Новогодишно *

Какво е ставало там, Горе?

Стихии са се сблъсквали? Не знам –

вали небето бяла горест

над полусрутения храм.

 

Вали проклятие, вали забрава,

вали безгрешна пустота,

валят предчувствия… И лесна слава

вали над властна тъпота.

 

Светът ли онемя? Сам Бог копае

замръзналата тишина,

изгубен пес бездомно лае,

в крадливата здрачевина.

 

Тук-там под преспите свещици

проблясват – закъснял маяк

и търсят оцелели птици

в треперещия снежен мрак…

 

Къде е Трявна слънцеоока?

Какво с длетото си дълбай?

Тя гледа ни с печал дълбока

под царствения си сокай.

 

Декември 2012 г.

 

Вера Христова

 

* „Тъмно, тъжно и самотно ми беше в предпразничните дни – пише Вера Христова в навечерието на Новата 2013 г. - Какво стихотворение пред Нова година? Нищо весело не ми идваше наум. Реших да започна, пък… каквото. Е, това се получи…“ – разказва тя в книгата си „Изписване на бръшляна“ /2014 г./, където е публикувано и стихотворението „Новогодишно“.

 

** Илюстрация: „Зима в Трявна“ /1944 г./, худ. Иван Христов