Столетникът Христо Томчев. Спомен за достойни времена и люде…

Столетникът Христо Томчев Стойков /п. 1929 г./, когото познаваме от първия рекламен филм на Трявна от 1928 г., бил нисък на ръст и му викали „Кючюка“, узнаваме от записките на внука му Никола поп Иванчев Икономов /р. 1870 г./. Оженил се за Цвята поп Николова поп Койчева /1848-1895/ и им се родили 12 деца - Мария /майката на Никола Икономов/, Иванка /Вата/, Томчо, Никола, Тихол, Кънчо, Никифор, Йонко, Иван, Койчо, Тодор и Деню. След смъртта на жена му, Христо Томчев се оженил повторно за търновката Мариола Малчева /1855-1930/. За да изхранва многобройната си челяд той бил принуден да работи „неуморно“, като кръчмар, бакалин, касапин, кожухар, абаджия и др. Бил сериозен и порядъчен човек. През деня посрещал клиентите си в дюкяна, а вечер се занимавал с кожухарство и „абаджилък“. „Сутрин рано той вече беше окачил на ченгеля пред дюкяна заклан добитък за продан - разказва внукът му Никола. – При закуска винаги се почерпваше с чашка сливовица. Закусваше обикновено или солена риба, или запечено месо, или луканка, пастърма със шишенце /юзче/ вино, наточено направо от бъчвата. Когато нямаше много работа в дюкяна, той отиваше пеш или с коня до някой село за покупка на добитък. Обядът и вечерята -от чорби и ястия от месо, баница /млин/, вкусни домашни туршии, кисело мляко и пр. Софрата винаги се украсяваше от гънгълчета с червено вино. Закуската на малчуганите /дечурлигата/ беше или пита със сирене, или голяма тенджера с млечна попара. Всяко от децата си имаше своя дървена лъжица, с която пристъпваше към тенджерата с попарата. И тежко и горко на оня, който закъснееше и не се яви навреме на закуска – оставаше гладен. Аз понякога отивах сутрин у дядови, и добрата ми баба Цвята ме гощаваше с топла попара“.

В къщата на дядо Христо, който отглеждал и 20-30 дойни овце, винаги имало месо и мляко в изобилие. През дългите есенни и зимни вечери, той сядал по турски на миндерчето, с дървения аршин до себе си и „пред железния светилник с мъждукащата лоена свещ“, шиел кожуси и калпаци. Около него сядали всички малчугани, с книги в ръце и мълчаливо учели уроците си. „Ако по време на тихите занимания някой от тях си позволеше волност и закачка, дървеният аршин влизаше в действие и заиграваше по гърба на виновника“ – спомня си Никола Икономов. И допълва, че дядо му Христо бил грамотен човек и пишел много красиво, запазил доброто си зрение чак до смъртта си - четял, пишел и шиел без очила. На стари години, обаче бил „малко оглушел“.

Друг интересен спомен от семейната хроника е „процедурата по постригването на косите на момчетата“ - тържествен акт, който се случвал на открито, на самата улица. „Всички наредени по ред пред дюкяна до пъня – дървото, на което дядо ми разсичаше месото, един по един минаваха под ножицата, с която стрижеше овцете – разказва внукът му Никола. - Ако по невнимание, случайно, засегнеше ухото на някого и по него потечеше кръв, комшията Боню Ангелов, който наблюдаваше церемонията от дюкяна си на отсрещния тротоар, се обаждаше и казваше: „Тоя трябва да е ял блажно в петък и затова му отрязаха ухото“.

Надарен със „завидно здраве“, Христо Томчев доживял до дълбока старост без да е боледувал от тежка болест. Не признавал лекар, зъболекар, баня и пр. Когато се почувствал „малко неразположен“, вземал бастунчето, прескачал баира, отивал до някое близко село, купувал овце или агне, „турял“ го на врата си и се прибирал в къщи „загрял и запотен“. Изтривал потта, преобличал се и отивал в дюкяна, където, според сезона, си сипвал греяна ракия или юзче вино и това била неговата „баня“, която лекувала и простудата му. Имал в дюкяна си и някои лековити билки, народни лекарства, които използвал само в „изключителни случаи“.

В делничен ден дядо Христо носел овехтял костюм от дебел, домашен шаяк, калпак на главата и обикновени обуща. В празнични дни обличал новия си костюм от по-фин плат и алафранга обуща. За децата си купувал само един чифт хубави обуща и то по размер на крака на най-голямото дете. С тези обувки съпругата му Цвята, водила, едно по едно, децата да се причестяват в църквата.

Дядо Христо, починал почти „безболезнено и в съзнание“, на 21 септември 1929 г., на достолепната 101-годишна възраст.

По думите на внука му Никола, той бил „щастлив старец“ и типичен представител на „онова блажено време“, което оставило отпечатък и върху живота на неговите потомци. И може би, тук е мястото, да припомним накратко и за един от тях – синът му Койчо Христов Томчев /1882-1976/, който завършил право в Софийския университет и се установил, като адвокат в Трявна. Плод на огромния му интерес към миналото на Тревненския край са десетки негови статии и записки с ценни исторически сведения. През 1929 г. Койчо Х. Томчев започнал да списва, редактира и издава първия Тревненски вестник -  „Тревненско ехо”, който след година, преименувал на „Пробуда” и бил негов редактор и „стопанин“ до 1934 г.

 

Галина Иванова

 

* На снимката: Столетникът Христо Томчев. Кадър от първия рекламен филм за Трявна, 1928 г.