Мъниста в украсата на сукмани

Оформянето на традиционния женски костюм от XIX век е продължителен процес, повлиян от климатичните условия, поминъка, демографските и социални процеси във всеки район. Сукманеният тип облекло се утвърждава като характерен за тревненки. Ризата от женския костюм се шие от ленено, конопено, а впоследствие от памучно платно - дълга и със свободни ръкави /без маншети/, украсени с бродерия. Върху ризата обличат шаячен сукман – тъмносин за селото /Трявна/ и чер по колибите. За празничен ден, хоро, сватба сукманът е с широка около 10 см. подплата от вносен плат - кутния или от цветни правоъгълници от червено, жълто, зелено, бяло, синьо сукно. Над подплатата се пришива сърмена нишка. Сукманът се носи с дължина до глезените, при момите под него се подава тънка бяла ивица от ризата, украсена с бродерия. Върху сукмана се носи престилка от вълнена четворна тъкан в тъмни цветове. Според сезона връхно облекло са два вида кожухчета – с ръкави и без ръкави. Обуват се с чорапи, в студеното време слагат калцуни и навуща; носят иминии или цървули. Красиво допълнение към облеклото на тревненката са накитите. Сокаят от типа „габровски”, който краси главата на омъжената жена, се носи до началото на ХІХ век. Изработването на част от елементите на традиционния костюм е изцяло в рамките на домашното производство, съобразено с наличните суровини и качествата на отделните тъкани при конкретните климатични условия – да предпази или намали въздействието на външната среда върху човека.

За всяка една част от традиционния костюм се спазват строго определени време и ред на обличане. В нея се търси не само практичност, естетика. Всеки елемент има своя социален код, разбираем за общността. Първият елемент, който се включва в облеклото на човека, е ризата, която до определена възраст не се разграничава като риза за момче и риза за момиче. Вторият и най-важен елемент от облеклото на момичето в района на Централна Стара планина, е сукманът. Съществуват различни предположения за възникването и влиянията при оформянето на сукмана – горната женска дреха от традиционното  облекло. Ст. Л. Костов, Кр. Миятев търсят първообраза му през Средновековието. В. Наследникова го определя като втора туника от вълнен плат през зимата и конопена през лятото. Съществува и становище, което търси първообраза на диплестата форма на сукмана в облеклото на траките.

Докато ризата, знак за принадлежност към дадената общност, се приема още след раждането, то първият сукман момичето облича, когато достигне полова зрелост. Този момент се отчита различно - от активното участие на момичето в специфичния женски труд в семейството до първото лазаруване, когато повсеместно момичето получава правото на най-характерната женска дреха. Готовността на момата да се омъжи се свързва с умението й да изработи сама своето горно облекло, в случая сукмана. Момата трябва да подготви чеиза си с всички дрехи, които ще носи като омъжена жена /„средна ръка мома има осем сукмана при венчило”/. Моделите и украсата се определят от традицията, резултатът зависи от уменията на момата. С най-богата украса е сукманът на младата жена във възраст, когато може да има деца. Украсата е съсредоточена в края на полите - разноцветни /червено, жълто, зелено, синьо, понякога бяло/ парчета сукно или кутния и сърмена ивица или жълт ширит над тях.; бродерия около пазвата, обшиване на страничните клинове и украса на „опашките”.

Споделяно в научната литература е мнението на Кр. Миятев, че „опашките” са закърняли декоративни ръкави от женска болярска туника, променила се в безръкавен сукман. Р. Ганева изказва и друго предположение – те са знак за омъжена жена. Съществува категорична забрана омъжена жена да излиза без тънките ивици плат – упрекват я, че е „тръгнала без ръкавци”. Освен тази символика опашките имат и практическо  приложение - използват се да прикрепят връхната дреха или сукмана при навеждане при работа. „От двете страни край кълките са висели опашки, които служели да се завръзва кожухчето да не пречи с пешовете си, кога работи жената, или пък да се прибират полите на сукмана кога работи, да не се мандръскат насам на там, а стават като потури с крачоли”.

В описания на облеклото в Тревненския район е обърнато внимание на украсата на опашките при някои сукмани: Христо Даскалов – „също се украсявали и краищата на опашките и под пазвата”; д-р Петър Цончев - „Долният край на опашките е подплатен със същата подплата, каквато и сукманът. Срещат се обаче опашки и без подплата. В такъв случай тя се заменя с пришити цветни мъниста във височина на подплатата”; краеведът Пенчо Дамянов, представяйки облеклото в Станчевханския район, споменава за украса на опашките: „Отзад на всеки сукман има пришити по две опашки, широки 3-4 см, също украсени”;  Кънчо Пенчев - „отзад на сукмана били окачени „опашките”, везани в долния край. В украсата на опашките се използват и вълнени конци, с каквито се шият цветя и по пазвите на сукмана.

Целта на настоящото съобщение е да дам няколко примера за такава украса. При 10 от съхраняваните във фонда на Специализирания музей в Трявна сукмани, има украса от мъниста на „опашките”. Преобладаващо се използват бели мъниста, също червени, сини, жълти, зелени. Мотивите, които представят, са растителни, геометрични или геометризирани растителни. Само при два сукмана мотивите се повтарят. От непълната информация, вписана в инвентарната книга, се предполага, че те са на две сестри. Останалите са от различни селища от Тревненския район. При вписването в инвентарните книги не е записано специално наименование на мотивите. Затова ще ги представя само със селищата, за които е известно, че са носени тези сукмани. Настоящата информация е още една посока, която разкрива богатството  в украсата на традиционното облекло.

 

Даниела Тодорова - Дабкова

по материали от фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна

* Снимки: СМРЗИ - Трявна

Трявна

Трявна

Трявна

Власатили, Станчовханско

Ралевци, Станчовханско

Армянковци, Тревненско

Нейковци, Тревненско

Престой, Тревненско

Черновръх, Тревненско

Габрово

Габрово