Д-р Никола Христов Казасов, внукът на „Цар Пенчо“, който дарява средства за „народна просвета“, загива през Първата световна война

Историята на тревненския „цар“ Пенчо, майсторът-златар с колоритно прозвище, който носи името Пенчо Генев Казас /Куюмджиев/ (р. 1875 г.), е твърде популярна. Той бил наречен така, заради четвъртите църковни монети /банчета/, които сякъл през 1886 г. за църквата „Св. Архангел Михаил“. За това си деяние той бил съден от тогавашната власт и освободен със застъпничеството тревненски и търновски първенци. „Цар Пенчо“ оставил и редица произведения на златарското изкуство, които го нареждат сред едни от най-добрите куюмджии през епохата на Възраждането. Синът му Христо Пенчев /1836-1912/, брат на издателя Рали П. Казасидес /1810-1870 /Букурещ//, работил светилници, обкови на евангелия и икони, дарохранителници, накити с мотив „Птиче“.

Днес ще ви разкажа за един от внуците на Пенчо Генев Казас – д-р Никола Христов Казасов /1877-септ.1916/, юрист по образование. Сведения за него откриваме на сайта daritelite.bg. Той е роден в Трявна, където завършва прогимназия, а средното си образование получава в Техническото училище в Княжево /дн. кв. на София/. През 1906 г. заминава за Брюксел, където следва в Юридическия факултет. Завършва с научната степен „доктор по право“ и „лисансие по финанси“ (1912). Участва в Балканската война (1912–1913) като запасен офицер. След войната полага държавен изпит и е назначен като кандидат-съдия. През Първата световна война (1915–1918) е ротен командир от 23-ти Шипченски полк. Сражава се в боевете на Южния фронт през 1916 г. и е убит в боя при Кенали. На позицията при Лерин, в навечерието на предстоящите боеве, написва своето завещание (24 септември 1916 г.). „Ежедневно животът ми е изложен на опасност. Ако през настоящата война бъда убит или изчезна безследно, моите наследници да направят следното: да вземат от пощенската застраховка ок. 7 хил. лв. и да се предадат на Министерството на народното просвещение /МНП/ 5 хил. лв. за оформяне на фонд за вечни времена на мое име“. Дарителят желае средствата да се вложат в някое кредитно учреждение и да стоят там, докато лихвите могат да служат за издръжката на един студент от Юридическия факултет на СУ.

Със заповед на МНП от 1 февруари 1918 г. се образува фонд „Д-р Никола Хр. Казасов“. Управлява се от МНП. По неизвестни причини, до 1932 г., сумата на фонда не нараства и към 1 април с.г. тя е 4734 лв. По-късно са закупени облигации от БДЗ (1914 и 1923). Към 1 януари 1939 г. капиталът е 10 106 лв., към 1 януари 1942 г. – 12 596 лв., към 1 януари 1945 г. – 16 586 лв., към 1 януари 1948 г. – 21 хил. лв. Размерът на капитала не позволява да се отпусне стипендия. Фондът е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимката е илюстративна