Никола Стоянов Гвоздиев е роден в Елена на 8 септември 1878 г. Учи право в Софийския университет и след завършването му, през 1906 г., е кандидат при окръжния съд във Велико Търново, след това идва в Трявна. През 1907 г. е мирови съдия в града и сключва брак със Стефана Тома Кънчева /р. 1888 г./ - дъщеря на известния търговец Тома Кънчев /1856-1923/, племенник на зографа поп Димитър Кънчев. Двамата имат три деца – Стефана /1908-1979/, завършила медицина във Франция през 1933 г. (починала във Варна, но погребана в Трявна), Милка /1909-1923/ и Тома /1915-1994/, който приживе работи във Варна като юрисконсулт в „Стройобединение“ (най-голямото строително предприятие по това време, изградило „Златни пясъци“ и много други обекти), системата на Геоложки проучвания („Нефт и газ“) във Варна, бил е и консултант в Инспекцията по труда, по трудово-правни въпроси.
През 1907 г. баща му, Никола Ст. Гвоздиев, е подпоручик в
20-ти Добруджански полк, 1-ва рота и взводен командир на 2-ри взвод, после е в
5-та рота, обиколил цяла Тракия и остава в Македония. През 1908 г. е съдебен
следовател в Шумен, през 1909 г. – мирови съдия в Габрово и съдебен следовател
при Софийски окръжен съд – 4-ти участък. През 1910 г. отново е съдебен
следовател в Шумен, а през 1912 г. е във Велико Търново. През 1913 г. вече е
адвокат в Трявна.
По време на Балканските войни, Никола Ст. Гвоздиев участва
в боевете при Енидже, Лозенград, Чаталджа, Марицино поле през 1913 г. В писмата
до семейството си пише, че имало много студ и глад в Лозенград. По това време
той е подпоручик, адютант във 2-ра дружина, 43-ти полк, 4-та преславска
дивизия, 3-та армия. През 1913 г. заминава за Мраморно море и е потресен видяното.
В паметта му завинаги се запечатва ужасяващата картина на труповете на избити десетки
жени и деца, жертви на ужасно клане в Гърция в Кирил Бургас, Иазад Кьой,
Компрата, Пая, Тарфа, които се товарели на руски параход. До свършека на
войната остава в Одрин, Картал тапе, Демир тапе (таке). По това време се среща
с брат си, който заминава за българо-турската граница и повече не се виждат, тъй като е убит.
През 1915 г. Никола Ст. Гвоздиев е във Велико Търново и в
Белоградчик.
По време на Първата световна война полкът му участва в
боевете при Серес, Лозенград, Битоля, Такино, Охрид, Гостивар (Костивар),
Кичево, Прилеп, Струга.
През 1916 г. той е военно-полеви следовател, поручик на
телефонна рота в 8-ма дивизия на 23-ти шипченски полк - Шумен.
В Трявна Никола Гвоздиев е адвокат, съдия и кмет през периода
1934-1935 г. и се ползва с много добро име сред тревненци. По време на
кметуването си, той въвежда работно облекло за общинските чиновници, „урежда“
преместването на Съдебната палата от Дряново в Трявна, преминаването на
шосейния път от Царева ливада през Трявна, която като курортно селище трябва да
разполага с добър достъп, павирането на „главната улица“ към гарата и гаровия
площад и др.
Никола Ст. Гвоздиев си отива от този свят на 2 януари 1948
г. в Трявна, където е и
погребан.
Подготви Галина Иванова
по сведения на внучката му Стефка Гвоздиева –
дъщеря на Тома Гвоздиев
* Снимки
– Семеен архив

Никола и
Стефана Гвоздиеви
Децата на Никола и Стефана Гвоздиеви -
Стефана, Милка и Тома
Снимка на Никола и Стефана Гвоздиеви
със сина им Тома Гвоздиев
Бащата на Тома Кънчев - Кънчо Томчев,
брат на зографа поп Димитър Кънчев
Търговецът Тома Кънчев Томчев,
племенник на зографа поп Димитър Кънчев
и тъст на Никола Гвоздиев
Семейството на Тома Кънчев Томчев



Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.