Алеко Паша Богориди. Част III

Въпросът за оставката на руските офицери много загрижваше русkume представители и те пряко и косвено правеха всичко, за да накарат Богориди да продължи контракmume им, не стеснявайки се да му предлагam gopu u nogкyn във вид на майоратен чифлик в Полша. Това твърде много възмущаваше Богориди и той един ден казва на адютанта си Козловски: „Тия глупци (imbécile) uckam ga мe nogkynвam, kamo ми предлагат някакъв си чифлик в Полша; но те не знаят, че аз (както и едно време баща ми), комуто служим - служим честно и не се продаваме никому“.

И наистина - за своята неподкупност и баща му /* Стефан Богориди/ едно време пострадал от русите. След войната в 1828-29 г. между Русия и Турция, при сключването на мира (когато трябвало да заминат турски делегати за Петербург да представят за ратифициране от руския император мирния договор) русите поискали, щото заедно с турската делегация да замине и един християнин, като указали именно на Богориgu. По това време той бил заточен в Никомидия, отдето го извикали и пратили в Петербург. В разговорите, кoumo цap Николай водил с Богориди, той узнал, че син му Александър се учил в Люневил (Франция) и го упрекнал, дето го е пратил да се учи в такава бунтовническа страна. Това накарало Богориди веднага да премести сина си на обука в Берлин. Цар Николай останал изобщо тъй доволен от Богориди, щото със собственоръчно писмо до султана го препоръчал на особеното му внимание. Тая препоръка много спомогнала на бащата на Богориди ga спечели доверието, а после и приятелствотo на султан Махмуga, kouто почнал да се съветва с него по въпросите оm външната политика и да му възлага важни дипломатически поръчки. В подписания мирен договор между Русия и Турция имало клауза, че турците нямало вече да назначават господари в Молдавия, но султана си запазил правото да назначи за последен път такъв и в съгласие с русите изборът паднал на Богориди. Но gokamo той замине за там, избухнало въстание в Полша и в Цариград се явили полски емисари да молят султана за помощ. Да води преговорите с тях бил назначен Богориди. Когато руският посланик подушил това, той повикал Богориди и го запитал за какво са дошли поляците и какви преговори се водят с тях. Богориди казал, че не знае нищо. Руският посланик обаче се информирал по въпроса от друг източник, отива при Богориди и my със заплашвания, ту с обещания за големи награди поискал да му каже последния какво става. Богориди обаче и тоя път нищо не казал. Затова русите се противопоставили срещу отиването му в Молдавия и тогава султанът, за да го възнагради, назначил го в Самос.

Както и да е, но борбата между руските и българските офицери, а така също и срещу останалите чужденци в милицията, продължи и при Кръстевича и завърши с пълна победа на българскиme в деня на Съединението.

Както в Северна България, когато руските представители искаха да турят натясно непослушните тям държавници, така и в Южна България Кребел поucka правителството да внесе в Събранието предложение за признаването на окупационен дълг от 16 000 000 рубли. Богориди обаче отказваше да направи това под предлог, че въпросът не бил от негова компетентност, а зависел от Великите сили. Кребел увещавал и депутаmume ga nouckam внасянето и гласуването на това предложение, като им обещавал, че парите нямало никога да се nouckam, но че то щяло само да зарадва господаря императора като доказателство за признателността на българите към освободителката. Депутатите изслушвали внимателно Кребеля, не му възразявали, но му казвали, че тоя въпрос зависи само от генерал-губернатора. Последният, за да тури край на този въпрос, заявява, чe ako pycume продължават да настояват, той ще сезира с въпроса Високата порта и Великите сили и Кребел (който вероятно е подигнал тоя въпрос по своя инициатива „за да зарадва господаря императора") прекратил по-нататъшни постъпки. Впоследствие, ако се не лъжем, съединистите, под новата фирма народняци в северна България, признаха и тоя дълг.

Тук му е мястото да отбележим още, че руските представители в Пловдив, когато не им се изпълняваше волята, заплашваха и с това, че щели да си приберат оставените 50 000 кримкови пушки. Богориди много се ядосваше на тия закани и един ден казва сърдито на адютанта си Козловски: „Нека си вземат най-сетне. Това може би ще ни накара да си купим други, по-нов образец".

Въпросът за Съединението, повдигнат от тъй наречените съединисти, не е бил осветляван основно досега. Тук ние ще дадем едно резюме само от него. В борбата си срещу Богориди противниците му подеха въпроса за Съединението, поради което бяха наречени съединисти, с ехидната цел да турят натясно Богориди. Понеже Съединението беше идеалът на всички българи, а генерал-губернаторът по своето положение трябваше да му се противопостави, то чрез това съединистите се домогваха само да компрометират Богориди в очите на местното население, между коеmo той се ползваше с доста голямо обаяние. Богориди обаче не се noggage на въдицата им и ги остави свободно да агитирam. Pyckume представители, знаейки че това е един блъф, не само че не им пречеха, но въпреки изричните тям инструкции, им помагаха. Че Богориди е симпатизирал на едно истинско съединение, явствува от това, че когато е разбрал от приближените си за сериозното му подготвяне от друга страна, молил ги е само да го предизвестят 24 часа по-рано от провъзгласяването му, за да имал време да излезе вън от областта, защото ako се намери в Пловдив, той, по силата на своето положение, ще трябва да му се противопостави. „Pour vous fasiliter la tache" (Да ви облекча задачата) е казвал той на едного от тях. Това той е казвал на покойния Ив. Салабашев, на г-на Д. Тончева и други.

Докато съединистите се окопитят в положението на управляваща партия, те не само, че щадяха Богориди, но го и славословеха. Но когато влязоха в съюз с pyckume представители, те почнаха да го шиканират и него и да му се противопоставят по-често и по-настойчиво. В това отношение особено се отличаваше Постоянният комитет, koumo благодарение на толерантността на генерал-губернатора, си беше присвоил права, каквито Органическият устав не му предоставяше. „Понякога и намесата на Комитета в управлението на страната надминаваше дори предвиденumе в Органическия устав предели и се обръщаше от контролно в административно тяло - казва г-н Михаил Маджаров в книгата си „Източна Румелия" (с. 227) - Под негов надзор бе подложен и генерал-губернаторът, и стражарят в най-затънтената околия - казва същият на с. 224 – Кamo изключим чисто съдебните дела, от които Постоянният комитет странеше, всичката друга деятелност на правителството минаваше пряко или косвено през стъргата на Комитета" - казва същият на с. 224, за да се опровергае на с. 228, че дори и там той се намесвал.

При всичката си лоялност и толерантност, за да не се обезличи съвършено, Богориди се видя принуден да реагира срещу тия прекалени домогвания на Постоянния комитет да се бърка в работи, засягащи функциите му и на първо време и комитет, па и самото събрание отстъпваха, щом Богориди им се опреше.Но когато се съюзиха с русите, настойчивостта им се засили. Това изкарваше Богориди из търпение и той така им се озъбваше, щото те боязливо подвиваха опашка и чрез софизми гледаха да прикриват отстъплението си. Така бе по въпроса за креguma, no peмонта на конака, за заплатите на депутатитe no пpaвo и по назначение, по ангажирането на французите специалисти, за уволнението на Старозагорския префект и np.

Особено характерен бе следният случай. При уреждането на администрацията в областта, когато привременен генерал-губернатор бе руският генерал Столипин, бяха назначени за административни чиновници хора, подбрани от тогавашната интелигенция. Повечето от тях останаха на служба и при новия генерал-губернатор, а тъй kamo съдбата им зависеше от директора на вътрешните работи Кръстевича, който се влияеше от членовете на Постоянния комитет, чийто прикрum партизанин беше, то постепенно болшинството от тия чиновници станаха открити привърженици на съединистката партия. От само себе си се разбира, че на всички новоназначения се избират ако не между роднините на властодателите, то поне измежду най-отявлените им партизани. Но особено развит бе непотизмът. Почна се едно безразборно назначение на бащи, бабалъци, зетьове, шуреи, баджанаци, измежду които имаше и твърде стари хора - инак почтени, но съвършено безграмотни, - koumo едва можеха да ce nognuсват, но koumo достигнаха дори и до Висши съдебни длъжности. Тоя безогледен непотизъм подигна възмущението на всички здравомислещи в страната и беше увековечен със станалия пословичен израз зетьо-шуре-баджанакизъм. И тия отявлени партизани не се стесняваха не само да изповядват открито своите убеждения и да действат по партизански, но и злоупотребяваха с предоставената им власт, надявайки се на пълна безнаказаност. Префектът на Ст. Загора, по внушение от върлия депуmam съединиста Наумов (който в Събранието бе нарекъл офицерите шпиони), не само че не взе никакви мерки срещу устройваните враждебни демонстрации против Богориди, когато последният обикаляше из провинцията, но им оказваше явно съдействието си. Разбира се, че той бе веднага телеграфически уволнен по заповед на генерал-губернатора, за което съпартизаните му проглушиха света, че това уволнение било партизанско. Като, че ли действията на префекта са били в реда на нещата! Постоянният комитет не закъсня да поиска обяснение за мотивите на това уволнение, на което получи такива мотиви, щото се принуди да изпрати една genyтация от средата си при генерал-губернатора, която смиреномъдрено му заяви, че „те нямали никакво намерение да си присвоят правата, коumo ca признати на генерал-губернатора от Органическия устав" и пр.

Когато княз Лобанов предлагал на Богориди поста генерал-губернатор, той препоръчал да вземе със себе си за главен секретар Гаврила Кръстевича. Понеже последният беше израснал с него каmo xpaнeнuk u възпитаник на баща му, а после - и негов секретар и заместник в управлението на остров Самос, а още повече като боравил с българските работи, той наистина го поканил и взел със себе си, не можейки дори да помисли, че тоя облагодетелстван и създаден от фамилията му човек ще се съюзи един ден с противниците му, за да го пропъди и заеме мястото му. В своята книга г. Михаил Маджаров не пропуща нито един случай да не възвеличи Кръстевича, приписвайки му всевъзможни качества и заслуги. Напротив, относително Богориди (макар за първоначалната му дейност и ga gaва добра атестация), но за последващата - когато бяха политически противници - той дава твърде неблагоприятни отзиви, подчертавайки дори и неговото незнание на български и неговата индиферентност към българщината. Вярно е, че до назначението си за генерал-губернатор, по своето възпитание и служебно положение, той не е можал открumo ga услужва на народа си. Той обаче не бе се отказал от народността си и не бе забравил каква роля са играли в съдбата на народа ни Софроний и баща му и при случай не е отказвал услугите си. И ako ga бе жив Кръстевич, той нямаше да откаже, че няkoи om makpupume u nucмama, koumo moй e писал по черковния въпрос, са били поправяни от Богориди. Но след назначението му за генерал-губернатор и пристигането му в Пловдив, като се е запознал на място със страната и населението, с историята и борбите му, в които са вземали участие u gegumе му, у него се пробужда спотаеното чувство на народност и той всецяло се дава в услуга на българския народ. От налагането на калпака до отърсването праха на обущата си от Румелия той съзнателно е работил за затвърдяването и благоденствието на българщината в областта, която нито за минута не е почувствала, че се управлява от човек, чужд на българските идеали.

 

 

(Следва)

 

Рачо Петков Славейков

в. „Знаме", от бр. 6 /11.01 1926 г./ до бр. 13 /26.01.1926 г./

 

* Стефан Богориди /1775-1859/ е роден в Котел в семейството на Цонко и Гана Хаджи Танасова, внук е по бащина линия на Софроний Врачански. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, известен и като Богорис. Стефан Богориди учи в гръцкия колеж „Свети Сава“ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в Истанбул Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и през 1799 г. участва в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу дебаркиралия през 1798 г. в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите при Абу Кир на 17 август османските сили претърпяват съкрушително поражение и Стефан Богориди е спасен по случайност от британски кораб.

През 1812 г. Стефан Богориди отива в Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац (1812 – 1819). В 1821 г. по време на Влашкото въстание на Тудор Владимиреску и последвалото нахлуване на Филики Етерия във Влашко Богодири е номинален каймакам на Влашко. На следващата година след бързата османска офанзива срещу Александрос Ипсилантис, Богориди е каймакам на Молдова, а след това става драгоман в османската флота (1823 – 1825). Между 1825 и 1828 г. е изпратен на заточение в Измит (Никомедия), Мала Азия.

След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Богориди се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта – за признаване независимостта на Гърция през 1830, при подготовката на Ункярискелесийския договор (1833), при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получила своята независимост.

През 1830 г. няколко видни букурещки българи – Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. Проектът е представен пред Дивана на Влашко. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех.

За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата княз (на турски bey, бей, на гръцки ηγεμόνας, игемонас) и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос. Богориди, който прекръщава Вати, главния град на острова на свое име — Стефануполис (на гръцки Στεφανούπολις), посещава Самос само веднъж през 1839 и управлява острова от Цариград. От 1844 до 1849 г. наместник на Богориди в Самос е личният му секретар Гаврил Кръстевич. Богориди е мразен от местното гръцко население заради алчността и диктаторските си методи на управление. През 1849 самосците се разбунтуват срещу него и султанът го сваля през 1850.

В същата 1850 г. след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско през месеците май и юни, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта под влиянието на княз Стефан Богориди извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.

При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан. През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер (1849). Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 г., който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква.

Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.

 

Източник: kotel.bg

Стефан Богориди