Тревненци изпреварват габровци с откриването на Девическо училище, „делят“ една и съща учителка

Вече е ставало дума за Девическото училище в Трявна, открито през 1855 г. по инициатива на Архитектон Димитър Сергюв и майсторът – дюлгерин Петър Тотев. До преди това тревненските момичета се обучавали, заедно с момчетата, в частното училище на Поп Стоян. За съжаление точната дата на откриването му, е неизвестна, но със сигурност то предхожда, вероятно само с няколко месеца, Габровското Девическо училище. Днес ще Ви разкажа интересни детайли от неговата история, тъй като в него са учили и доста момичета от околните села и градове, включително и от Трявна. За съжаление, точният им брой е неизвестен, но до нас са достигнали сведения за две тревненки, едната, от които след завършване на образованието си, става учителка в Девическото училище в Трявна.

Повече подробности за „женското училище“ в съседно Габрово, откриваме в монографията на д-р Петър Цончев – „Из стопанското минало на Габрово“ /1929, 1996 г./, в която са цитирани и интересни статистически сведения за развитието на учебното дело в 33-те каази на Дунавския вилает през 1873 г. Според изследванията на д-р П. Цончев, „съвместно учение“ на момичета и момчета в Габрово имало още през 40-те и 50-те години на XIX в. По сведения от книгата „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“ от Веселин Димитров /2018 г./, след основаването на светата обител, на 29 април 1836 г., още преди построяването на едноименната църква в 1846 г., в една от по-големите стаи на манастира, било открито килийно училище за момичета, в което монахинята Варвара Севлиевка, обучавала двадесетина ученички, повечето от които бъдещи послушнички…

За първи път във взаимното училище в Габрово, започнали да се приемат и ученички, през декември 1845 г., когато в града пристига за учител Христодул Костович. Всъщност, идеята за откриване на „отделно училище за момичета“ е на Васил Априлов. През 1846 г. той „съветва“ училищните настоятели в Габрово да се приспособи Дечковата къща за девическо училище. Откриването му било „отложено“, вероятно под давление на архимандрит Йосиф Соколски, който имал „особено схващане“ по въпроса за образованието на жените. Така например, той не разрешавал на послушниците в основания от него девически манастир да учат, а само да четат черковните книги, за да не се „сношават“ с писма с никого.

Едва през април 1856 г. благодарение на „предстояванието“ на епитропите от черквата „Св. Троица“ в една от одаите при въпросната църква било разкрито „отделно училище за момичета“. За учителка била назначена Неделя Котленката, наричана още Гърбатата, която започнала преподаването „по килийному“. Тя обаче скоро напуснала и на нейно място дошла монахинята Зиновия Константинова /Мария Константинова Куцарова/. Това се случило на 12 ноември 1856 г. и според д-р П. Цончев, трябва да се счита за рождената дата на Габровското девическо училище. Освен ученичките на Неделя Котленката, при Зиновия се събрали и по-възрастните момичета от частното училище на отец Неофит Георгиев /поп Неофит/. Любопитен факт е, че първата учителка в Девическото училище в Габрово, е същата Неделя Котленката, наричана Гърбатата, заради физическия си недъг, която била поканена от Архитектон Димитър Сергюв да преподава в новооткритото Девическо училище в Трявна. По сведения на Богомил Даскалов * тревненци „отредили“ една стая от църковните килии, където се събирали 20-30 момичета, обучавани по старата килийна метода. Даскалица Неделя била „подмамена“ от габровци, напуснала Трявна през есента на 1856 г., но след три месеца отново се върнала тук и отворила училището. Тя починала през 1857 г. и била погребана в Трявна.

В изследването си, д-р П. Цончев отбелязва, че заради „бързото нарастване“ на броя на ученичките, училищното настоятелство се принудило да премести класа на Зиновия от черковната килия в Светогорския гръцки метох, напуснат от избягалия светогорски таксидиот – гръкът Григория.

През 1858 г. курсът на девическото училище бил 6-годишен, а в училището започнали да преподават и някои учители от мъжкото главно училище. В края на 1862 г. Зиновия напуснала училището и нейното място в т.н. приготвителен клас, било поверено на отец Неофит Георгиев /в неговото училище/. По-големите ученички били разпределени в два класа, които образували женското главно класно училище и останали в метоха. В края на 1866 г. отец Неофит напуснал училището и се оттеглил в Соколския манастир. На 1 януари 1867 г. училищното настоятелство условило отново монахинята Зиновия за учителка, която „вземала“ класовете на главното девическо училище в Светогорския метох, а помощницата й монахиня Елисавета /Елена Паскалева/ – началния курс в училищното здание на отец Неофит.

В началото на учебната 1869/1870 г. в главното девическо училище бил разкрит и трети клас. Така броят на ученичките, в т.ч. и на тези от други български градове и села, се увеличил значително, което породило идеята за откриването на Девически пансион. Той бил разкрит с настъпването на учебната 1870/1871 г., като грижите по неговата уредба поело женското дружество „Майчина грижа“. Пансионът бил разположен в къщата на Нена Ямантиева /срещу Априловата чешма/, в която първоначално били настанени 18 пансионерки, сред които и две тревненки – Пенка Тотева, „издържана от родителите си“ и Кина Цанева, „издържана от Тревненската община“. Името на последната, откриваме в списъка на учителките в Девическото училище в Трявна до Освобождението, публикуван от Богомил Даскалов **. В допълнение той уточнява, че тя учила на „общинска издръжка“ в Габрово със „задължението“ да учителства в Трявна след приключване на обучението си. Кина Цанева учителствала в Девическото училище в Трявна от 1874/75 г. до 1899 г., без прекъсване, отначало в първоначалното училище, а след освобождението – в класното девическо училище.

По сведения на д-р П. Цончев, годишната такса за пансиона към Девическото училище в Габрово, първоначално била в размер на 8 турски лири на година и включвала издръжката за храна, квартира, отопление, осветление и мед. помощ. От началото на учебната 1872/1873 г. въпросната такса била увеличена на 10 турски лири, поради повишените разходи за издръжката на пансионерките. Въпреки това, желаещите да постъпят в пансиона се увеличавали постоянно, което заставило училищното настоятелство да наеме още една къща в съседство и така леглата достигнали 40. Впоследствие училищното настоятелство отстъпило издръжката на пансиона на Тошо Тошев, съпруг на учителката Анастасия Тошева, под контрола на настоятелството и учителите.

През 1870/1871 г. учебна година в главното девическо училище преподавали учителките Анастасия Тошева, завършила гимназия в Русия, Анна Стаматова Владигерова и Пенка Думева. Към трите класа на училището се отворил и приготвителен клас с преподавателки Радка Стоянова Проданова и Куна Манолова, първата от които в края на учебната година, заминала да учи в Одеса, където завършила гимназия. Основното училище си останало с три отделения.

След идването на Р. Каролев в Габрово, в главното девическо училище бил открит и четвърти клас /учебната 1871/1872 г./. По сведения на д-р П. Цончев, курсът на обучението се определял по следния начин: първоначално училище – с две отделения и един приготвителен клас и главното училище – с 5 класа. Едновременно с това се „нарежда“ и програмата с разпределение на учебните предмети по класове и обема на материала, и на Девическото класно училище, била „дадена“ педагогическа насока с предвидени практически занятия в пети клас. Първият випуск ученички завършил главното женско училище в края на учебната 1872/1873 г. На зрелостничките били раздадени атестати, отпечатани в Одеса.

През есента на 1873 г. Дечковата къща била „освободена“ от главното мъжко училище, което се преместило в новото здание на гимназията, а в същата къща било настанено женското главно училище. До нея, във втората къща на Нена Ямантиева, бил преместен девическият пансион. В освободените от пансиона помещения били настанени два класа от главното женско училище.

През учебните 1873/1874 г. и 1874/1875 г. главното девическо училище „дало“ още два випуска и в 1875/1876 г. година – непълен випуск, заради избухването на Априлското въстание. През учебната 1877/1878 г. училището било закрито заради Руско-турската война, а след нея, в началото на 1878/1879 г., то отново било открито, но само с два класа. На 2 септември 1880 г. завършилите трети клас девойки, подли заявление до училищното настоятелство с молба да се открие четвърти клас, който поради липса на средства, не се предвиждал за настъпващата 1880/1881 учебна година.

Броят на ученичките в главното девическо училище растял, а помещенията му оставали едни и същи – тесни, неприветливи и нехигиенични. Нуждата от изграждането на ново училищно здание назряла още през 1871 г., но липсвали достатъчно средства за това. Въпросът бил поставен на дневен ред едва през 1875 г. пред Габровският смесен казалийски съвет, който на свое заседание от 6 април 1875 г. „възприел“ мнението на учителския съвет и решил да се построи ново здание за главното девическо училище с помещения за девически пансион. Решено било училището да бъде построено във външния двор на девическия манастир „Св. Благовещение“. Но монахините се противопоставили. „Работата отишла“ до екзарха в Цариград, който „възприел“ мнението на Габровската община и „изпросил“ разрешение от турското правителство за постройката на училището в манастирския двор. Съобщението за даденото разрешение пристигнало в Габрово през февруари 1876 г., но настъпилите по-късно събития – Априлското въстание и „затварянето на училища и учители“, възпрепятствали реализирането на това благородно начинание.

След Руско-турската война, през юни 1879 г., Габровският градски управителен съвет и училищното настоятелство решили да продадат старите училищни сгради в Габрово и други училищни имоти и със събраната сума /предполагаемо надхвърляща 100 000 гроша/ да построят в двора на девическия манастир „Св. Благовещение“ удобно здание за девическо училище с пансион, каквото било замислено още през 1875 г. Но молбата на Настоятелството до Министерството на народното просвещение, не била уважена… Каква е съдбата на Девическото училище след това, не успях да открия, но вероятно, то просъществувало до септември 1916 г., когато Априловската гимназия станала смесена.

В изследването си, д-р П. Цончев прилага и интересни статистически данни за развитието на учебното дело в каазите на Дунавския вилает през 1873 г., от които е видно, че от всичките 33 каази само в Габровска, Еленска, Котленска, Тревненска и Троянска нямало турски училища. Видно е и „колко напред“ в просветно отношение е Габрово, в сравнение с другите околийски центрове от вилаета. „Цифрата 458 на момичетата в Габрово не я надминава никоя друга околия /б.а. д-р П. Цончев - Цифрите за момичетата в Разградска и Никополска каази, смятаме погрешни, защото не може при 244 момчета в Никополската кааза да има 893 момичета/, а цифрата 1145 за момчетата е надмината само от Врачанска, Разградска, Русенска и Търновска околия, с твърде голям брой турско население и турски училища“ – обобщава д-р П. Цончев. За сравнение, през 1873 г. в Тревненска околия имало 6 училища, в които се обучавали 78 момичета и 253 момчета. По сведения на Недка Пенчева ***, до края на XIX в. в Трявна съществували четири училища: мъжко и женско първоначално и мъжко и женско трикласно. Вероятно другите две училища в Тревненска околия, към 1873 г., /общо шест на брой, видно от сведението, цитирано от д-р П. Цончев/, били училището в с. Енчовци /разкрито през 1800 г., като еснафско, а от 1848 г. станало редовно с първи учител Теодоси Витанов/, и училището в Нейковци, което функционирало от 1858 до 1971 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* и ** Из книжка 9 от поредицата „Трявна в миналото“, озаглавена „Тревненското училище /1836-1936 г./. По случай стогодишнината му“, 1936 г.

*** Из статията „Летопис на Тревненското училище“, публикувана във в. „Тревненски зов“

Неделя Котленска
Снимка: СУ "П. Р. Славейков" - гр. Трявна

Монахинята Зиновия Константинова -
дългогодишна учителка и
игуменка на
Девическия манастир "Св. Благовещение"
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение", 2018 г., Веселин Димитров

Монахиня Елисавета /Елена Паскалева/,
една от първите монахини,
основателки на Габровския девически манастир
и дългогодишна учителка в Девическото училище
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение", 2018 г., Веселин Димитров

Училището на поп Неофит в кв. "Шести участък" в гр. Габрово, 1925 г.
Снимка: ОДА - Габрово

Къщата, в която се е помещавал Гръцкия метох в Габрово
преди Освобождението
Снимка: ОДА - Габрово

Дечковата къща /в ляво/ и Ямантиевата къща до нея,
в която се е помещавал Девическия пансион
Снимка: „Из стопанското минало на Габрово“ /1929, 1996 г./
от д-р Петър Цончев

Учителят Илия Христович с ученички от
Габровското девическо училище, 1870 г.
Снимка: НМО - Габрово

Девическият манастир "Св. Благовещение" в центъра на Габрово.
Днес на мястото на разрушения през 1959 г. манастир,
има парк и паметна плоча.
Снимка: храм "Св. Троица" - Габрово, отец Стефан

Статистически данни за развитието на учебното дело
в 33-те каази на Дунавския вилает през 1873 г.,
Хиндалов В., Годишник на Софийската народна библиотека
/1924-1925 г./
Източник: „Из стопанското минало на Габрово“
/1929, 1996 г./ от д-р Петър Цончев