О tempora, о mores. За наизустеното родолюбие и псевдоценностите на днешното

Преди години, когато работех в Тревненския вестник, списвах една публицистична рубрика – „O tempora, o mores“. И днес има доста какво да понапиша в тази посока, но предпочитам да разказвам и препубликувам истории от нашето минало, които са ярка илюстрация на порядки и нрави, които днес можем само да ожидаме, и по-важното – да възпитаваме. Та, за възпитанието ми е думата. Наскоро споделих в групата един пост на директора на ДГ „Светлина“ по повод на един вандалски акт в двора на детското заведение. Не знам какво се е случило впоследствие. Надявам се, че извършителите му са били идентифицирани, санкционирани и респектирани от родителите си и от органите на реда. Надявам се, същата съдба да е стигнала и онези, които обезобразиха скулптурата на Пенчо Славейков на Старинната улица и боядисаха шадравана в парка пред Съда. Сал едната надежда, обаче, не е достатъчна. Нито безхаберието на родители, институции и общество. Защото, дефицитът на ценности, морал и възпитание сред подрастващите, е все по-осезаем. Уви, не само тук, в малка Трявна. По неволя, всеки ден понасям достатъчно примери в тази посока – безпардонно, нагло и цинично поведение от страна на младежи и девойки, най-вече девойки, които не само, че не се притесняват да манифестират интелектуалните си, ценностни и духовни липси, но и упорстват в проявленията им. Предполагам, че са други в къщи. Предполагам и, че родителите им нехаят какви ги творят на улицата. Предполагам, че ако имат възможност да надзърнат в тематиките, които ги вълнуват, в начина по който общуват и се отнасят помежду си и към другите, няма да са толкова спокойни и безхаберни. Пък знам ли. Може би в къщи си говорят на „ку@во“, „мършо“ и т.н.?! Съмнявам се. Така си говорят ерзаците по всякакви възможни медии – фейсбук, инстаграм, туитър и в чалготеките, онези, дето хлапетиите издигат в култ и копират модели на поведение. Пък после, кой знае защо и по какви подбуди, публично афишират съпричастност и солидарност по темата за насилието /мернах някои от тях на протеста пред Съдебната палата в Трявна преди дни/?!? И това е само видимата част на айсберга. Дълбоко отвътре кипи и набира сили една агресия, която на моменти избива на повърхността и следите й са видими за мнозина, но апатията и безхаберието, е благодатна почва за разпространението й. Докато един ден не намери пристан в черните хроники. Трябва ли да се стига до там?! И чия е тази Голгота?! Мисля, че знаете отговора на този въпрос. Всички ние, днешните, независимо от интелектуалния, ценностния и духовния си заряд, сме солидарно отговорни за онова, което ни се случва или не ни се случва, като общество и държава. Добрите нрави и примери от миналото са отживелица, по която въздишаме или с носталгия, или с досада. Те не са нито важни, нито интригуващи за повечето от подрастващите. Наизустеното родолюбие им стига. Достатъчно е да различават портретите на Ботев и Левски, по брадата основно. И да се дивят на напомпаните псевдо-мъжкари с макетните ножчета, на разлестените прелести на някоя оборотна певачка. И да се опияняват от пошлите рими на любимите им чалгии, които мултиплицират в ежедневието си с неподозиран ентусиазъм и дори вдъхновение… Облекло, език, поведение, ценности, любовни трепети – всичко им е чалга. И как да е иначе?! Скандалът, сензацията са онова, което масово фокусира и зомбира съзнанието на мнозинството, вкл. и на подрастващите. Новините-еднодневки, людете-еднодневки, комерсиалното и пошлото, модерните „джаджи“ и екстри на днешното, са повече от достатъчни, за да се къпем в морето от посредственост, агресия и апатия. Това е днешна България и днешният прочит на възрожденското „Свобода или смърт“, изродено в „Слободия или смърт“, понякога и в буквалния смисъл на думата…

 

Галина Иванова

 

Снимка: Колаж на Валдес Радев от публикация във в. „Дневник“