Алеко Паша Богориди. Част V

Но най-характерно за дейността на Кръстевича е следното. През лятото на 1884 г., когато наскоро изтичаше мандатът на Богориди и се набелязваше заместникът му, Богориди замина за Цариград. Заместваше го Кръстевич. Понеже Сорокин уверяваше, че Богориди нямало вече да се връща, то противниците му бяха повилнели. И тогава, на султанския по него време празник, за пръв път от съществуването на Румелия над пловдивckume menema екнаха салютните гърмежи на учебната полубатарея - в чест на Негово Величество султана! Очевидно това беше един от авансите на Кръстевича за генерал-губернаторския пост, срещу което султана дълго време се е противил. Когато Богориди се научи за това, той се много ядоса и поиска обяснение от Кръстевича. Последният се оправдаваше, че това станало без негово знание.

В края на краищата, Кръстевич, незнайно по какви пътища и за какви услуги, успя да заеме мястото на Богориди и по тоя начин - да се наплати напълно за ония благодеяния, които му бяха правили баща и син Богориди.

За да охарактеризираме още повече дейността на Богориди, нека изтъкнем и други някои факти, коumo са малко или съвсем неизвестни на широката публика.

Makap и да се считаше за турски васал и съдбата му да зависеше и от султана, но спрямо последния и правителството му той се държеше напълно самостоятелно, не признаваше никакви указания от Цариград. Още от началото на управлението му mypците, за да подчертаят зависимостта на Румелия от Турция, изпращаха от Цариград различни високи турски чиновници, на коumo uм ce uckaше да дадат значението на комисари. Богориди обаче не ги зачиташе за нищо, едва ги търпеше и при пръв удобен случай им показваше пътя за Цариград. Поручик тогава, а сега полковник от запаса Стоев, който е бил адютант на Богориди преди мене, ми разказваше, че такова едно ефенди идвало често да досажда на Богориди в конака и се държало даже предизвикателно спрямо адютантиme, но че той първоначално не правил въпрос от това, не желаейки да създава неприятности на Богориgu. Egun gен обаче, предупреден за това, при отворени врата между кабинета на Богориди и agютантckamа стая, последният дочува повишения разговор между адютанта и ефендито и като повиква последното в кабинета си с такива отбор турски изражения го нахоква, щото турчинът не се вестил вече в конака и отпътувал наскоро за Цариград.

В мое време друго едно подобно ефенди за също такова държание биде изхвърлено от мен из адютантсkama стая. Предупреден за инциденma, npu пъpва аудиенция Богориди тaka го накастри, щото и той скоро намери Цариград. Когато научава, че началникът на милицията генерал Щрекер се отзовава неблагоприятно в Цариград за неговата дейност, той веднага накарва да му напишат писмо да не се връща вече в Пловдив и същевременно пише до Bucokama пoрта категорично искане да му изпратят заместник, за какъвто и бе назначен полякът Дригалени паша.

Своята самостоятелност и чувство за собствено достойнство Богориди проявяваше и спрямо представителите на Великите сили. Болшинството от тях обаче бяха хора благовъзпитани и не му създаваха неприятности. Гръцкият консул, който изобщо дигаше голям шум за грьцkume поданици, знаейки нрава на Богориди, държеше се спрямо него извънредно kopekmно. Така че само Кребел и Copokuн, kamo „освободители", ce onumвaxa ga мy накърняват престижа, за което и двамината получиха любезни писъмца да не стъпват в конака.

Богориди получаваше 5 000 myрски лири годишна заплата, но той имаше и свои лични приходи. По-голямата част от заплататa cu moй раздаваше за благотворителни, народополезни и други цели. Така например той плащаще от джоба си ежемесечно по 10 турски лири на редактopume на „Левант хералд" и „Ла Тюрки" в Цариград, за да защитават каузата на Източна Румелия, в същото това време, когато М. Маджаров, който днес тъй неблагоприятно се отзовава за него, като член на Постоянния комитет, и Ив. Ев. Гешев, като представител на същия, сами асигнуваха субсидия на в. „Марица, за да турят тая субсидия в джобовете сu kamo главни редактори на същата. Подобни суми за същата цел получаваха сегиз-тогиз и други редактори или случайно минаващи през Пловдив кореспонденти на чужди вестници. Нито един просител - било за черква, било за училища, било за каквато и ga e благотворителна цел - или най-сетне обикновен просяк не излизаше с празни ръце из конака. Помня, че бяха дошли някакви си емигранти - черногорски вoйвogu, koumo uckaxa ga се представят на Богориди; той отказа да ги приеме, но подслади тоя си omkaз с помощ от 20 лири. Когато се случеше да няма налични пари или, за да не узнае съпругата му (cnopeg kakmo ние си го тълкувахме тогава), той даваше чекове на адютантите си или на г. П. Матеева срещу Отоманската банка, отдето се вземаха и раздаваха сумите. Когато отиваше в Цариград заедно с адютантите cu, mой не обременяваше областното ковчежничество с разноските им, а плащаше от свои средства на хотелиme, в koumo me живееха, и им даваше още по една лира на ден за харчене. Щедростта на Богориди беше извънредна, но той бе запретил да се не разгласява за нея, поради което това знаеха само малцината ония, през ръцете на koumо минаваха парите или чековете.

Най-сетне нека отбележим и това, че бидейки вече в Цариград, той дал 300 лири за подготвяне на истинското съединение и би дал още, но като се научил, че лицето, на което била предадена сумата, внесло в касата на фонда само 120 лири, а с останалото си купило или доплатило чифлика, плюнал от отвращение. И, разбира се, че след тоя скандал, никой вече не смеел да му поиска нова помощ.

Лишен по един не съвсем насърчителен начин от генерал-губернаторския си пост поради неокачествимите интриги на своите стари съуправници в Румелия, Богориди се бе прибрал заедно с жена си да живее в Цариград. Поканен да избяга оттам по време на междуцарствието в България в случай че бъде избран за княз, след несполуката той се изселва оттам и се настанява да живее в един фамилиарен хотел в Париж - хотел „Терминус", дето заедно с жена си прекарвали усамотен живот. След толкова разочарования и cпopeg kakmo uckam да ни го представят противниците му, вceku би имал право да помисли, че той ще да е скъсал окончателно с неблагодарното си отечество. В действителност обаче той не само че не прекъсна връзките си с българския народ, но се е помъчил да ги затегне още повече. Преди всичко той подава заявление до нашето дипломатическо агентство в Париж с молба да бъде пpиeт за български nogaник, което му желание е било изпълнено и той е бил снабден с българcku nacnopm.

Приживе на жена си, за да си обезпечат старините, той се споразумява с нея да направят завещанието си така, че който остане жив, той да бъде универсален наследнuk. Жена му направила първа завещание в тоя смисъл, а сам Богориди, докато направи своето, дава й запис за 500 000 франка. След като го направил обаче, записът не бил унищожен. Когато умряла жена му, наследниците й оспорили нейното завещание пред Френските съдилища, базирайки се на това, че то не било в съгласие с духовните наредби на Вселенската патриаршия. Загубата на процеса заплашвала да разори съвършено Богориди, тъй kamo mой не само губел наследството на жена си, но трябвало още да заплати и дадения и запис om 500 000 фр. Благодарение на обстоятелството, че той като български nogaник заедно с жена си, подлежал на юрисдикцията на Българската e екзархия, която признала валидността на завещанието й, процесът бил спечелен и той наследил жена си. Любопитно е да се изтъкне, че наследниците на жена му наблягали главно, че тя, като гъркиня по произход, признавала Патриаршията, та не могла да подлежи на юрисдикцията на Българската екзархия. Обстоятелството обаче, че по нейно желание тя е била погребана в Париж не от духовенството на гръцката тамошна черква, а от онова на румънскаma, е имало решаващо влияние върху изхода на процеса.

След смъртта на жена си Богориди изявил желание пред повереника на делата си г. Д. Тончев да завещае всичко, каквото има, на българския народ. През време на пребиваванията си в Париж г. Тончев му представил няколко проекma за това, gokamo се установили най-сетне върху един, който и бил изписан към края на 1903 г. Копие от това завещание, написано на френски собственоръчно от Богориди и подписано от него, той връчил и на г. Тончев за сведение. Копието е написано на писмена хартия (хартия за писма) с бланка на хотел „Терминус" и съдържа следното:

„Определям за универсален наследник отечеството ми България в лицето на българckomo правителство, на кoemo завещавам всичките си движими и недвижими имоти, които съставляват наследството ми.

Отменявам всички разпоредби, предшествуващи настоящаma.

Направено и написано изцяло собственоръчно в Париж на 6

октомври хилядо деветстотин и трета година.

А. Богориди“

Както се вижда, завещанието е кратко и ясно и могло би да послужи за образец на нашите богати общественици и архипастири.

Както всички стари хора, на които е свидно да умрат, maka и Богориди не е бързал да оповести това завещание, боейки се че щом извърши това, и ще да умре. Според твърдението на дългогодишната му и доверена слугиня обаче, то е било написано собственоръчно от него и подписано. Какво е станало по-нататък с него не се знае.

 

(Следва)

 

Рачо Петков Славейков

в. „Знаме", от бр. 6 /11.01 1926 г./ до бр. 13 /26.01.1926 г./