На днешния ден талантливата поетеса, публицист, есеист и
изследовател на родното Калинка Пашова щеше да навърши 49 години… Преди пет
години тя си отиде внезапно от този свят, но творбите й пазят жив спомена за
нея…
Светла й памет във Висините!
Мигът на Събуждането
Утрешният ден вълнува всяко човешко същество, възприемащо
себе си като достойно да носи бремето на свободата си. Надеждата е може би
най-присъщото за всеки от нас, дори и в ужасяващи моменти. Кога човек престава
да търси надежда и се оставя на мътилката на течащото отчаяние от людско
нещастие? Кога отчаянието прераства в гняв и гневът в борба за истински
ценното? Когато съзнаеш, че битието не е само празно лутане между преяждане,
препиване и съмнителни отношения с другия пол. Колкото и да се принизяваш до
сквернословия от битов тип по адрес на другите, нищо не те прави различен и
по-добър от това, което си,
както и да очерниш ближния си. Тогава тънката граница между достойнство и
горделивост определя ценността на всеки един като личност, в частност, и като
народ в цялостност. Събуждането на българина продължава твърде дълго време и
ако Възраждането издига в култ просветеността и Ренесансовия човек с познанието
му за света и Бога, съвремието гази именно тази просветеност. Духовността е пренесена
в жертва на политически и икономически заигравки с борбата за оцеляване на
населението. Едно негласно противопоставяне „голям град и останалите” във
всички аспекти на държавността успива и затлачва истинските болки на хората. Претенциите
на големия град за надмощие и новаторство всъщност, не са нищо повече от тревогите
на другите за обикновено оцеляване, нещо повече - „градът” превръща хората в
едни консумиращи до безкрайност черни дупки. Между двете общности зее пропаст,
в която бавно пропадаме всички. Защото духовността отдавна е гилотинирана в
името на отрупаните маси и лъскавите залъгалки, а ценностите, завещани ни от
големите ни родолюбци от Възраждането, са пренесени в жертва на самооплюване.
Най-нелицеприятната черта на българина е именно насажданото от столетия
чуждопоклонничество и незачитане на всичко истински ценно и родно. Страшното е,
че не осъзнаваме доколко собственото ни самооплюване и самообругаване ни прави
податливи на нещастието. Осъзнаването на този факт ще ни направи по-малко роби
на дребнотемието и живуркането, и ще ни доближи до оня миг на събуждане към
просветеността от Възраждането и истински оцеляващите неща през времето.
Калинка Пашова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.