None

събота, 31 декември 2022 г.

Да си пожелаем едно ново Възраждане

Измина още една година… Добра, лоша – такава, каквато я заслужаваме с изборите, делата и помислите си. Нека сме й благодарни за всеки вдъхновен миг и за всички изпитания по пътя си, които уравновесяват житейските везни и пречистват душите и умовете ни.

Щастлива съм, че и през тази година бяхме заедно и споделяхме обичта си към корените и Тревненското. За мен беше неизмеримо удоволствие да издирвам, проучвам и пресподелям истории от миналото на нашия край. Огромни благодарности на всички институции, организации, историци, архитекти, духовни лица, краеведи и изследователи за съдействието, сърцатостта и подкрепата! Срещите ми с наследниците на достолепните ни предци, които се надявам да се множат във времето, също оставят незабравим отпечатък в сърцето, а историите, които разплитахме заедно, са най-достойния паметен знак на уважение и признателност. Памет за нашите предци. Памет, която задължава нас, днешните, да я помним и препредаваме на деца и внуци, за да е жива във вечността. Без значение дали иде реч за „обикновена“ човешка съдба, или за видна личност със значим обществен принос. Когато става дума за Памет и Корени, всяка родова хроника е ценна и важна, защото е парченце от пъзела на нашето общо минало… Да познаваш и обичаш корените си, не е въпрос на национализъм, родолюбие, патриотизъм, а е най-чистата форма на човечност и добролюбие. Защото освен Памет, миналото е и кауза за достойно настояще и светло бъдеще, които няма как да съградим върху пепелищата на разрухата и забравата. Няма дърво без корен, сграда без темели, утре без вчера и днес. И колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-благополучни ще сме в дните си занапред. Толкова по-будни и одухотворени ще са помислите и делата ни. А дела трябват, не думи. И Корени, и Памет. Оттам тръгва Пътят ни във времето, там се завръща. Всичко друго е суета и пепел. И Колкото по-навреме разберем кои сме и защо сме, толкова по-скоро ще си върнем онази България, за която всички бленуваме. А тя е нищо без Дух и Криле. Без Корен и Хоризонт…

Затова, в навечерието на Новата година, нека си пожелаем едно ново Възраждане, с онзи духовен кипеж и съзидателност, които днес спомняме само от пожълтелите страници на книгите и родовите хроники. Да бъдем будни и търсещи, народ с Мисия и Бъдеще, в чието сърце пулсира хилядолетна народна памет.

Да сме здрави, мъдри и одухотворени в делата и помислите! Да пазим, обичаме и опознаваме миналото, вдъхновени и окрилени във всички житейски начинания! И да следваме своя Път със сърце!


Светла, Здрава и Благословена да е Новата 2023 година!

 

 

Галина Иванова


Картината към публикацията е дело на художника на висините и корените - Цветан Колев




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...