Как „вестоносецът“ Цаню Попдимиев от Трявна спасява българите от заколение по време на Гръцката завера

Интересно свидетелство за събитията около Гръцката завера от 1821 г. на очевидец – тревненец, който по онова време е бил в Цариград, е записал учителят – краевед Христо Н. Даскалов. Документът е част от архива му, който се съхранява в НБКМ. Предавам го дословно, без съкращения.

„Разказът съм слушал от Цаня Попов /поп Димиев/, който е бил в това време в Цариград, заедно с Никифора Гърков и са слугували на чорбаджиите. Цаню Попов бил сюрюжия (пешак разсилен на писма) и разнасял писмата от патрикханата, а Никифор Гърков… живеел в Трявна, дето бил и женен, бил ахчия (готвач) на чорбаджи Генка, преди да се провъзгласи въстанието. От Търново, заедно с митрополита Йоаникия, отишли в Цариград мнозина от чорбаджиите. По-видни били хаджи Парашкев от Търново, хаджи Христо Топала от Габрово, хаджи Йордан от Елена, хаджи Илия от Лясковец, чорбаджи Генко от Трявна и други мнозина от селата. Как са се гласили, каква са я кроили чорбаджиите с патриарха, разказвачът нищо не казваше. Той разправяше само тези неща, в които сам е заемал активно участие… /…/.

Той захващаше обикновено така: „Когато дяконът издаде патриката, ний с Никифор отидохме в патрикханата, земахме тефтерите, дето бяха написани всичките чорбаджии и ги хвърлихме в гириза /отходно място, мръсен канал/. Грозно нещо беше тогава в Цариград. Чаршиите се затвориха, турците въоръжени до зъби ходеха по сокаците, като видеха българин, биеха и убиваха; чифутите ги влачиха три дни по сокаците и най-подир ги хвърлиха в морето. Не смееше никой да се подаде навън“.

Цаньо Попов продължаваше, че след като обесили патриката, султанът издал ферман да избият всички българи и ферманът бил изпратен с мензил /извънредна поща/ да го занесе в Търново. „Не знам, но след три дни султанът се разкая и издаде нов ферман, да не се избиват всичките българи… ама казваха, че Московецът го заплашил, като му казал: „Ти ще избиеш българите, ама после му мисли: куче турско няма да оставя живо“, както и да е, ферман излязъл и трябвало да се занесе в Търново и да превари татарина, който отнесъл първия ферман. Търсили… човек, когото да пратят с фермана и намерили Цаня Попова, когото и завели при везира. Везирът предложил да му даде коня, но Цаню казал, че той пеша по-скоро ще стигне до Търново и се надява „с божата воля и за царското здраве да превари мензиля“. Мен ме беше страх да не ме убият нейде по пътя… като се научат какъв ферман нося“. Тръгнал от Цариград 10 часа по турски, вечерта. „Много ми беше тежко, доде изляза от Цариград… на гърдите ми имаше царската тура, на крака ми звънче. Отдето минах, турците ми ставаха на крака и ме запитваха къде отивам и какво нося“. Като излязъл от Цариград, махнал турата и звънчето да го не познават, че е сюрюжия и без път… „Аз знаех пътя жумешката. Беки бях ходил веднаж на Цариград“. На третия ден пристигнал в Ески Захара?! „Аз се много зарадвах и бях по-сигур, че ще го преваря“. Тръгнал през Трявна за в Търново, отдето пътят се скъсява с пет часа… минал край Трявна и сутринта бил в Търново – другите тамам отварят. Отидох първо на конака, турците йоще спят… разстанаха се… като ме видяха, заградиха ме да питат какво нося. Аз бях турил на гърдите си и турата, и звънчето на крака си… Казах им, че нося ферман до войводата… Щом влязох при войводата, всички станаха на крака. Подадох… фермана, запечатан с червен восък. Войводата пое фермана на колене, целуна турата, разпечата го и го подаде на кадията да го прочете. Кадията като целуна и той турата, захвана да го чете и колкото повече го четеше, толкова пребледняваше, а бейовите си хапеха брадите. Като се прочете ферманът, кадията пак целуна турата, сгъна го и го подаде на войводата… всички се почудиха как съм можал за три дена и четири нощи да стигна от Цариград до Търново…“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимката е илюстративна, източник - www.newsbg.eu