Тревненски музиканти, заедно с габровци и търновци, свирят пред султан Абдул Меджид I в Габрово

„За сватби, годежи и други празници не липсвали музиканти“, разказва д-р Петър Цончев в своята монография „Из стопанското минало на Габрово“ /1929, 1996 г./. И уточнява, че в зависимост от инструмента, на който са свирили, те „носили“ и своите имена: гъдулари, кавалджии, гайдари, цигулари, тъпанари и др., а „общо“ ги наричали – „цигулари, кеменджии и чалгаджии“.

За най-стария музикален инструмент в Габровско, не се знае нищо, не е известно и кога, и откъде е донесен. По сведения на д-р П. Цончев, вероятно това е гъдулката с три струни, „като не броим свирките и кавала“. Гъдуларите били и певци и изпълнявали своите песни, „според случая“ – сватбарски, стари народни, революционни, хороводни и др. Редом с гъдуларите били и кавалджиите, а по-късно към тях се присъединили и други музиканти. Всички гъдулари в Габрово и околните села били българи, а сред музикантите с други инструменти, най-много били „православните“ цигани. Всички музиканти „имали музиканството“, като занаят и средство за прехрана, но понеже „свирнята“ им била необходима само в определени дни, през останалото време, упражнявали и други занаяти.

За музикантите от Габровско, преди XIX в., липсват сведения. А за по-близкото минало има откъслечни данни, пише д-р П. Цончев. И привежда следния пример – в тефтера на габровеца Иван Симеонов, от 1813 г., четем, че по сватбата на сина си е платил „на Пантю цигулар“ – грош и 10 пари и на „Цаню цигулар“ – 4 гроша. През 30-те години на XIX в. в Габрово имало хора, които се занимавали с музиканство, видно от едно писмо на отец Неофит Рилски от 1837 г., в което пише, че понякога слушал „мусикийский органи и цигулари“ и от друго – на габровци до Неофит Рилски, че събирали от „кеменджиите“ в Габрово песни за В. Е. Априлов.

През 40-те години на XIX в. в Търновско имало три малки групи музиканти: в Търново – х. Стоянови /баща и синове/, в Трявна – Стоян Кулата и в Габрово – „аба“ Цвятко и брат му Пенчо Караколеви. И трите групи били в роднински връзки помежду си, уточнява д-р П. Цончев и допълва, че по произход били „български цигани – православни“, които при големи сватби и празници се събирали да свирят заедно.

При преминаването на султан Абдул Меджид I през Габрово през 1846 г., габровските чорбаджии събират и трите групи да свирят „наедно“. „Образуваният оркестър, със свирнята и песните си, които се пяли и на турски, така задоволил султана, че освен бакшиша на „баба“ Цвятко, е била изпратена от Цариград, както разправя неговия внук Васил, подарък една цигулка /виолина/, украсена със слонова кост“ – отбелязва д-р П. Цончев.

Въпросните музиканти свирили на цигулки, тамбури, сантур /* трапецовидна дървена кутия и два реда метални струнодържатели. Свири се с две съвсем леки чукчета, които се държат между палеца, показалеца и средния пръст/, кларинети, тъпан и др. През 1870 г. „баба“ Цвятко умира и шеф на „бандата“ /така се наричала групата на габровските музиканти/, станал брат му Пенчо Караколев, известен като Кара Колю, със синовете си Пенчо Камбурът /бил гърбат/ и Никола. Първият свирел на кларинет, а вторият на сантур, а Пенчо – на цигулка. По това време новият „шеф“ на Габровската банда, изпратил „шуря“ си Христо Патрунчев да се учи на кларинет и ноти при завърналия се от Цариград калоферски музикант Димитър Баларя. До тогава, пише д-р П. Цончев, музикантите свирели без ноти. След като се завърнал от обучението си Христо Патрунчев, обучил Пенчо Камбурът да чете и пише ноти, а после започнал и сам да композира.

През 1872 г. от Цариград се завърнал и габровецът Пенчо Гръблев /Чауша/, който бил чаушин в оркестъра на турския казашки полк. Малко преди Пенчо Гръблев пристигнал от Сърбия „някой си чешки музикант на име Либих“, който влязъл в оркестъра на Пенчо Караколев. След тях в Габрово дошъл и немски музикант – Йосиф Файер, който „влязъл“ в музикантската група с духов инструмент „тенор“. Така, през 1873 г., в Габрово бил образуван един „много добър за времето си“ оркестър със седем инструмента – „цигулка, 2 кларинета, 2 медни тръби /флигорна и бас/, тамбура /Добри Тамбурджията/ и тъпан /Пенчо Шашът““.

Всички оркестранти изучавали нотите от Йосиф Либих, който след Освобождението станал капелмайстор на оркестъра на XI-та Орханийска дружина в Шумен, и от Христо Патрунчев, и започнали да свирят, само по ноти, модерни европейски композиции, като отделни „парчета“ от операта „Трубадур“ от Верди, разни маршове /Ловджийския, Траурния марш на Шопен/, увертюри и др. Те „нагласили“ на ноти и разни народни песни и хора, между които „Стани, стани юнак балкански“, „Къде си вярна ти, любов народна“, „Македонец жално пее“, „Вятър ечи“, „Пламна огън в Балкана“, „Хаджи Димитър“ и др.

По сведения на д-р П. Цончев оркестърът свирел и преди започването на театралните представления и в антрактите.

През 70-те и началото на 80-те години на XIX в. в Габрово имало и случаи да се погребват починали „с музиките“, докато в много български градове хората не знаели какво е кларинет, медна тръба и т.н., отбелязва още д-р П. Цончев. Може би, тук е мястото да припомня, че на погребението на сестрата на Ангел Кънчев – Иванка, по мъж – Горова, която починала на 28 юли 1877 г., свирила военната музика на първата, влязла в Трявна руска военна част – разузнавателна казашка сотня…

През 1879 г. в Габрово от Тревненската музикална група, се преселили Петко Цветков и двамата му сина – „Васил и Канстанти“. Първият от синовете изучил да свири на флигорна, а вторият – на тромбон. Тримата влизат в състава на Габровския оркестър, който увеличава състава си и достига 10 души. Това дало възможност на „бандата“ при повече събития в един ден, да се разделят на две групи от по 5 човека, за да уважат всички събития.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Първия български оркестър, създаден от
унгарския емигрант Михай Шафран (седнал, с брада)
в Шумен през 1851 г., ОДА – Шумен.
Снимката е илюстративна