Тема с продължение. Черковища в Тревненско

Според изследователите, кокаланската църква /черковище, оброчище/ е празник, събор на едно или няколко села в чест на някой светец. Прави се за плодородие, здраве, против градушка, като се принася жертва и се свети вода на местност с дърво и каменен кръст. Това е предхристиянски обичай, приет и утвърден от официалната религия, в резултат, на което получава ново, религиозно съдържание. Теренните проучвания показват разнообразност в терминологията относно мястото на провеждане на обичая „кокаланска църква“, а от това и на самия процес: оброк, оброчище, черковище, в смисъл на място, където се черкува, но не като място в черковния двор. За разлика от черковищата, при оброчищата не винаги има кръст. Понякога там се поставя просто един по-голям камък. В много от български селища се срещат черковища и оброчища. Както черковищата, така и оброчищата са разположени на най-високата част от селото. Задължително е там да има няколко стари и живи дървета като дъб, бряст, орех, череша или круша. Освен това до тези оброчища трябва да има и някакъв водоизточник като извор, чешма или поток.

В книгата си „Трявна през Възраждането“ /1977 г./, историкът Иван Богданов отбелязва, че в онези далечни времена „всяка къшла си имала свой покровител – светец или светица“. Повечето от черковищата в Тревненско били разположени в източна посока: „Св. Георги“ – в Долната махала на Трявна, където през 1848 г. започнал градежа на едноименната църква. В старо време на мястото имало каменен кръст, а над него „сплитал мощни клони вековен дъб“; черковището „Св. Никола“ – на север от града в местността Хаджийското, където в средата на миналия век все още се издигал масивен каменен кръст; „Св. Богородица Голяма“ – на юг от Трявна, на хълма „Калето“, където също се издигал каменен кръст; „Св. Св. Константин и Елена“ – в района на колиби Джуровци /дн. Престой/; „Св. Троица“ – около колиби Радевци; „Св. Богородица Малка“ – на билото на Лесков дол, северозападно от Трявна; „Св. Тодор“ – около Детския санаториум /* По сведения на Б. Даскалов, то се намирало там, където бил парка на т.н. Царски преванториум/; „Св. Илия“ – западно от града /* Според Б. Даскалов – съборният ден бил Илинден, а събора на това място бил подновен през 1926 г./. По всяка вероятност, пише още Иван Богданов, на мястото, където и днес се издига църквата „Св. Архангел Михаил“, също е имало черковище.

В книгата си за историята на църквата „Св. Георги“ в Трявна /2009 г./, Вера Христова също споменава за съществуването на 8 черковища край Трявна, „все вън от селото и всяко, както бил обичаят, имало свое голямо свещено дърво и кръст“.

По сведения на Богомил Даскалов, към споменатите вече черковища, се добавят още две – „Раданското мостче“, където отбелязвали празника „Св. 40 мъченици“ и „Балишница“ – на долината при устието на Енчовската река. Съборът там ставал на Благовещение, но след 1913 г., когато мястото било „прорезано“ от железницата, се преместил на гара Плачковци. /Бел. Г. Иванова – В книгата си за историята на Плачковци, Димо Тодоров споменава за „Голямата Енчовска лазарня“ в м. Балишница, която била сбор на тогавашната Селскорешка община, която продължавала цял ден с музика и хора. Посещавали я жители на околните села и много тревненци. Там се избирали кметове и махлебашии, пазарели се дюлгерите, пастирите, калфите и чираците/.

Многобройни черковища имало в Тревненско, пише в заключение Б. Даскалов – в Станчов хан, Белица, Фъревци и др., „сведения, за които, е желателно да бъдат събрани“.

В ръкописите на краеведа на Беличенския край, Петър Г. Богданов, откриваме сведения за едно „свещено място“, под т.н. „Михаилски хълм“ /по-късно там се намирал стопанския двор на бившето клоново стопанство в Белица/, където растял вековен дрян. Именно там, според местните предания, през 1195 г. спряла за кратка почивка процесията с мощите на Св. Иван Рилски на път от София за Търново. Местните колибари се събрали на „свещеното място“, което тачели от незапомнени времена, за да се поклонят на мощите на светеца. И оттогава, всяка година, когато се почитала паметта на Св. Иван Рилски, те се събирали под вековния дрян на събор, от който именно води началото си големия събор „Беленец“, който приключвал на Гергьовден и траел 30 дни.

От записките на П. Богданов, не става ясно дали и край 800-годишният, според преданията, горун край к. Дъскари, където се събирали местните на събор в началото на юни, е имало черковище.

Според краеведски сведения в м. „Чуката“ в района на с. Стражата, в стари времена, на християнския празник „Петдесетница“, жителите на селото правели кокаланска черква. Голям събор с курбан на „Голяма Богородица“ правели и край „Цеперанският бряст“ в района на с. Райковци, на който се стичал народ от всички околни села. Край вековният бряст над с. Самсиите, в деня, когато се почитала паметта Св. Св. Кирил и Методий, също се правела кокаланска черква. За още едно вековно дърво – бряст, край с. Оланите, също имало старо черковище.

Краеведът на Станчовханският край, Кольо М. Прозорков, също споменава за някои черковища в района: м. Станев рът край Станчов Хан и м. Ръта край с. Горни Дамяновци /на 24 май - Св. Св. Кирил и Методий/; м. Дойковото край с. Бахреци, местността над училището в с. Неновци и м. „Пожарни рът“ – с. Горяни и с. Ралевци /на „Възнесение“/; на местността над селото – с. Свирци /на „Гергьовден“/; в с. Мръзеци /на “Св. Марина“/; с. Конарското /махала Череша/ - на „Св. Троица“.

В доклада на Радка Тодорова за Кокаланските църкви в Тревненско, публикуван в Краеведчески сборник на СМРЗИ – Трявна през 1981 г., който публикувахме преди време, се споменават имената на редица селища в района, където на определен християнски празник се правела кокаланска черква, но без да са уточнени местата, на които се провеждал обреда. Така например, на „Възнесение“ бил събора на Бахреци, Неновци, Аладжии, Спанци, Узуни, Фъртуни, Радоювите, Войници, Околии, Бърдени; на Илинден /Трявна/; на Кръстовден /к. Дамяновци, Папури, Прозорковци, Пръдлевци, Джуровци/; на Петровден /к. Матешевци, Веленци, Новаковци/; на Томина неделя в понеделник /к. Фъревци/; на Св. Дух /к. Милиджии, Милевци/; на Св. Марина /к. Велчовци, Власатили, Олани/; на Малка Богородица /к. Тодореци/, на Голяма Богородица – к. Скорци; на Симеоновден /к. Стайновци/; на Димитровден /к. Даевци, Димиев хан/; на Архангеловден /к. Божковци, Ст. хан/. Причината за избирането на съответните празници от календара не се знае, кокаланската църква е останала от деди и баби. В доклада, покрай вида на вековното дървото, край което се правела кокаланската черква, са споменати имената и на още няколко селища: при бряст /Станчов хан, Скорци/; при круша /Бърдени, Веленци, Матешовци, Новаковци/; при дъб /Фъревци, Тодореци/, т.н. горун /Войници, Милиджии/ или цер /Милевци/

Дървото на оброчището се смята за свято, не е кърнено и не се дава да се бута. Дори и изсъхнало народната вяра забранява да се сече. Този, който посегне, е предварително прокълнат с най-тежкото наказание.

Названието на мястото на провеждане се определя от вида на дървото „на Бряста“ или от наличието на каменен кръст /к. Даевци, Димиев хан, Войници, Свирци, Стайновци, Фъревци/ или от образувания при пресичането на пътища кръст /к. Велчовци, Власатили, Олани/; докато трети запазват старото название на местността /к. Аладжии, Бахреци, Неновци, Радоювите, Спанци, Узуни, Фъртуни, Свирци/.

Вследствие на изоставяне, се променя мястото на кокаланската църква, в резултат, на което днес има по три /к. Свирци/ или две /к. Бахреци, Даевци, Малчевци/.

В книгата си за историята на Плачковци /2019 г./, Димо Тодоров, пише, че са известни около 20 оброчища в 14 селища от района. Според записаното от него, оброци ставали: „на 30 януари /“Три светители“/ - „за родовитост“; на Павлевден /30 юни/ в Йововци, Г. Маренци, Драгневци, Енчовци /там са най-много/; на Илинден в Плачковци; на Голяма Богородица /15 август/ - в Енчовци; на Симеоновден /1 септември/ в Боевци; на Малка Богородица /8 септември/ в Бърдари и Долни Маренци; на Димитровден /26 октомври/ в Нейковци и Маруцековци; на Св. Иван Рилски /1 ноември/ в Носеи; на Архангеловден /8 ноември/ в Късовци. Курбан правят късовчани на поляната на Суходола на Петровден и Илинден за намереното с жертви имане. Оброци стават по махали през декември, на Никулден /6 декември/, на Сава и Варвара“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Каменният кръст край село Аладжии, Тревненско
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Каменният кръст, с. Ошани, Тревненско
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Каменният кръст, с. Явор, Тревненско
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Каменен кръст, с. Генчовци
Снимка: Вера Христова