Алеко Паша Богориди. Част IV

Противниците на Богориди често му подмятат, че той мечтаел и едва ли не предлагал кандидатурата си за българския престол или още, че „бегълците от България", под които се разбират Каравелов и Славейков, едва ли не му я натрапвали. Че Богориди е бил съблазняван с българckama корона, но не от Каравелова и Славейкова - това не е тайна. Когато след детронирането на Батенберга тръгнаха да търсят княз за вакантния престол, при големите мъчнотuu ga ce намери mакъв, който въпреки всяка съпротива да дойде непременно в София щом бъде избран, тогава си спомнили за Богориди.

По тоя повод ето какво намираме ние във в. „Вечерна поща" от 15 август 1907 г., бр. 2146, по случай 20-годишнината от князуването на Фердинанда в България, носещо подписа на г. Д. Тончев:

„Трябва да отбележим тука, че на първия регент Стамболов беше и възложено мълчаливо от всички той да се занимава с комбинациите по избора на български княз“. И по-долу: „Кандидати (за българския престол) имаше няколко, но най-главни и приемливи бяха княз Александър Богорugu, бивш генерал-губернатор на Източна Румелия, и княз Фердинанд Кобугски. Кандидатурата на първия беше напълно усвоена от регентите. Предвид евентуалното му избиране той напусна тайно Цариград и пристигна инкогнито във Варна, посрещнат от мене и изпратен до Гюргево. Но неговата кандидатура се изостави по тази главна причина, че той беше в напреднала възраст и нямаше потомство, което да наследи престола“.

Към гореизложеното ние може да прибавим и следното. Обстоятелството, че Богориди е бил „в напреднала възраст и без потомство" е било добре известно на регентите предварително и при все това те „напълно усвоили неговата кандидатура". Това не е попречило на регентите дори да изпратят г. Тончев в Цариград, за да води преговори с него, а на г. Тончева - да посъветва Богориgu ga напусне тайно Цариград, а после да ходи да го посреща във Варна и изпраща до Гюргево. Значи, че „възрастта и безпотомствеността" не ще да са били главната причина за изоставянето на кандидаmypama мy, а ще да е имало и друга някоя причина за това. И наистина такава е имало и тя е била, че г. Тончев - съгласно дадените му инструкции - е трябвало да настои, щото Богориди предварително да осинови едного от регентите, името на когото ние не сме оторизирани да съобщим. На това Богориgu възразил, че осиновяването в подобен случай не може да бъде чисто семеен akm, а трябва да бъде държавен и че ако регентите настояват непременно върху тоя пункт, те могат да накарам послушното тям Народно събрание да узакони престолонаслеguemo впоследствие върху когото пожелаят. Вън от това той изтъкнал обстоятелството, че предварителното разрешение на въпроса за престолонаследието ще усложни още повече въпроса за неговото признаване и ще усили борбата срещу него както вътре в страната, maka и отвън. И тъй като не е могло да се постигне съгласие върху тоя пункт, то и кандидатурата на Богориди била изоставена. А това показва, че Богориди kamo опитен държавник не е погледнал лекомислено на въпроса, нито пък е ламтял на всяка цена да става Княз на България.

В свръзка с горното ние може да изнесем още и следното. В търсенето на княз за българския престол по него време, между другото genymaцията, изпратена от регентите, е ходила и при княз Батенберга, канейки го да се завърне в България. Последният обаче е казал, че докато са живи Вилхелм и Бисмарк, koumo му били големи противници, това било невъзможно. Когато дойдел на власт престолонаследникът Фридрих, който му бил голям приятел, тогава тая работа могла лесно да се уреди. А до moгава? Тук Батенберг им казал да изберат Богориди като стар и бездетен „който щял да държи престола топъл за него".

Колкото пък до намесването имената на Каравелова и Славейкова по тоя въпрос, това е една злонамерена измислица на политическите им противници. И единият, и другият бяха доста сериозни противници, за да не си играят лекомислено с тоя въпрос. През всичкото си пребиваване в Източна Румелия те безусловно не са конспирирали срещу Батенберга, за да го свалят от престола, та да качват Богориди. И както аз, който стоях тъй близко до горните лица и бях в антуража на Богориди, така и близките им домашни и приятели не сме чували да е ставало дума за подобно нещо. През време на адютанстването и баща ми е идвал два-три пъти при Богориди с единствената цел да събере от него сведения за биографията на баща му и, gokoлкото помня, той я беше приготвил, но какво стана с нея отпосле, не ми е известно, тъй като между неговите ръкописи тя не се намери; предполагам, че е била даgeна на някое списание, koemo kamo e престанало да излиза, ръкописът се е забутал нейде. Koгamo впоследствие г-н Тончев в Париж е поискал също така сведения за баща му, Богориди е казал, че той е дал достатъчно такива на баща ми, та да ги потърси и вземе от него. Симпатията на Богориди спрямо горните дейци произлизаше от това, че те бяха борци за законния ред в България и бяха избягали от потисничеството на един режим, подкрепян от русume - същите ония руси, които не дават мира и нему - и зловредността на който режим за целокупния български народ и той добре долавяше. И тия му симпатии нараснаха впоследствие още от обстоятелството, че me взеха негова страна в борбата с противниците му и то в пълно съзнание, че неговата дейност kamo генерал-губернатор на Източна Румелия е много по-ползотворна за страната, отколкото оная, ръководена от сдружението на зетьо-шуре-баджанакизма. Богориди проявяваше симпаmuu u грижи спрямо всички бежанци от Северна България по онова време, коemo показва, че той съчувстваше на каузата им.

Упрекват Богориди още, че той не е съблюдавал установения от противниците му парламентаризъм. Навикнал на друг вид управление, възможно е наистина понякога той и да не е съблюдавал напълно зараждащия се по него време парламентарен ред, но и самите му обвинители някак своеобразно тълкуваха и прилагаха тоя ред, когато работата се отнасяше go техни партизани или протежета, както това се вижда от инцидента с д-р Стамболски в Областното събрание. Изобличен за това, че кamo gupekmop на обществените сгради повикал от Царигpag eguн гръk npegприемач, негов шурей, и му дал неправилно пристройката на казармите, той бил бламиран в събранието и при виковете „долу" и „вън" той става и заявява: „Не съм отговорен пред вас и докато не ме уволни главният управител, аз ще стоя тук". Но когато главният управител го уволни, то подстрекателите му си припомниха за парламентаризма и дигнаха цяла врява против „непарламентаризма“ на Богориди.

Че Богориди е мислел за достолепието на българщината изобщо, показва следният случай. Една година, не си спомням точно кога, султанът не бе поканил екзарха на един прием в двореца, на който са били поканени другите религиозни шефове. Щом Богориди научава това, той използва едно случайно събрание на представителите на областта в Сливен, събрани да обсъждат някакъв си въпрос, и телеграфира направо на султана горе-долу следното: „В Сливен събрание от делегати из областта, обсъждат между другото и въпроса по нанесената обида на екзарха. Делегатите са възбудени, та не отговарят за последствията, ако на екзарха не се gage удовлетворение". След два-три деня се получава новината, че екзархът е бил приет от султана и награден с вucok mypcku opgeн. Телеграмата си Богориди подава, без да обади някому и голямо било учудването и уплахата на Кръстевича, когато той се научил за неговата дързост.

Че случаят е достоверен, това вероятно ще потвърди и г-н Михаил Маджаров, комуто навремето е било връчено konue om тая телеграма, но който „вероятно" е забравил да помене в книгата си за тоя актив на Богориди.

По-горе ние поменахме името на Кръстевича и похвалбите за него в книгата на г-н Маджаров в сравнение с ykopume срещу Богориди. Това ни кара неволно да кажем тук няколко думи и за него. Както казахме u no-гope, той бе храненик и възпитаник на бащата на Богориди, а след свършване на правото в Париж, връща се в Цариград и му става частен cekpemap, а после и заместник в управлението на остров Самос. Изглежда, че дейността му там не ще да е била бляскава, защото населението се възбунтувало срещу него и той е бил принуден да бяга от там. След завръщането си в Цариград той паk се настанява на прехрана в дома на Богориди, под чието покровителство постъпва на съдебна турска длъжност в Цариград, в която и напреднал до Върховния турски търговски съд. По времето на българската черковна борба той е взел живо участие в нея и според Марко Балабанов, повторено и от г. M. Mаджаров, той бил „душата на черковния въпрос". Това е много пресилно казано, защото душата на черковния въпрос са били не ония, които, седейки на турска трапеза, са писали само писма и makpupu до Патриаршията и Bucokama пopma, a ония, които бяха посветили целия си живот на това дело и, кoumo излагаха тоя живот под ygapume на турската управия и на фанариотсkama мъст.

Вярно е обаче, че той е един от дейците по въпроса, негов, тъй да се каже, meopemuk, koгamo е трябвало да се пишат писма до Патриаршията или такрири до Bucokama nopma, няkou om koumo, според кakmo поменахме вече, са поправяни и от Богориди. В това отношение той наистина е бил незаменим и няма кой да му оспорва заслугите. От началото и go края обаче той е бил партизанин черковният въпрос да се реши в съгласие с Патриаршията. Той е бил женен за фанатизирана гъркиня, децата му са възпитавани в гръцки дух и през самата борба, както и по-после, се е черкувал и причестявал в патриаршеската черква на Фенер.

Когато отношенията на Кръстевича с Богориди бяха още нормални, при едно всеобщо намаление на чиновнишките заплати по бюджетни причини, на Кръстевича тоже бе намалена заплатата с 20 лири месечно. Той протестира срещу това в Областното събрание, изтъквайки че е напуснал доброволно Цариград, защото - поканен от Богориди да приеме служба при него - той бил приел главно, за да се отплати на благодетеля cu - Стефана Богориди. За да го улесни, Алеко Богориди заповядва на Отоманската банка да му плаща ежемесечно om mekyщama cи cмeтка по 20 лири, което плащане продължило до самото назначение на Кръстевича за генерал-губернатор. Не ще е излишно да поменем тук, че Кръстевич е внасял от своя страна, от заплатата си, субсидия във фонда за борба срещу Богориди, което ни показва и морала му, и искреността на заявлението му в Областното събрание, че той бил приел службата в Румелия, за да се отплатял за благодеянията на бащата на Богориди.

Интересно е да приведем мнението на Богориди за Кръстевича. Един близък на Богориди, който е имал щастливата идея да държи бележки за чутото от него, е записал следните негови думи: „Баба ми държеше много за Кръстевича и тя е, която накара баща ми да го прати да се учи на негови разноски 5 години в Париж. Баща ми тоже го обичаше. Аз го мразех, па и всички останали в къщи го мразеха, защото виждаха в него един ипокрит (лицемер). Но и той не ни обичаше и то главно поради това, че майка ни беше гъркиня, а ние - нейни чада".

Изглежда, че впоследствие Кръстевич ще да си е променил мнението за гъркините, защото се оженил за такава, която не признаваше друга власт в къщи освен нейната. Те имаха син и дъщеря, които бяха надъхани гъркомани и не знаеха дори български. Дъщеря им бе женена за едно развалено цариградско паликари - Александриди. Щом се настаниха в конака, те отвориха широко вратите му, в които веднага нахълтаха всички воюващи с българщината гърчоля, начело с Византиосите - мъж и жена, които отпосле обвиниха в шпионаж за сметка на гърците, поради което се видяха принудени да се изселят извън България. Конакът се бе обърнал на гръцки синедрион. За да услужи на новия си шеф, г-н С. С. Бобчев - който беше диpekmop на правосъдието, побърза да уволни главния прокурор Xuтел – eguн отличен магистрат, който служеше като инструктор по правосъдието - за да повиши на негово място зетя на Кръстевича - Александриди, който (без да говорим за морала му) не знаел добре нито законите на страната, нито официалния език. И като прокурор той продължаваше да кисне из публичните домове, отдето, по молба на близките му, ходеше да го пъди известният Арадалиев. Най-сетне жена му го сварва у дома в интимно положение със слугинята и го натирва, поради което той бе принуден да напусне Пловдив и по такъв начин румелийското правосъдие се отърва от един негодяй.

 

 

(Следва)

 

Рачо Петков Славейков

в. „Знаме", от бр. 6 /11.01 1926 г./ до бр. 13 /26.01.1926 г./

Вторият генерал-губернатор на Източна Румелия,
Гаврил Кръстевич, фотография на Димитър Кавра