За п……е * и хората

Усещанията за изкуство са строго субективни. Възприятията също. Никой не бива и не трябва да поставя общия знаменател, когато иде реч за нечия творба, независимо дали става дума за шедьовър или дори за откровен кич. Напоследък обаче, покрай опростачаването на нацията, че и човечеството, вследствие на все по-масовата деградация на ценности, безпросветност и липсата на духовност, агресивната посредственост звучи оглушително, стряскащо. Мога да илюстрирам думите си с десетки и десетки (Уви!) примери, но ще се спра само на един, който засяга нас, тревненци. И то от последните дни. Не бих го удостоила с внимание, тъй като е само поредния щрих към картината на всеобщата ни упадъчност, но широкият обществен отзвук, който доби този „казус“, ме провокира да напиша нещо по-темата, която от години ни вади очите и понякога се чудя, като как все още не сме ослепели напълно, та поне да не мъчим грешните си съвести, доколкото ги имаме…

И така, за какво става дума? Някаква госпожа се възмутила от скулптурата на детенцето с гълъбите, която краси шадравана пред сградата на Общината. И по-точно от половите й атрибути. Може би, досега не е била в Трявна, тъй като тя стои там от 17 години! Дело е на скулптора Георги Чапкънов и поне до сега не беше провокирала никакви обществени дебати, особено по адрес на анатомичното си изражение. Доколкото се запознах с „драмата“, десетки и десетки люде се възмущават от голотата на детето и вкарват в употреба тежката артилерия на съвременните „радетели“ за какви ли не права и свободи. Почти налудно звучат призивите да „облечем“ скулптурата, за да прикрием срамотиите й, за да не стресираме мало, и голямо. След това идат и заканите, че видите ли „повече няма да стъпим в Трявна“… Пълен потрес и безумие! Но и барометър за нивото, до което сме се сринали, като сапиенси.

Изобщо не бих задълбавала по темата, ако многобройните й критикари обсъждаха художествените достойнства на скулптурата или дори нейния автор, защото както споменах още в началото – то е субективно усещане. Въпросните доводи, обаче, меко казано, граничат с диагноза. Едва ли е нужно точно в тази група да илюстрирам думите си с примери от света на изкуството, тъй като аудиторията е високообразована и интелигентна, но не мога да се отърся от мисълта как заради рахата на тълпата, трябва да оголим музеи и галерии, за да не стресираме посредствеността. Да облечем Давид на Микеланджело, да лепнем червена точка между краката на ангелчетата на Рубенс, или пък по две на неговите пищни мадони, да замажем с краски мъжките атрибути на траките по красивата им керамика… и да бъдем политкоректни в най-широкия смисъл на това купешко понятие. Шок и Ужас! С днешна дата, а и с утрешна. Не знам колко дъна още ни чакат, но съм убедена, че ще ги „покорим“ всичките. И ще става все по-тъмно и страшно, защото активната глупост е все по-очебийна и гръмогласна, а слободията – масова. И не криворазбраната „пуританщина“ ще ни спаси от всеобщия разпад на ценностите и морала, а делата в полза на собственото ни самоусъвършенстване, най-вече в духовен порядък, и жаждата за нови и нови знания, и хоризонти, отвъд битийната клоака, която обитаваме...

Галина Иванова

* Разговорно понятие за мъжки полов орган

** Снимка: Александра Иванова