Преди Освобождението в Плачковско, имало само два-три хана. През 30-те години на миналия век – 142 кръчми и гостилници

На мястото на бившия кафе-бар „Кремона“ в Плачковци /кв. Късовци/, някога имало хан, четем в записките на Катя Николова - дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, събирани от възрастни хора и краеведи от Плачковско. По сведение на Цана Денева от Късовци, негов собственик бил дядо Иван Пандаузов, родом от същото село. Редовните му клиенти били търговци от Габрово и Трявна, пътуващи по „пътя на хазната от Русе през Г. Стоевци за Истанбул“. Собственикът упойвал с билки във виното, отседналите в хана турци с „тежки товари“. Когато гостите му се унасяли в дълбок сън, дядо Иван вземал от дисагите и сандъците им по шепа злато, поставял го в едно бакърче и го спускал в кладенеца, където се изстудявали питиетата. Посред нощ събуждал турците с „измислен хабер“, че хайдути готвят обир недалеч от хана. И те уплашени бързо го напускали…

Освобождението заварило Плачковци с две-три ханища, пише Димо Тодоров в книгата си „50 години Плачковци – град“ /2019 г./. Собственикът на първия хан се казвал Бончо Петров и бил от Горни Плачковци. След 1900 г. били открити първите хотели на гарата. Първи Петър П. Бойчев вдига гостилница – хотел, след него Тодор Ив. Текелиев от Божковци, Димитър Христов и Георги Първанов. Започнало приспособяването на къщи за гости, някои от които с гръмки имена, като гранд-хотел и др. В такъв нощувал и народният поет Иван Вазов през 1921 г. Едва през 1962 г. бил построен модерният хотел – ресторант „Балкан“. Неизвестно през коя година, на гара Кръстец отворил врати хотел „Орел“ с гостилница и фурна за обслужване на туристи, купувачи на каменни въглища и дървен материал. Той бил собственост на Косьо Христов от Хитревци, който по-късно го продал на Иван Вълчев от Трявна. Някой си „Стоян от Стара Загора“ отворил хотел „Континентал“. Усиленото строителство на хотели и гостилници-кръчми започнало след 1910 г. Така например, гостилницата на Георги Първанов се наричала „9 юни“, а гостилничари били Койчо Момчев и Димитър Галунски. През 30-те години на миналия век на площада, до моста, бил открит ресторант „Асизи“, където Атанас Буров посрещнал Жак Ме – френски евреин, представител на Минно акционерно дружество „Бъдаще“ – София.

Най-много и добре работели кръчмите, пише още Д. Тодоров, като някои от тях били и гостилници. Около 1920 г. кръчмите в Плачковско били 20 и продължавали да се увеличават. В Радевци от 2 станали 4, като „годишният оборот“ на „само една“ бил 10 000 литра вино. Кръчмите в Късовци били 2, в Стоевци – 2. През 1932 г. в Енчовци имало 8 кръчми.

През 1932 г. кръчмите и гостилниците в Плачковско били вече 142 /По сведения на в. „Пробуда“ (бр.5/15.11.1931 г.), в Трявна имало 53 кръчми при 2500 жители. За съжаление, не успях да издиря сведения за броя им по селата. В книгата си Д. Тодоров отбелязва, че през 1934 г. Плачковци, заедно с Г. Плачковци, наброява 745 души/. Създадено било и ученическо въздържателно дружество, като „въздържателите“ успели да закрият кръчми и да намалят консумацията на алкохол.

Около 1944 г. около 50 търговци имали магазини, гостилници, кръчми, хотели и др. търговски обекти. Кръчмите били около 25, а най-оборотни били тези на Тодор Ив. Тевекелиев – на гарата, на Петър П. Бойчев в Плачковци и на Пандаузови в Късовци. В различни периоди кръчмари били: Цаньо Ралев, Петър Пенчев, Косьо Бойчев, Димитър Галунски, Ради Георгиев, Иван Ненков, Йончо Ганевски, Станчо Димов, Кънчо Петков, Георги Първанов, Ганчо Тевекелиев, ЛазарГрънчаров, Къньо Станев, Боньо Станев, Добри Дамянов, Къньо Дончев Чалъмов, Иван Йончев, Бончо Колев, Петко Георгиев и др., кръчмари в Радевци през 30-те години са: Атанас Николов, Кънчо Георгиев, Иван Дончев, Атанас Македонеца – цели 30 години, Георги Ив. Христов – той бил месар и „харчел много вино“.

Виното се доставяло от Лясковец, а ракията била местно производство, снабдяването „ставало“ от Трявна. Постоянната клиентела били миньорите – врангелисти и др. местни от района, ж.п. строители – българи и чужденци, разни чиновници.

 

Подготви

Галина Иванова

На това място в кв. Късовци /старата къща с балкона/, 

преди Освобождението, 
се намирал ханът на дядо Иван Пандаузов, 
който по-късно бил превърнат в кръчма, 
а след това - в кафе-бар „Кремона“