Преди няколко дни публикувах едно предание за Стария мост край Стайновци. Тогава в интернет открих само една негова снимка, правена преди година. Благодарна съм на художника Цветан Колев, който откликна на молбата ми да направи актуални снимки на моста, който познава от детството си. "Едва го открих сред избуялата растителност - сподели той - Преди можеше да се минава по него, а сега върху снагата му е израснала цяла гора…“. Обяснимо. Колко ли хора минават оттам, за разлика от преди, когато близкото селце е било по-оживено. Необяснимо е, нашето отношение към старините и паметта. И тук не иде реч само за този мост, или за рухналата църква в Бучуковци, за която често споменавам и в групата, или за всички останали достолепни някога градежи на старите ни майстори, които тънат в „плесен и забрава“, а за низините, които обитаваме, сити сал за хляб и зрелища…
Както споделих и с Цецо Колев, тези снимки на Стария мост край
Стайновци са ярка илюстрация на днешното /обобщавам съзнателно, тъй като „другото“
е капка в морето от посредственост и безразличие/. На онова, което оставяме
и ще оставим след себе си на нашите потомци. Нашата Следа. Нашите стъпки в пясъка
на времето… Безхаберието ли е най-отличителната ни черта, а Забравата – най-яркото
ни достояние?
Тъжно, Страшно и Срамно!
Галина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.