Безценни късчета памет. Из тефтерчето на Теодор поп Констандинович от Трявна

 В ръкописния и старопечатен отдел на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София се пази една малка ръкописна книга от миналия век – тефтерче с разни слова и бележки на Теодор поп Констандинович от Трявна, пише областният вестник „Балканско знаме“ в броя си от 27 май 1978 г.

Тефтерчето съдържа 73 листа формат 17.5-11 см. и е подвързано с дебели мукавени корици. Някои от словата в него са с църковно поучително съдържание, като първото е на турски език, но записано със славянски букви.

На първия лист стои надпис: „Сие тифтерче на Господина Кир Теодора поп Констандиновича отечеством /родом – б.а./ от Трявна, купиго за гроша 3, на 1847 – ноемврия 20 Ден, Габрово“.

„Приписвам от бащинат си тефтер раждението си: на 1829“.

„Когато са сгоди бати Георги на 1847; октомврия 23“.

„Когато са жени бати Йонко на 1847 октомврия 30 ден“.

По следващите листове са оставени още много подобни бележки:

„Купих от татя на 1848 октомврия 10 за 40 гроша визни съ котията съ 2 оки драмове“.

„Да се знае кога писах това писмо азъ Теодора поп Костанд (инович) от Трявна на 1849; ианнуария 15 ден. Когато бях на Пецуватъ дугенъ (Петровия дюкян – б.а.) на пазаря“.

На последния лист на тефтерчето е записано:

„1865, иануария 30 денъ в дияр Бекиръ, в затвора са помина като бехми заедно в една одая на горното сене /дата – б.а./ вечна памятъ, Тодор Хрулевъ свищовский учителъ родом от Лясковец“. (От никъде обаче не става известно кога и защо Теодор поп Костандинович е попаднал в Диар Бекир – тази анадолска крепост, в която били заточвани хиляди българи и борци от други народи, вдигнали глава срещу поробителя).

Последната бележка гласи:

„1867 г. априлия 16; в дияръ Бекиръ. Като бях в дияръ Бекир на второ воскресение /втория ден на Великден – б.а./, като излязохми в църковния двор да четем евангелието на 5 язика /сиреч харапски поп Димитръ, гръцки Атанас дувладжи, български азъ, а турски, кюртски и арменски момчетата/ таман като зафаща поп Димитръ евангелието и от небето загармя като топъ съ светкавица и трясакъ и така никой са ни уплаши, но сякой стоеши съ радост и тъй рамеши малко даждец доде изчетохме евангелието и стихирите, на пасхата ми сказваше /подсказваше – б.а./ Димитаръ Т. Стоанувъ Тулчана, а азъ ги пеях“. /Дъждът наистина е бил цяло радостно събитие за заточените в тази пустинна крепост/.

Тефтерчето на Теодор поп Констандинович от Трявна досега /бел. Г. Иванова – 1978 г./ не е проучвано и публикувано, и заслужава вниманието на специалистите.

Така завършва публикацията в „Балканско знаме“, а ето и повече подробности за автора на въпросното тефтерче „Теодор от Трявна“.

Той е потомък на Попйовчовия род. Баща му поп Костадин поп Николов /01.02.1789 г.- 08.07.1850 г./ е брат на летописеца на Трявна поп Йовчо. Майка му се казвала Мария Тарлюва /п. 1849 г./. Двамата имали 11 деца, от които 7 дъщери – Цвята, Стойка, Мария, Виша, Тодорица, Неделя, Рада и 4 сина: Никола /поп Никола/, Георги /поп Георги/, Йонко /поп Йонко/ и Тодор /Тодор поп Койчев поп Николов/, който бил роден през 1829 г. и починал през същата 1867 г. в Диар Бекир, когато записал последната си бележка в тефтерчето. 

 

 

Подготви

Галина Иванова