Кратки сведения за училищата в Плачковско

Преди време публикувахме кратки сведения за училищата в селата Енчовци и Горни Радковци. Днес продължаваме историята на просветните средища в Плачковско с кратки сведения от книгата на Димо Тодоров „50 години Плачковци – град“ /2019 г./.

УЧИЛИЩЕТО В ГУГЛЕВЦИ

идва от Димиев хан и работи от 1850 г. до 1861 г. След това децата посещават училището в Енчовци. През 1949 г. в Гуглевци (дн. Радино) е построена сграда за училище, читалище и магазин. От 1955 г. до 1960 г. има 4 слети класа.

УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ" В С. НЕЙКОВЦИ

През 1858 г. Христо Цонев от Чакали (Донкино), открива училище в къщата си. В него се учат децата от 7 колиби. Училището се премества през 1884 г. В новия общински център Нейковци. През 1896 г. има бюджет 300 лв. До 1908 г. заниманията са в 4 слети отделения. През 1929 г. е построено училище с 2 класни стаи в горния край на селото към к. Минкино. Продължително, по 1-2 години, учителстват Иван Лалев Григоров, Мария Камбурова, Ирина п. Стефанова, Радка Недялкова и много други. През 1971 г. училището е закрито.

УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО Г. ДАНОВ“ В С. КЪСОВЦИ

Открито е в общинска стая през 1879 г. Учениците са от съседните 7 колиби, като до 1883 г. учител е Миньо Кацаров от Мъглиж с годишна плата 1500 гроша. През 1942 г. е построено училище с 2 класни стаи и салон в приземието.

Продължително тук учителстват Тодора Бонева /1908 - 1915 г./, Петко Брънеков от Казанлък /1919 - 1946 г./ и съпругата му Мила, Михаил Белчев и Иван Йорданов Попов /1952 - 1965 г./. При голямата жп катастрофа през 1951 г., загива учителката Донка Ст. Стайкова. Училището е закрито към 1965 г.

УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ - ПЛАЧКОВЦИ

През 1887 г. Архимандрит Кою Витанов от Трявна, открива частно училище към църковната килия. Издържа се от родителите, църквата и дарители. През 1896 г. са построени 2 учебни стаи в църковния двор. Минчо Владов Кацаров от Мъглиж, е учител 2 години с месечна заплата 300 лв. През 1890 г. свещ. Стефан Генчев го прави начално училище. Учител става църковният певец Дамян Хр. Дамянов. След него е Златьо Ив. Ангелов от Трявна. Той става свещеник в Енчовци. От 1909 г. има 2 учители. Учениците не посещават редовно заниманията. Отделенията са слети. Броят на учениците е малък, през 1897 г. - 50 деца, през 1905 г. - 41. При строежа на жп линията, има ученици от гара Роман, от Свищовско и Антонио Лоренцо от Италия. Родителите им работят на строежа.

С разрастването на селището след войните, се увеличават и учениците. През 1918 г. подлежат 84 деца, но на училище ходят само 53. През 1924 г. от 74 ученика, занятия посещават 47. През 1927 г. в слетите първо и второ отделения, има 49 деца и в трето и четвърто отделение - 29. Учениците стигат до 85. През 1931 г. се сливат началното училище и прогимназията, като става основно училище.

Учебната годината завършва с утро, на което се раздават свидетелствата. При назначаване на учителите, училищният инспектор, взема мнението на училищното настоятелство. До войните има главен учител, а след войните - директор.

На 25.XI.1921 г. учителката от Севлиево Радка Иванова, открива Първи прогимназиален клас с 29 ученика от района. Това става с въвеждането на Закона на Стоян Омарчевски за задължително прогимназиално образование. При председател на училищното настоятелство Иван Бойчев, това става в продължение на 3 години. Понеже учениците са от района, от 1 май 1923 г. занятията се водят само преди обед. Водят се в неудобни мази и дюкяни и създават трудности в обучението. Първият випуск от прогимназията е от 14 ученика и завършва на 24 май 1924 г.

При добра реколта учениците имат ваканция от 5 до 10 дни за прибиране на царевица, сливи, ябълки. Това започва от 1915 г. Ваканции има при стихийни бедствия и епидемии. Така е при наводнението, вследствие на снеготопенето, на 22 октомври 1924 г. – залято е училището и е „отвлечен“ мостът в центъра на селото. Десет дни няма занятия през януари 1926 г. поради инфлуенца. През 1928 г. три дена - поради студ и сняг. Също от 11 февруари 1929 г., при студ от - 20 градуса. Тогава замръзва и Черно море. Не се учи от 14 до 17 януари 1932 г. при раждането на царската дъщеря Мария Луиза. Въпреки, че общината е горска и миньорска, през 1924 г. училището остава без отопление.

Учителските заплати са ниски и от 1919 г. общината отпуска по 3 кубика дърва на външен учител. Учениците носят по ред храна за учителите, но без хляб, защото не достига в Балкана. Михаил Белчев е главен учител в началната степен. Директори на прогимназията са Тодор Цв. Митев от Ганев хан, Милко Ив. Колев от Габровци, Петър Иванов от Казанлък. Учениците са от района и много от тях са нередовни. Не завършват даже началното училище.

През 1929 г. в началната степен са 74 деца, през 1930 г. постъпват 73 и завършват 67. През 1933 г. в началната степен са 123 ученика, а в прогимназията - 136. През следващата година, заедно с родителите си, се завръща от СССР, Тодор Ам. Балтиев. Баща му е градинар в Русия от 1911 г. Тодор се явява на изпит и постъпва в 3 клас.

Районът на прогимназията е от с. Бахреци, Нейковци, Стоевци, Късовци и др. Учениците пътуват пеша при лошо време до училището и обратно. Затова от 1925 г. се обмисля да се открие трапезария. Главният учител Михаил Белчев и съпругата му Мария създават фонд. Родителите внасят продуктите, а учителките приготвят храната. През 1929 г. 40 ученика от колибите получават 4 пъти седмично обед. Създава се трапезария в прогимназията. Училището е наградено от Министерството на народната просвета за извънучилищна дейност.

През 1934 г. са отпуснати 2000 лв. Купена е готварска печка и 43 дни учениците получават обед.  

Учителите увличат децата в обществена и културна дейност. През 1927 г. се създава ученическа библиотека, купена е машинка за подстригване, създава се дружество Младежки червен кръст. От 1 ноември 1932 г. се чества Деня на детето, на убитите във войните, а по-късно, и на народните будители. Четвърти ноември става Ден на книгата. Създава се ученическо въздържателно дружество „Светлина" с ръководител Никола Н. Христов. То води борба с пиянството и многото кръчми. На 16.XI.1934 г. се създава Християнско дружество „Св. Арахангел“ от 120 деца с ръководител Михаил Белчев, а след него Радка П. Лупанова.

Развива се ученическа художествена самодейност. Създава се хор, уреждат се утра, коледуване, лазаруване, забави и вечеринки. Представени са пиесите: „Йончови ханове“, „Големанов", Град или село", "Робин – златното сърце". Приходите отиват за строеж на училище. Ученическата самодейност се ръководи от Михаил и Мария Белчеви, Рада и Спас Чикакчиеви, Радка П. Лупанова, Милко Ив. Колев, Ружа Д. Аврамова - Рачева и др.

Въвеждат се два празника - Арахангеловден - 21 ноември и Ивановден - 20 януари. През септември 1924 г. министър-председателят Александър Цанков посещава училището. Вероятно е посетил и мините.

През лятната ваканция училищата в района стават летни детски колонии. Организират се от отдел „Просвета“ при Околийския съвет в Дряново. В тях укрепват здравето си бедни и слаботелесни ученици от околията. На средищна учителска конференция, пред 32 учители, е обявено, че от 1931 г., училищата минавам от Габровския към Дряновския отдел „Просвета“.

Учителите са волнонаемни, със средно образование, или редовни – с педагогическо образование. Малко са местните учители и затова има текучество. Някои се задомяват и остават, а други остават година-две или няколко години. Различна е подготовката им и ангажираността в обществените прояви. Н. Марангозов ги характеризира: „учител, другоселец, тукашен зет, въздържател и сказчик, кога иде в града за заплата, вижда кино и култура“.

С откриването на прогимназия, възниква и острата нужда от сграда. Занятията стават в училищната сграда в църковния двор, в строящата се община, в дюкяни и мазета. През 1922 г. училищният инспектор препоръчва да се строи училище. През 1925 г. в бюджета са заложени 170 672 лв., но са отпуснати само 55 000 лв. През 1926 г. има предупреждение от околията дa ce изкупи определената църковна ливада и започне строежът, за да не се закрие прогимназията. Следват опити за закриване на прогимназията през февруари 1929 г. при Дамян Хр. Дамянов, председател на училищното настоятелство и през септември 1930 г. Тогава учениците би трябвало да отидат да учат в Енчовци или Трявна.

През 20-те и 30-те години се набират доста средства. Комитет за увековечаване паметта на убитите във войните дарява 10 000 лв., Колоездачното дружество - 700 лв., от вечеринки, даряват много селяни и през 1934 г. са събрани 154 000 лв. Готовност за строеж има през 1930 г., но поради икономическата криза, бирникът не може да осигури средствата. Арх. Димитър Драганов от Габрово прави плана за двуетажна сграда със 7 класни стаи и салон. Купуват и място от 3 дка в м. Стоките.

Изкопните работи започват на 11.X.1932 г. На 27 октомври учителят Михаил Белчев и свещ. Константин п. Андреев полагат основния камък. На 12.X.1933 г. се създава строителна комисия от кмета Иван Пейков, училищното настоятелство и арх. Д. Драганов. Събрани са 13 000 лв. За ръководство на строежа Драганов получава 10 000 лв.

Наньо Ив. Шиндров поема строителството. Той е предпочетен пред Кольо Белчев и Цаньо Mитeв. C 90% намаление по БДЖ от гара Ресен са докарани 80 000 тухли за 20 000 лв., 5000 керемиди за 9000 лв. Търговецът Белчо Ив. Узунов доставя 50 кубика буков материал от Станчовханската гора. Чрез трудова повинност са отработени 240 надници. В строежа участват Нейковска, Раданска и Енчовска общини, които внасят 5700 лв.

Константин Н. Каранешев, кмет на голямата Плачковска община, свиква съвещание на 21 декември 1934 г. Обсъжда се състоянието и ходът на строителството. За ускоряването му се създава комисия – Милко Ив. Колев – средищен директор, свещ. К. п. Андреев, д-р Борис Пашев - участъков лекар и главните учители Петко Брънеков в Късовци, Спас Чикакчиев в Стоевци, Иван Григоров в Нейковци, Дешка Хаджиева в Радевци, Димитър Дончев в Енчовци, Кънчо Рашов в Радковци. По право участват Ганчо Ив. Тевекелиев от Плачковци, Христо Ив. Пандаузов от Късовци и Митьо Пухтов. Модерната двуетажна училищна сграда е построена през 1934/36г. Дворът е увеличен с 1 декар, купен от църквата за 11 400 лв. Доставени са 80 кубика материал за дограма, под и тавани. Министерството на народното просвещение отпуска 100 000 лв. за довършването.

Училището събира децата от селищата в района. То получава дарения от управлението на мина „Бъдаще“. През 1924 г. дрехи за бедни деца и през 1931 г. - 2000 лв. за учебни пособия и обувки. От 1935 г. ученическите свидетелства се облепват с марки фонд „Постройка гимназии". През 30-те години се постига пълно обхващане на подлежащите за обучение.

След 9 септември 1944 г., броят на учениците се увеличава, особено в гимназиите. (виж. Таблица № 1). Това налага разширяването на училището с 6 нови класни стаи и физкултурен салон до 1949 г. А през 1968/69 г. е построено общежитие за децата от колибите. Учениците надхвърлят 400. Те са в 12 паралелки с 2 занимални, с кабинети по физика и биология.

С правителствено решение се откриват курсове за ограмотяване на възрастното население. От 1952 г. до 1960 г. са ограмотени: В Енчовци - 9, в Късовци – 3, в Радевци – 3, в Стоевци - 7, в Плачковци - 2, в Heйкoвци - 2. Общо ограмотените са 21 и 24 са доограмотени.

През 1958 г. Христина Николова става дружинен ръководител, като ръководи извънучилищната работа с децата. От следващата, 1959 г., се въвежда политехническо обучение. Същата година 30 ученика покриват нормите за ГТО (Готов за труд и отбрана). Създава се фанфарна музика. Учениците участват в залесяването и в манифестации на 24 май.

От 1971 г. към 6000 деца от други райони, прекарват летните пионерски лагери, а децата от района отиват на морски лагер. След земетресението в Чирпанско, през април 1928 г., деца от там са настанени в училищата в Енчовци и Късовци.

От 1959 г. в Плачковци, Енчовци и Радевци има летни детски градини. След две години се откриват и в Късовци, Нейковци, Paдевци и Брежници.

Ангел Касабов постъпва през 1947 г. и с прекъсвания изкарва 25 години като учител и директор. Директори са и Мария Славова, Михаил Ив. Ганцаров, Димо Т. Пиперков. Ангел Касабов e роден през 1917 г. в Kocapка. Дряновско. Завършва Учителски институт в Дупница и до пенсионирането си през 1977 г., ръководи училището. При него то се сдобива с общежитие, басейн, лятно кино, игрище, баня, канализация. Той е общественик, културен деец, председател на читалището, а след пенсионирането си ръководи Съвета за култура към общината. Учениците от района се извозват с автобус, осигурен от кметството.

УЧИЛИЩЕ „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В СЕЛО РАДЕВЦИ

Открито е през 1908 г., а училищната сграда е построена през 1929 г. Учители са Никола Г. Караиванов - местен, /1919 г. - 1935 г./, Дешка См. Хаджиева /1922 г. -1937 г./, Райчо п. Димитров /1959 г. - 1972 г./, когато училището е закрито.

УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ В СЕЛО СТОЕВЦИ

Училището е открито преди 1925 г. По стопански начин през 1929 г. са построени 2 класни стаи. Учители са Спас Н. Чикакчиев от с. Крън /1925 г. - 1946 г./, Михаил Белчев 1950/51 г. Училището е закрито през 1971 г.

УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ЙОВОВЦИ

То е открито през 1952 г. и закрито през 1963 г. Построената сграда изпълнява функциите на училище и читалище. То е в най-отдалеченото селище, под възвишението Мъхченица.

УЧИЛИЩЕТО В КОНАРСКОТО

Открито е след 1950 г. и съществува десетина години. Учител е Косьо Дошков от с. Кepeka.

С изключение на Плачковското, училищата са малки, обучението е в слети класове и резултатите са слаби. Въпреки и малобройни, селцата си строят училища със свои средства и безплатен труд, защото отговарят на назрялата потребност от образование. Много от учителите са наемани за кратко време. Сред тях има и добре подготвени, които отдават сили и знания за издигане на балканския край. Такива са – Теодоси Витанов, Иван п. Златев, Мария и Михаил Белчеви, Рада и Спас Чикакчиеви, Златьо Ив. Ангелов, Стефана Ножарова, Йордана Т. Иванова, Радка П. Лупанова, Борис Н. Терзиев, Георги Пенчев, Петко Брънеков, Дешка Хаджиева, Ангел Касабов и др.

ГОРСКО-КЛИМАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ В С. КЪСОВЦИ

През 1948 - 1950 г. Окръжният народен съвет в Русе, открива дом „Септемврийче“. В него две години летуват 3 смени по 100 деца. От 1952 г. е оздравително, климатично училище от 4 паралелки по 20 деца, предразположени към заболявания. Засаждат се овощни дръвчета. Построена е сграда. Водоснабдяват я, има и баня. Директорът, Марин Радев, открива дърводелска и шивашка работилница, кабинет по физика. През 1960 г. въпросното училище е най-добре обзаведеното в района. През 1960 - 1963 г. са направени нови 5 стаи с площадки за баскетбол, волейбол и къмпинг с дървени бараки.

КЛИМАТИЧНОТО УЧИЛИЩЕ В ГРЪБЧЕВО

След 1963 г., миньорското селище се предоставя на ОНС - Разград. През лятото то се ползва за окръжен пионерски лагер на Разград, а от 1969 г., се открива и климатично училище.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Из книгата на Димо Тодоров "50 години Плачковци - град", 2019 г.

Таблица №1

Училището в Късовци

Базата на училището в Късовци

ОУ "Васил Левски" - гр. Плачковци