Честити „60“ на Бисерка Петрова! Художничката, целуната от Бога

Жената с име на перла, дарена свише с огромна дарба, златно сърце и най-слънчевата усмивка, днес чества своя 60-годишен юбилей. Тя е Бисерка Петрова - един от знаковите преподаватели на НГПИ „Тревненска школа“. Не крия, че е сред любимите ми съвременни художници, чийто картини не спират да ме докосват, провокират и вълнуват по един почти мистичен начин. Дарена с кармата да съзерцава и претворява върху платното недостижими за претръпналите от битност човешки сетива, духовни измерения, Бисерка е целуната от Бога… Митичните, приказни сюжети, фолклорните мотиви, библейските начала и послания, закодирани в картините й, се преплитат в една почти сюрреалистична реалност, толкова дълбока, жива и необятна, че винаги има какво още да преоткриеш и измечтаеш. Или да помълчиш пред голготите на един, уж, имагинерен свят, който те оставя без дъх и без думи. Често си причинявам този духовен катарзис и се завръщам пречистена от всичко земно, лишно и тленно. Вълшебно е… Като Бисерка – „Разказвачката на приказки“, както я наричат. И точно днес, вместо да припомням фрагменти от богатата й творческа биография, за която не веднъж е ставало дума, ще ви „разкажа“ една приказка. Написана от нея и споделена с най-близките й хора – колеги – преподаватели и ученици по повод откриването на една нейна изложба в Габрово преди години. Необикновена приказка, побрала в тесните словесни рамки на думите творческият генезис и заряд на най-емблематичните й картини. Приказка, която ни отвежда до светая светих на всеки творец – неговият вътрешен свят, душевност и съзерцания. Всичко това е Бисерка…

Благословена да е с таланта и достоянията си! От сърце й пожелавам здраве сред обич, доброта и красота! И нека съзидателните искри на вдъхновението безспир да будят и провокират вечно дирещата й, слънчева душа!

* * *

Пътят. Приказка в картинки

Имало едно време едно „Момиче на прозореца“, от който то виждало шарения свят и всички красоти в него. То не било като другите красавици, които минавали под прозореца, окъпани в светлина. Момичето, оставало омагьосано от светлината и, без думи, тайно си мечтаело да се превърне, ако не в „Златно момиче“, то поне в „Момиче с перла“. Пък и името му било такова. Малкият Бисер, то не носело на челото или на шията си, а дълбоко в сърцето си. Девойката, понякога, имала предчувствия в слънчев ден, че ще бъде сънувана от рицаря на своите мечти, който ще дойде и ще я поведе по пътя към „Олтара на птиците“. На сън, като птица, скрило малкия бисер в своята пазва, странното момиче, литнало от прозореца и кацнало на Вълшебният път. Тръгнало смело по него и търсело хора, на които да покаже перлата и да ги зарадва. Пътят, сигурно бил омагьосан, защото Фараонът със странна шапка и хамелеон, които срещнала, я отминали без да я видят, но пък Лудият, със „Шапка за душевно равновесие“, забелязал момичето и даже една старица й се усмихнала мило и отнесено, навярно, защото била със „Шапка за бели, бели, бели спомени“. Девойчето се зарадвало и продължило по Вълшебния път, който може би водел към „Райската врата“. Зад девет планини в десета, в края на пътя, се извисявал Храмът на изкуството, където момичето си мечтаело да бъде вградено, или поне да остави малката си перла върху иконостаса, но се пробудило от съня, усетило леко пробождане, не от рогата на бик, а от острите, дълги, вертикални мустаци на Салвадор Дали“…

* * *

Снимки: Семеен архив

Галина Иванова

Художничката Бисерка Петрова

"Момиче на прозореца"
худ. Бисерка Петрова

"Момиче в златно"
худ. Бисерка Петрова

"Момиче с перла"
худ. Бисерка Петрова

"Олтарът на птиците"
худ. Бисерка Петрова

"Фараон"
худ. Бисерка Петрова

"Шапка за душевно равновесие"
худ. Бисерка Петрова

"Шапка за бели спомени"
худ. Бисерка Петрова

"Райска врата"
худ. Бисерка Петрова

"Път към храма"
худ. Бисерка Петрова