Как една „непонятна“ дума преобръща творческата съдба на художника Иван Йонков – внук на зографа поп Димитър Кънчов

Художникът Иван Йонков поп Димитров е роден на 6 март 1874 г. в Трявна. По сведения на дъщеря му, оперната прима Надя Афеян /1917-2000/, той бил „чернооко, буйно дете с гореща кръв“. Още в ранна детска възраст учил зографство при баща си Йонко Поп Димитров /1842-1919/ - първородният син на поп Димитър Кънчов /1811-1901/. Най-напред се учил да разтрива боите, да „опъва платно върху дъската на иконата“, а по-късно да поставя грунда, спомня си Надя Афеян в книгата си „Светлини и сенки“ /1985 г./.

Едва 10-11 годишен, по време на училищните ваканции, придружавал баща си по църкви и манастири, за да му помага. След като завършил прогимназия се записал да учи в Търновската гимназия. Бил добър и дисциплиниран ученик. През свободното си време рисувал. Първите си две картини, с маслени бои, нарисувал, когато бил 13-14-годишен. На едната било изобразено детенце, надвесено над дълбока вода, а над него разперил криле ангел – закрилник, а другата била натюрморт /плодове/. За съжаление, тези творби не са запазени. Талантът му бил оценен подобаващо и му била отпусната стипендия да следва живопис в Италия. В писмото пишело да се яви „своевременно“, но значението на тази дума било непонятно за младия художник и той се допитал до свещеника. „Ученият“ пастир, споделя Надя Афеян, му казал, че трябва да се яви, когато му дойде времето, т.е. да изчака. Така минали месеци… Един ден пристигнал дар – 30 златни наполеона, а стипендията била дадена на Никола Михайлов, който по-късно придобил световна известност като портретист.

Когато станал на 19 години Иван Йонков получил майсторско свидетелство и започнал да работи самостоятелно. Работил на много места, рисувал икони и зографисвал църкви и манастири. Когато се открило „рисувателното училище“ /по-късно художествена академия/, се записал в класа на проф. Иван Мърквичка и проф. Ярослав Вешин. Завършил курса година преди съвипускниците си, но получил диплом заедно с тях.

Игуменът на Преображенския манастир йеромонах Кирил му възложил „реставрацията на живописта в манастирската църква“, която Иван Йонков завършил през 1908 г. Работил в Батошевския манастир, Шумен, Генерал Козлево, Нови пазар, Янково, Варненско, Варна – църквите „Св. Петка“, „Успение Богородично“, „Св. Илия“ и малката „Св. Богородица“ в с. Крумово, Ямболско, стенописи в църквата „Св. Богородица“ в Дряново, в с. Мариново, Търновско, Поликраище, , с. Годлево, Разложко, с. Голяновци, Софийско, в църквата „Всех скорбящих радост“ в София и др.

Съпругата му Сийка Михалаки Йорданова е родена на 10 януари 1885 г. във Варна. По майчина линия произхождала от семейството на изселили се от Сливен в Тулча българи. Тяхна била първата работилница за барут в България, а собственикът й бил познат с прозвището „бартучи Сяро“. Сийка завършила френския колеж във Варна. От петгодишна свирела на пиано, много обичала и да пее. Когато били годеници, бъдещият й съпруг Иван Йонков нарисувал нейн портрет, който заедно с неговият, се пазят в Музея в Трявна. Двамата сключили брак през зимата на 1908 г., имали четири деца – Михаил, Светослав, Йонко и Надя, и доживели до дълбока старост „в мир и разбирателство“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Художникът Иван Йонков, 1908 г.
Снимка от книгата "Светлини и сенки" /1985 г./

Автопортрет на художника Иван Йонков
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Художникът Иван Йонков рисува портрет и
на съпругата си Сийка Михалаки Йорданова
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Бащата на художника - Йонко поп Димитров,
худ. Иван Йонков
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Дядото на художника - поп Димитър Кънчов
Снимка: СМРЗИ - Трявна

6-годишната Надя с братята си Йонко и Михаил
Снимка от книгата "Светлини и сенки" /1985 г./

Надя Афеян с братята си - Светослав, в ляво, и Михаил,
долу - Йонко, 1974 г.
Снимка от книгата "Светлини и сенки" /1985 г./

Надя Афеян в ролята на Амнерис от операта „Аида” от Джузепе Верди
Снимка: БНР

"Портрет на жена",
худ. Иван Йонков