Един барутник! Ама не обикновен барутник, ами истинско сърце, опасано с коланчета резба. Дали друг народ на света, поробен и обезправен, свърза красотата с бунта? Незнайният майстор е направил барутника с издълбано гърло за барута и с тяло, върху което стои котва! Да, котва, вечният символ са надеждата, свързана със свободата. С пастирска, нежна резба са издялани коланчетата. И котвата също цялата. Тази прелест с формата на сърце не говори ли за туптящото сърце на България, което през барута таи най-светлата си надежда?
Възрожденските майстори-резбари, тревненските цветорезци,
след цветовете за любовта и красотата не могат да забравят ни бунта, ни
свободата!
И отново майсторът се връща върху виделината, за да я
материализира в къс дърво. Направя един светилник, своеобразен свещник и от
сърцевината му се родили четири кончета, полетели на четири страни. Две по две
те се въртят около оста в средата и могат да се свият, прихлупят. Един преносим
свещник, така съвършено технически изработен, без рязане, без лепене, изцяло
излят от дървото, че нито може да се счупи, нито да се погуби!
Майстор Цаню Брънеков ошарил тези „оружени“, полетели на
четири страни кончета. Те имат и гриви, и дезгини, и юздички. А свещникът,
целият – представителен, дървен, е така чудотворен и изящен, че може да украси
и средновековна царска трапеза… Защото там, в Търнов, е намерен подобен,
запазен от времето, може би царски светилник от Царевец, с чашчица от желязо и
около него – глави на кончета. И в Преслав, също така от желязо, е изчукан
свещник с двуглаво конче – две артистично украсени със замби и точици еднакви
конски глави. Напомня прабългарския амулет – двуглавото конче. А къде ли нашият
възрожденски майстор е видял тази идея? Усетил я е. И я претворил от орехово
дърво и поставил резба – да хвръкнат българските коне на мисълта. Защото конят
е дете на слънцето, той предвожда победата. Виделина, ум, победа. И много
красота, съединени с такова тънко умение, търпение и артистично майсторство на
оня тревненски цветорезец от колибите, че да му се не начудиш! Ето къде
големите художници – резбари са приложили овчарската резба. Но тя вече служи на
едно голямо изкуство и можем да я наречем откровение…
Христина Милчева
Из ръкописа „Имена от българската дърворезба“
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.