Стойно, още същата вечер бил „дигнат“ и отведен на хайдушкото сборище в м. Кръстец, а на домашните му Бойчо войвода рекъл, че ще го пуснат, ако му изпратят откуп от 1000 жълтици. Те отговорили, че дядо Стойно имал пари, но не знаели, къде ги крие. Хайдутите го мъчили доста, но и на тях той нищо не казал. Преданието разказва, че сложили на главата му нажежена пиростия и чак тогава Стойно им казал къде са парите, и след като сумата била занесена на хайдутите, го освободили. Скоро след това починал. Тези сведения Петър Г. Богданов, записал от Рада Грозева Грозева от к. Уруци, която била от рода на Стойно Махлебашията и живеела в същата къща, в която се разиграли гореописаните събития.

През 1851 г. Бойчо войвода и дружината му отново пристигнали на събора „Беленец“, но и тогава не успели да се разправят с тревненските чорбаджии.

 

 

Подготви

Галина Иванова