Някои факти за данъчното бреме на тревненци преди Освобождението

Липсват документални материали за данъчното бреме на тревненци през епохата на Късното средновековие, но и през тази епоха данъчното им бреме навярно не е било леко, понеже не се ползвали от каквито и да било привилегии. Положението им тогава до известна степен се благоприятства само от отдалечеността на селището от центъра на околията. Наред с другите данъци тревненци не са могли да избегнат, макар за непродължително време, така нареченият „кръвен данък“, въведен от султан Селим I /1512-1520/ в началото на XVI век и отменен от султан Мурад IV /1611-1640/ през 1638 г.: на всеки пет години от немюсюлманското население в империята да се взема една десета част от здравите момчета на възраст от седем до четиринадесет години за попълване на еничарския корпус.

През епохата на Възраждането тревненци плащат всички редовни и извънредни данъци, с които е обложено немюсюлманското население на Османската империя, освен това твърде често търновският мютесариф ги заставя да отделят работници /дюлгери, дъскари, бичкиджии, кираджии, кюмюрджии и други/. Очевидно положението на тревненци през епохата на Възраждането не е леко. Освен поголовен данък /харач (харадж) от седемдесетте години на XIX век аксери бедел – за всички селища във вилаета, следователно и за Трявна, нов начин за събиране на аскерския бедел – на 780 души от 11 години нагоре се определя по един аскерлия /войник/ и върху получените бройки се разхвърля данъкът върху немюсюлманското население, като от него се приспада една четвърт за децата, престарелите, поповете и калугерите („Книга, в която се поместят някои нужни официални актове на турски език, при които се прилага тука и българският им превод, Търново, 29.01.1874 г. – Църковен историко-археологически музей при Синода на БПЦ № 206)/, с който е обложено мъжкото население от 14 години нагоре /по-късно от 11 години нагоре/, тревненци плащат и следните редовни данъци на турските фискални органи: вергия – върху недвижимите имоти, йошур – десятък върху земните произведения, беглик – върху овцете и козите, серчим – върху свинете, гюмрюк – мито върху пренасяните стоки.

Откупуването на данъците – така нареченият илтизам – и в Трявна води до големи злоупотреби. Макар формално да е отменен от великия везир Решид паша през 1839 г. при прогласената с Хатишерифа реформа, илтизамът продължава да се практикува почти до Освобождението на България от османско владичество. Особено широко е разпространено откупуването на десятъка – натуралния данък върху посеви, плодове и пчели. Откупуват част от него, за да си докарат допълнителни доходи и някои тревненски чорбаджии.

Както се вижда от документални материали в архива на Христо Даскалов, чорбаджи Никифор Хаджихристов откупува от закупчика Емин ага десятъка на Трявна за 1850 г. за 47 000 гроша. От своя страна Никола Чушков и Цаню Генков през 1859 г. откупуват за своя сметка от поп Никола Попйовчев десятъка от плодовете на селата Глутници, Еничери, Ралювци, Велчовци, Олан дере, Власатили, Самсии и Циперани за 15 500 гроша, платими на три пъти.

За да облекчат положението на населението в Трявна, неговите официални представители /мухтар и аази – кмет и членове на общинския съвет/ се съгласяват да откупят от търновския мютесариф определения на тревненска нахия десятък /йошур, ашар/, но турският администратор предпочита пред тях някаква група от закупчици. По тази причина, както съобщава в дописка от Трявна цариградският в. „Македония“ в бр. 38/16 август 1869 г., десятъкът от предната година на селището от 211 000 гроша се покачва на 237 000 гроша.

Особено тежко е данъчното бреме на тревненци по време на руско-турската война, наречена Кримска или Източна, през 1853-1856 г., както и в годините непосредствено след нея. „Както знаете – пишат тревненци в писмо от 24 септември 1853 г. до търновския казавекили Георги Попсимеонов, като го молят да се застъпи пред мютесарифа за намаляване на наложените реквизиции – наше село във всичката каза, че е най-оскъдно и е лишено от към сеитбите, според както знаете, че нищо не става“. С писмо от 3 юни 1854 г. те го молят да се застъпи за отменяване на наложената им ангария – строителни работници и превозвачи със собствени коли и добитък. В такъв дух са и писмата им от 16 и 29 март, 17 май, 5 и 17 август и 10 ноември 1855 г. С писмо пък от 15 март 1856 г. го молят да се застъпи за намаляване на данъците. Тревненци отдъхват малко едва през 1870 г., когато събирането на данъците се възлага на местния мухтар /кмет/ Кою Кънчев срещу лична разписка. Проявил добросъвестност, Кою Кънчев продължава да изпълнява тази длъжност не само до Освобождението, но и доста време след това.

 

 

Иван Богданов

Из книгата „Трявна през Възраждането“, 1977 г.

Тефтер 1845 година,
данъчна система;
харадж, НБКМ-БИА 

Тефтер 1849 година,
данъчна система; юшур,
НБКМ-БИА

Тефтер 1850 година,
данъчна система;
вергия,
НБКМ-БИА