„Нарисувах картините си с надеждата, че те ще ме заобичат. Бог създаде света, а след него и човека, с надежда, че той ще го заобича. Без неговата любов светът ще рухне. Без любов творението е безмислено“… Това са думи на художника доц. Цветан Колев, който снощи събра приятели, колеги, почитатели и ценители на дълбоко-философичното му изкуство в галерията на музей „Старото школо“ в Трявна. Сред гостите имаше и много ученици от любимата му Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“, в която доскоро преподаваше. Този път с трудната задача по представянето на многопластовите му творби, с безбрежни, вечни теми, смисли и символика, самият художник бе избрал преподавателя по литература в Художествената гимназия – Мартин Лалев. Интересно решение, предвид трудната и за изкуствоведи задача - да презентираш творчеството на големия ни и сложен за „преглъщане“, от мнозина, художник. Но, както сподели Цецо, този своеобразен експеримент, е опит да видиш творбите си и през очите на другия и да опознаеш собственото си изкуство, което дори самият ти, създателят му, не можеш да обхванеш в пълнота… Младият преподавател изненада гостите на изложбата, умело повеждайки ги по „извървяните пътеки“, със закодираните в символи и слова, дълбоко философски и извечни дирения за екзистенца…
А неизбродимите пространства – пътеки в
картините му едновременно провокират и примиряват вечните противоборства, които
бушуват в несъвършените ни, човешки дни и съдби. Те са не само Друм, но и Посока
към онова, което би било, ако отворим сетивата си за хоризонтите и
пространствата, отвъд илюзиите, които ни приковават в днешността… И вместо да
се опитвам да ви ги преразказвам, ще споделя едно есе от известния ни и също
толкова любим мой съвременен художник и много добър приятел на Цецо Колев и на Трявна
– проф. Николай Майсторов, писано през 2003 г., по повод на една друга негова
изложба… Макар, че думите са само рамка, калъп и са безсилни да поберат неговия
свят, а Пътеките в картините му, трябва да бъдат „извървяни“ от всеки по своему…
Галина Иванова
* * *
Едно много малко есе за художника Цветан Колев
Познавам Цветан Колев отдавна, бих казал от
дълбоката си младост. Не знам защо някога бях в Трявна, вече съм забравил за
какво, но тогава го видях за първи път с Пепа, току-що оженени. Впечатлих се,
бяха много красиви. Балканът зад тях грееше на зелено.
И някак си много по-късно след това срещнах
твореца Цветан. Странни видения, изсънувана реалност.
При всеки допир с тази живопис тя ме връщаше
към началото на първата среща. Тази среща стана метафора. Аз я преоткривах във
всяка нова негова картина и постепенно започнах да я разгадавам като в
Приказка.
Малкият свят на художника разстилаше своите
цветни разкази. Те започваха от художника, от неговата Бяла Младост.
Картините затваряха онази интимност, която се
ражда от любовта, от малкия дом сред Балкана с ангелски деца, от грижата за
хляба, от спомена за извървените стъпки от побелели старци, от есента на
планината, която покрива и хората, от зимата на последните дни, но и от първата
младост на пролетта.
Неговите картини са притчи, затворена мъдрост.
В тишината на собствената ни съвест ние я пием на малки глътки и започваме да
разбираме изначалната истина на Живота.
За Земята и Добрия Бог, за Дявола, за Човека и
Ралото, за Домът и Иконата, за Стомната, за Дървото и Ябълката, за топлите
бедра на Балкана и за планинските Върхове като надвиснали момини ненки, и
накрая за Гроба и Кръста, за Смъртта.
Но какво казва Мъдрецът,:
- Семето трябва да умре за да се роди отново!
И за това във всяка нова приказка, изписана от
Цветан, цъфти тих оптимизъм за Бялата Младост и Вечния Живот.
Голяма част от цветните приказки на Цветан са
пълни с текстове. Буквите допълват мъдростта на цвета и образа. Те са като
бримките на бабина плетка втъкани от огъня на нощните седенки.
Неговите картини са митологични. Всяка ни зове
с Православна мъдрост. Разпятието от Иконата на неизвестния Иконописец ни
говори за извечния Човешки Грях, а картините на Художника Цветан Колев за
пречистения Човешки Дух, който оре малката нивичка от Българския Балкан.
Николай Майсторов 24.02.2003 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.