Тема с продължение. Георги Колев – Майстора

Известният майстор-строител Георги Колев е роден през 1843 г. в с. Добревци, околия Трявна. Произхожда от многодетно семейство на строителя Колю Георгиев Недялков /1815-1903/ и Васила Дончева Иванова /1819-1899/. Били са седем деца – Георги /1843 г./, Дона /1855 г./, Деню /1860 г./, Стефана /1864 г./, дъщеря, омъжена в с. Добревци, и други две омъжени в с. Златарица и с. Сливовица.

Бащата Колю Георгиев със своята строителна група е идвал в с. Горско Ново село да строи къщи. Харесало му разположението на селото, хората и земята му и се преселил с цялото си семейство във въпросното село. /една от дъщерите му, вече омъжена, остава в с. Добревци/. Годината е около 1875-1876.

Купува тук имот и създава лично авторитетно стопанство. Построява си къща, в която по-късно е живял синът му Георги и внукът му Иван Уста Георгиев. Днес къщата е запазена.

Георги Колев под влияние на баща си и строителите от Тревненско, израства с голямо влечение и усет към строителството. Още като дете чертаел с керемида по калдъръмените плочи планове и схеми на къщи, църкви и мостове. Баща му е доволен от тази наклонност на сина си. Изпраща го в Дряново да учи занаят в школата на Колю Фичето. Тук младият и предприемчив Георги усвоява до тънкост строителството и резбарството и скоро става майстор – ръководител на група дюлгери.

Самобитният талант на Георги Колев намира добра почва за проявление. Още първите построени от него сгради възбуждали възхищението не само на клиентите му, но и сред еснафа /тогавашното сдружение на строителите/. Баш майсторите от еснафа оценили работата на Георги и му дали званието „Уста“, т.е. майстор с привилегията да съставя планове на обектите си и сам да ръководи градежа им. Тази оценка е било голямо признание за способностите на Георги /* Бел. Г. Иванова – според правнука му инж. Радослав Радков, автор на книгата „Уста Георги“ /2011 г./, това се случило, когато Георги Колев бил само на 25 г./.

Бил е неграмотен, но сам си е съставял плановете, вместо подпис върху договорите, полагал собственоръчно изработен печат, с което давал гаранция на клиента за срочно и качествено изпълнение на обектите. Първата църква, която построил, е в с. Жеравна, Котленско. След нея завършил църквата в Котел /1874 г./, след опожаряването й от кърджалиите. После следват църкви, училища, джамии, къщи в Шуменско, Разградско, Търновско и др.

През 1879 г. построява църквата в с. Горско Ново село, в 1884 г. – в с. Златарица, 1887 г. – в с. Тантури /Родина/, в 1895-1896 г. – в Г. Оряховица, в 1892 г. – в с. Козлубег /Сливовица/. През 1878 г. построява училище в с. Горско Ново село на два етажа с четири класни стаи. Съборено през 1942 г. През целия си живот той построява 40 църкви, 4 джамии, много кубета и камбанарии към съществуващи църкви, като например кубето на църквата „Св. Никола“ в Дряново, 9 училища, 3 моста и много къщи /* Бел. Г. Иванова – според инж. Радков, доказаните документално негови църкви са 34; 14 училища; 4 джамии – в Шумен, Омуртаг и с. Рекичка, Великотърновско; 3 моста – в с. Златарица, Г. Оряховица и Ц. Ливада/ и 1300 къщи в Омуртаг, Котел, Лясковец, Г. Оряховица, Кесарево, Златарица, Джулюница, Горско Ново село. Майсторът работил предимно в Горнооряховско, Великотърновско, Еленско, Поповско, Беленско, Русенско, Разградско, Шуменско, Сливенско…/.

При извършването на това строителство Георги е ползвал добри майстори-зидари от Тревненско. В договора за строеж на църквата в с. Златарица е записано: строежът се възлага на Георги Колюв, Драгошин Колюв и Димитър Станев от с. Добревци, срещу 1000 златни лири.

При направата на иконостасите, голяма част от които уста Георги изработва сам, и за рисуването на иконите, ползвал свои приятели – иконописци от Тревненската зографска школа. В с. Златарица и Горско Ново село работил зографа Цаню Захариев от Трявна.

От сезон на сезон работата на Георги се разраствала и той станал предприемач, като организирал отделни строителни групи, чиято работа лично наблюдавал и ръководил.

Това било свързано с много пътувания из страната. Движел се сам на кон, не знаел почивка през строителния сезон. Признавайки качествата му на строител и организатор, турската власт му издала специално тескере, според което Георги Колев имал право да обикаля свободно страната и да язди кон, като всички местни турски власти се задължавали да му оказват помощ и съдействие в работата му.

На 16 май 1885 г. Георги, в конкуренция с вече дипломирани архитекти, спечелва търга за построяването на църквата „Свето Успение Богородично“ в Г. Оряховица срещу 29 047 златни гроша. За една година църквата с хубава камбанария е построена. През 1902 г. спечелва търга и построява камбанарията на църквата „Св. Троица“ в Г. Оряховица.

Целият му живот е бил както плодотворен, така и неуморим. Макар и в напреднала възраст, Уста Георги продължава да работи и да предава своя опит и знания на по-младите строители.

Георги бил женен за Неда Станева от с. Новаковци /р. 1843 г./ Дошъл женен в с. Горско Ново село. От брака си имал пет деца, раждани тук: Васила /ок. 1870-1856 г./, Колю /ок. 1874-1883 г./, Иван /1878-1966 г./, Станка /1880-1960 г./, Гергина /1881-1965 г./, Ана /1884-1971 г./. Жена му Неда умира на 5 октомври 1913 г. Дъщеря е на Станю Недев и Пена Станева от с. Добревци.

Всички деца на уста Георги са женени в с. Горско Ново село. Чрез тях и чрез своите внуци и правнуци, оставил в селото над 140 души, като всеки един от тях е намерил своето подходящо място в живота.

Макар и възрастен, на 72 години, Георги се жени втори път за Мария Димитрова /р.1864 г./, за която това е трети брак. Актът за женитбата им е от 10 септември 1915 г., а удостоверението за венчавката е от 9 септември с.г. Уста Георги не живял дълго и добре с Мария по различни причини. Тя починала на 24 април 1937 г., 11 години след кончината на майстор Георги.

По всички налични документи, Георги е записан с името Георги Колев Майстора или само Георги Колев, или само Георги Майстора. Само в смъртния акт на неговия син Иван от 1966 г., е записан: „… син на Георги Колев Иванов и на Неда Г. Колева…“.

Георги е бил богат на земя и гори. След Освободителната война от 1878 г. бил посредник между турци продавачи на имот и българи – купувачи. За себе си е купувал най-хубавите земи.

Георги Майстора починал на именния си ден, 6 май 1926 г., на 83 години. Погребан е с признателност и уважение от всички горсконовоселчани.

И днес с най-голямо уважение си спомняме за Георги Колев Майстора – прославил името на Горско Ново село. Голяма част от неговите строежи стоят като величествени паметници и красят населените места.

Да бъде вечна паметта му!

 

Георги Джаферов

Из книгата „Уста Георги“ от инж. Радослав Радков, 2011 г.

 

* Според правнука на уста Георги, инж. Р. Радков, в доста публикации е записано, че дядо му бил ученик на Колю Фичето, че баща му го пратил в Дряново на обучение при големия строител на Възраждането, само че, както е известно, отбелязва той, от 1836 г. Колю Фичето живее в Търново и умира през 1881 г. в старопрестолния град. Според други изследователи, пише още инж. Радков, уста Георги се учил от уста Генчо Кънев – Големия. По думите му, твърде вероятно е Георги Колев Майстора да е работил заедно с уста Генчо Новаков – Малкия, с когото били „почти връстници“.

Странно е, че по описанието в билета му /№1668/2 август 1878 г./, издаден „с разрешение за практикуване на занаята си за неопределено време в Осман пазар“ /дн. Омуртаг/, Георги Колев е „висок, рус, без особени белези“, а от запазените снимки на Майстора не личат посочените по-горе черти…

** А ето и няколко интересни сведения, описващи усталъка на уста Георги, събрани от неговия правнук, някои от които вече са публикувани в групата преди време:

Из „Майсторът с гривите очи“ от Христина Милчева /“За майсторите, цветорезците и зографите“, 1967 г./:

„Думаха го строгия майстор, където се явяваше, смеховете и закачките спираха. Той има тих, гърлен глас, поучава, но не гълчи. Дава добра плата, учи, но ако някой не работи, плаща му и го отпраща…“;

„Като вдигаха Златаришката църква, той посипа пясък да начертае темелите, взе глина и с ножчето си от пояса направи църквата от кал. Сам дялаше камъка за нея, а майсторите работеха след него…“;

„Така майстор Георги Колев изгради Златаришката църква и сам направи марангоза й. Високи сбрани букети в тънки и издължени вази по таблите от орех“;

„Такъв голям майстор беше уста Георги Колев. Не е учил никъде, а знае и дограма, и камък, и марангоз да извае… Дарен за всичко човек“.

Из „Хубаво си наше родно Горско Ново село“ от Владимир Давидов, Г. Оряховица, 2006 г.:

„На търга за строеж на камбанария към съществуващата в града /Г. Оряховица/ църква „Св. Св. Първоапостоли Петър и Павел“ /дн. „Св. Троица“/ през 1902 г. също участвали дипломирани специалисти и все пак стари, самоуки майстори, със свои проекти и чертежи. Майстор Георги се явил с издялкан от липово пънче макет на камбанарията. Тук трябва да споменем, че Колю Фичето е правел своите макети от восък, а уста Георги от липови дъсчици, летви и пънчета – изкусно резбовани…“.

 

Подготви

Галина Иванова

Уста Георги Колев
Снимка от фонда на Цаньо Антонов,
ОДА - Габрово

Църквата "Св. Арх. Михаил", 1869 г., с. Смядово

Църквата "Св. Архангел Михаил", 1879 г., с. Горско Ново село

Църквата "Св. Георги", 1879 г., в с. Беброво, Еленско

Камбанарията на църквата "Св. Арх. Михаил",
1879 г., с. Конак, Търговищко

Църквата "Рождество Богородично", 1880 г., с. Куцина, Търновско

Църквата "Св. Прор. Илия", 1880 г.,
с. Драганово, Търновско

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий", 1882 г.,
в с. Балканци, община Стражица

Църквата "Св. Николай Чудотворец", 1884 г., в с. Златарица, Търновско

Камбанарията на църквата Св. Атанас, 1889 г., Г. Оряховица

Църквата "Св. Йоан Кръстител", 1889 г., в с. Горица, Търговищко

Църквата "Рождество Богородично", 1894 г., в с. Благоево, Разградско

Църквата "Въведение Богородично", 1896 г., с. Каран Върбовка, Русенско

Църквата "Успение Богородично" в Г. Оряховица, 1896 г.

Църквата "Св. Троица" в Г.Оряховица

Архивна снимка на училището в с. Горско Ново село, Търновско, 1878 г.

Училището в с. Ковачевец при неговото събаряне
през 1936 г., Търговищко

Околийското управление на с. Кесарево,
Търновско, 1883 г., от 1937 г. - училище,
от 2010 г. частно училище в ремонт

Джамия, 1922 г., с. Рекичка, Търновско

"Зинджирли“ джамия в град Омуртаг, строена през 1880-1885 г.

Мостът над р. Златаришка, 1879 г.

Къщата на уста Георги в с. Горско Ново село