None

петък, 30 декември 2022 г.

Така го правеха някога... Припевки и Новогодишни пожелания от Станчовханско

Освен седенките, младежите срещу Нова година си устройваха и правеха весели ладванки - припевки и пожелания за новата година. Те се събираха, като за седянка, само че без да работят, вечерта срещу Нова година. Там правеха баници с пъпки от дрян, черпеха с топла ракия. В едно бяло бакърче, пълно с вода, поставяха жито. Всеки от присъстващите младежи пускаше в бакърчето пръстена си или друг малък предмет, след което някой от младежите или девойките вземаше бакърчето, след припявката изваждаше предметите един по един за всеки поотделно, а припявката показваше какъв ще бъде женихът за момата или невястата за момъка.

Слушал съм следните припявки:

- „Искри изскачат от огнище“ - значи момата ще вземе ковач.

-  През поле бяга - в гората се крие“ - значи момата ще вземе хайдутин.

- „На стол стои - перо държи“ - значи момата ще вземе писар.

- „С китка босилек в бяло бакърче“ - значи момата ще вземе поп.

- „На стол стои, кесия държи“ - значи момата ще вземе търговец богат.

След няколко такива припевки за всеки времето отминава. Някое момиче стопля сливовата ракия и започва черпенето на младежите. Другите момичета подготвят и полагат трапезата с баниците, от които всички хапват, вадят пъпки от дрян с късмети и пожелания. Така продължава докато навън започват да се чуват детски гласчета: „Сурва година, весела година, живо здраво до година, до година до амина”.

 

 

Кольо М. Прозорков

Из „История за създаването, живота, бита и нравите на Станчовханска община”


* Снимката е илюстративна




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...