„Тревненската музика“ весели старозагорци преди Освобождението

Интересни сведения из музикалната история на Трявна преди Освобождението, откриваме в статията на П. Икономов - „Развитието на музикалното дело в нашия град“, публикувана в бр. 5/1925 г. и бр. 1/1926 г. на в. „Кавал“ – орган на едноименното музикално дружество в Стара Загора. Въпросните издания са част от дигиталния архив на библиотека „Родина“. В статията си, П. Икономов отбелязва, че „модернизирането“ на народната музика в града, започнало още през 1854 г., но едва през 70-те години на XIX в. в Стара Загора била създадена първата „музикална групица“. Инициативата подел Петър Иванов, който към края на 1871 г., се завърнал в града, след като току-що бил завършил висшето си образование в Сърбия. По време на следването си той „изучил“ нотното пеене, свирел добре и на флейта, пишел стихове. П. Иванов започнал работа като учител в петкласното мъжко училище в Ст. Загора. И решил да „образува“ един малък „импровизиран оркестър“ под свое ръководство. В скоро време музикантите започнали да свирят не само „народни мелодии“, но и „модерни, европейски“, които диригентът им добре познавал. Най-напред оркестърът свирел на представленията на местното читалище и дружество „Майчина грижа“ и постепенно добил голяма известност в града и околията.

Старозагорци се надпреварвали да ги канят на вечеринки, угощения, веселби. В репертоара били включени разни маршове, полки, народни песни, песни с патриотично съдържание и др.

Оркестърът бил и „добро средство за агитация на идеята за възстанието между своите съграждани – българи“ и често пъти „прикривал“ заседанията на революционния комитет в навечерието на Старозагорското въстание от 16 септември 1875 г. След свирене и „пеение“ започвали разисквания по делото, или се „катхизирали“ новоприети съзаклятници, след което полагали и клетва.

През септември 1875 г. цялата музикална група била в затвора, като „участница“ във въстанието. На 20 май 1876 г. Колю Ганчев - Председател на Старозагорския революционен комитет, главен организатор и участник във въстанието от 1875 г., който свирел на цигулка в оркестъра, бил обесен в Ст. Загора.

Освен музикалният оркестър на П. Иванов, за развитието на музикалното дело в града до Освобождението, спомогнали и „гражданската музика, наречена „Тревненска“, както и турската военна музика на „Казак-алай“. „Интересът, който се бил възбудил към модерната музика от музикалната група /* в Ст. Загора/, е предизвикал да дойде в града ни една гражданска музика, съставена от българи музиканти с медни и дървени модерни инструменти – пише П. Икономов. - Тя се наричала - Тревненска, види се, защото е дошла от гр. Тревна, или че ръководителят й бил от гр. Тревна. Съставът на тази музика бил малък - от 6-7 души, но виждало се, че всички били служили в военни музики, понеже свиренето ставало на ноти. В турската армия по онова време, особено в кавалерийската военна част, наречена „Казак алай“, е имало добре уредени музики, в които постъпвали млади българчета. От такива българчета музиканти е била съставена и Тревненската гражданска музика“.

Според автора на статията във в. „Кавал“, „Казак-алай“ била особена кавалерийска част в турската армия, която била образувана с „особено разрешение“ на Султана от Чайковски – полски емигрант, бивш висш руски офицер, който постъпил на турска служба с името „Саджкъ-паша“. В по-голямата си част въпросната войска се състояла от християни – поляци емигранти, българи, гърци, черногорци, сърби и др., и „по-малко турци“.

„Казак-алай“ била добре организирана войскова част, по европейски образец. Музикантите й се отличавали с майсторските си изпълнения на европейски и турски пиеси, което привличало „младите българчета“ и те доброволно постъпвали на служба във войската, а след уволнението си „образували отделни граждански музики и разпространявали модерната музика“. 

С „Казак-алай“ Чайковски имал тайната мисъл, след като „освободи Полша с помощта на Турция, да освободи и християнските народи от Турция“ – отбелязва още П. Икономов. За съжаление, мисията му се оказала неуспешна, тъй като, когато Султанът узнал тайния му замисъл, войската била „отнета от него“, всички християни – уволнени и заменени с турци, а самият Чайковски бил „отстранен“.

Тревненската музика срещнала добър прием в Стара Загора. Музикантите й свирели по сватби, угощения и други веселия, а в неделните и празнични дни, освен „по именици“, свирели постоянно в „главното тогава кафене „Рашовото" и в махлата „Имарет“, местото гдето днес е дома на Никола Зафиров по улица Раковска“, отбелязва П. Икономов. Въпросното кафене било единственото в Стара Загора, „уредено по модерен начин“, в което се събирали почти всички младежи и „интелигентните граждани“, за да се „насладят от мелодичното свирене на Тревненската музика“.

Няма съмнение, пише в заключение автора, че тя оказала съществено влияние в „развитието на музикалния усет на тогавашното наше гражданство и младеж с своята свирня“.

 

 

Подготви

Галина Иванова