Из историята на читалището в Белица

Читалище „Просвета“ в Белица било основано през 1897 г. по инициатива на учителя Деньо Минев. Към него било разкрито и неделно училище за възрастни. През 1927 г. читалищното дело в селото било напълно замряло, пише краеведът на Беличенския край Петър Г. Богданов. Година по-късно, на 18 декември, будни младежи, заедно с учителите Кольо Иванов Тошков и Георги Ганев, възстановили дейността на читалището, което било именувано „Христо Ботев“. За председател бил избран Костадин Минев – секретар – бирник в Община Белица, който изпълнявал тази длъжност до 1932 г. След това, в продължение на година /1933-1934 г./, председател бил учителят Георги Ганев. През 1936 г. била организирана подписка за набирането на средства за закупуването на радиоприемник. Със събраните 3500 лв. било купено едно радио „Филипс“. После читалището „замряло“ и след 1937 г. „потънало в забрава“. В началото на 1945 г., по инициатива на Петър Г. Богданов, който току-що бил се завърнал от фронта, читалището възобновило дейността си. От тогава до 17 декември 1971 г., когато бил избран за председател на тогавашния Окръжен съвет за „Изкуство и култура“, той бил начело на читалището в Белица. След закриването на културната институция през 1979 г., отново заел председателското място. По негова инициатива били сформирани певческа, театрална и танцова трупа, а през 1964 г. бил създаден и гъдуларски ученически ансамбъл. Самодейните колективи от Беличенското читалище участвали в редица културни събития в градовете - Трявна, Дряново, Царева ливада, Боженци, Люляците, Севлиево, Велико Търново, Копривщица, Белица, на събора на историческия връх Белновръх и др. През 1955 г. беличанските самодейци станали околийски първенци, а през 1981 г., по инициатива на читалищния секретар Ганчо Ангелов Дончев, самодейците участвали в националния преглед на народното творчество в Копривщица с възстановка на обичая „Сурвакане“, откъдето се завърнали със златен медал.

На 8 март 1956 г. в читалището бил назначен секретар на заплата, а впоследствие длъжността станала щатна. През 1965 г. членовете на читалище „Христо Ботев“ наброявали 260 души.

Поетапно през годините се обогатявал и книжният фонд на библиотеката към читалището, като през 1973 г. техният брой бил 3314 тома, а през 1981 г. – близо 4000, без абонаментите за вестници и списания.

Въпреки богата читалищна дейност, културната институция не разполагала със собствена материална база. Библиотеката била разположена в частно помещение, за което читалището плащало наем, а салонът, който през 1967 г. бил разширен две гримьорни и нова сцена, бил собственост на училището.

По инициатива на читалището веднъж седмично в Белица се прожектирали и филми в училищния салон. В началото прожекциите се провеждали във Вонеща вода, където било „седалището на киното“, а от 1980 г., кинопрожекциите „започнали да се обслужват от киното в Трявна“.

През 1963 г. по инициатива на председателя на читалището и Общинския партиен комитет, начело с неговия секретар Иван Минев Златев, бил издаван и читалищен вестник - „Беличенска трибуна“, който обаче излязъл само в три броя.  

 

 

Подготви

Галина Иванова

По ръкописа на Петър Г. Богданов „Белица през вековете“ /1982 г./