Как пътували тревненци в миналото

В книгата си „Някогашните наши градове“ /1975 г./ Димо Казасов отбелязва, че в Трявна, през периода 1892-1896 г., имало два хана. Единият се намирал в Горната махала, а другият – в Долната, на около 200 метра западно от църквата „Св. Георги“. Те имали обширни дворове за каруците и яхъри за конете. Наричали ги „гостоприемници“.

През Тревненския проход - „една обикновена стръмна пътека“, по която можело да се минава само с коне, минавал пътя от Търново и Русе за Южна България. В селото по онова време имало само двама файтонджии - бай Грозю и бай Деню, с които тревненци пътували до Търново, Русе, Свищов и др. „Единичните“ пътници пътували с коне, тъй като файтонът бил „скъпо превозно средство“. Така например, за разстоянието от Трявна до Търново, се плащала значителната за онова време сума от 5 лева. По-евтин излизал превозът с каруца – 3 лева. Към цената се прибавяли и разходите за коне, за каруцаря и файтонджията по време на пътуването – храна, питие и зоб.

По пътя за Търново имало три спирки – на Царева ливада, на Ганчовец и Дебелец. Там пътниците от Габрово, Трявна и Дряново, които отивали или се връщали от старопрестолния град, се срещали, черпели и разговаряли. По онова време само в Търново имало Окръжен съд, лекари и Окръжно управление, чиито клиенти не били малко. До София, два пъти в годината, за сесията на Народното събрание, пътувал само народният представител. За Цариград имало повече пътници, тъй като до там пътували дюлгери и занаятчии.

През съседно Дряново тревненци минавали транзит, тъй като, по думите на Д. Казасов, „двете бедни градчета“ воювали ту за Околийското управление, ту за Съдилището, ту за Земеделската каса и се ненавиждали.

В трите задължителни станции конете почивали, а пътниците, заедно с кираджиите, хапвали по нещо от вързопите с храна, които носели със себе си, пийвали вино и любезно разговаряли. Обикновено „храненето“ ставало на спирката в Ганчовец, а задължителната почерпка на кираджиите и зобта за конете – на останалите две спирки.

Трите пътнически станции били доста оживени, тъй като там отсядали не само пътниците от Трявна, Габрово и Дряново, но и онези, които пътували от и за Южна България през Тревненския и Шипченския проходи. Според тогавашния обичай, срещащите се в кръчмите пътници се поздравявали, ръкували и подемали разговори, като стари познати.

По онова време, Казанлък, Стара Загора и София не били свързани с железопътна линия и пътникът от Трявна за столицата, след като прекосявал на кон Балкана, продължавал пътя си през Ст. Загора, Нова Загора, Търново, Сеймен /Марица/ за гара Раковски /Димитровград/, където минавала железницата Цариград-София.

***

„Върви самотен пътник към някоя зареяна в планината колиба по тогавашните безлюдни, мълчаливи и тъжни пътища – спомня си още Д. Казасов. - Далеч от него се очертава човешки силует. Това не го безпокои, а го радва. Той знае, че ще го посрещне обичайното „добра среща“ или „добра стига“, на което ще отговори „дал бог добро“, а срещнатият ще му отвърне и „тебе дал бог добро“, което той ще приключи с гръцкото „сполайте“ /благодаря/.

Ще разменят обичайните четири поздрава и няма да се отминат, а ще се разприказват за времето и за своите радости и неволи, и ще се разделят като стари познати“.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Бел Г. Иванова – В ръкописа на учителя Пенчо Г. Пенчев от Трявна за историята на село Рачовци, срещаме кратки сведения за хана, който се намирал край днешното село Царева Ливада, в м. „Нончеви ливади“, където днес е военно поделение и складове. Според сведенията, Спас Рачев Петров, вторият син на Рачо Петров от с. Рачовци, се оженил за Кина Спасова от с. Кумани. Спас отбирал и от строителство. След като построил малка къща в долния край на Рачовци с плевня и харман, по-късно направил доста голям хан на 200 метра от „Нончеви ливади” до шосето, под което имало извор. Посрещал в хана пътуващите за Трявна и Южна България. Тук пътниците нощували и рано сутринта потегляли на път. Дъщерите му Рада и Тота му помагали в обслужването на хана.

По-късно Димо Димов от с. Скорци, който се оженил за Кина Дабкова от Рачовци, купил хана на дядо Спас. Доста години работили като ханджии и успели да се замогнат. През 1912 г., обаче била прокарана балканската ЖП линия и пътниците започнали да се придвижват с влак. Ханът фалирал. Тогава Димо го застраховал за огромна сума и една вечер го запалил. Ханът изгорял, а камъните от основите били разграбени. Димо си взел парите от застраховката и заедно с жена си и двете си деца се установили в Свищов…

Архивна снимка на къщата на Стойно на Коля Донина,
в която отсядал Апостолът Левски при едно от идванията си в Трявна.
Именно там, се намирал хана на Стойно /на Коля Донина/
в Долната махала на Трявна,
чийто руини все още стояха до преди няколко години...

Архивна снимка от колекцията на Рафаел Смирнов