Миграционни процеси в Търновско от Освободителната война до началото на XX век

Известно е, че Освободителната война /1877-1878/, играе огромна роля в цялостния обществено-икономически живот на българския народ. Турските феодали-чифликчии напускат страната, а българите, забягнали в планинските места, се връщат в равнините. Завръщат се и преселени в чужбина българи. Нужно било изоставените турски земи да бъдат обработени, като на десетките хиляди български бежанци се осигури препитание. Затова Временното руско управление издава заповед за настаняването на българите в изоставените турски селища и за използването на турските имоти. Така бившите турски земи са фактически разграбени от българите. Някъде за тях са платени минимални суми, а другаде са присвоени безплатно. След свършването на войната и сключването на Санстефанския договор, заемането на турски имоти и обработваеми земи взема широки размери.

През този период в българските земи се връщат големи маси бежанци и се засилват преселническите движения от планинските в равнинните райони. Търновският край също участва в тези миграционни процеси: от планинските области /Еленско, Търновско/ се преселва население, което заема свободни или вече населени територии на Дунавската равнина. В равнините части се настанява и население от Габровско, Дряновски, Севлиевско и др.

Основните етнографски групи, които населяват Търновския край в края на XIX в., са „полянците“ и „балканджиите“. Равнинната област на Търновско се обитава от старо местно население „полянци“, наричани в Свищовско и „хърцои“. В южните части живеят „балканджии“. От началото на XX в. те се разселват масово на север, от Балкана, като в някои селища повлияват значително върху бита на полянците.

Демографските и миграционни процеси в Търновския край след Освободителната война, представляват интерес за историка на района. Тъй като проучването на традиционната материална и духовна култура, е невъзможно без изясняването на въпроса за етнографските групи, за тяхното движение, влияния и взаимно проникване. […] Конкретни данни за народностния състав, за развиващите се демографски процеси в Търновско, дават историите на селищата в района. В тях е отразено проявлението по места на общобългарските процеси на движение на групите българско и чуждо население. Освен посочените източници, богат изворов материал за разработване на темата, предоставиха и резултатите от проведената анкета за проучване на демографските процеси в селищата на Търновския край. По въпросник бе получена информация за движението на населението от 56 селища на Еленски, Търновски, Горнооряховски, Павликенски и Свищовски район. […]

По време на Освободителната война стотици турци бягат на юг. След сключването на Санстефанския мирен договор, в продължение на около три години, част от тях се завръщат в старите си поселения. Но значителни групи напускат страната трайно и много турски села запустяват. Наскоро след това, завърналите се започват да се изселват трайно към Турция, като увличат със себе си и онези турци, които по време на войната, не са издевателствали над българите. Както отбелязва К. Иричек, „от 1878 до 1884 г. се изселиха почти цели села“. През 1888 г. Търновски окръг като цяло е между деветте окръга на страната, в които живее най-голям брой турско население. Обаче, в планинската част на окръга положението е противоположно. През 1881 г. Еленска околия е с най-малък процент турско население в страната /26.3 %/. През този период, в редица селища, турският елемент запазва позициите си. Напр. в Кесаревска околия, в сравнение с останалите околии в страната, турското население намалява след Освобождението най-малко. През 1894 г. от Търновското окръжие се изселват 1594 турци.

Едновременно с изселването на турците още по-интензивно, отколкото преди Освобождението, по поречието на р. Янтра, се заселват балканджии. Те се настаняват в напуснатите от турците чифлици, в турските села, в турските махали на селищата, в които живеят полянци. В много случаи заселниците от Балкана са с по-високо култура и с по-голяма стопанска активност и често успяват да повлияят значително върху завареното местно население, особено когато то не е многобройно. В Горнооряховско, търновско, Павликенско и Свищовско се настаняват много преселници от Балкана. От Габровско десетки семейства се изселват в по-равнинните търновски и павликенски села. Многобройно балканско население се настанява в Горнооряховско, където по-голяма част от живеещите /80%/, се оказват преселени от Габровско, Дряновско, Еленско. Населението от посочените райони достига и до беленските села, които в по-голямата си част се заселват от преселено балканджийско население. Големият преселнически поток след Освобождението обхваща и Свищовско, където се настанява население главно от Търновско, Севлиевско, Габровско, Дряновско и Еленско. Преселници от Дряновско и Еленско, заселват освободени земи в Русенско, Разградско и Поповско. Напр. в с. Голям Извор, Разградско, се заселват семейства от Еленско и от селата Кесарево, Джулюница, Стражица. […]

След Освобождението от еленските села Дрента, Мийковци, Войнежа, Тодювци, Буйновци, Костел и др. започва масово изселване на север, в равнината. Селища в Балкана, населени преди това с турци, се опразват. Напр. в с. Кавала, на мястото на избягалите турци, се заселват преселници от с. Горна Липница, Павликенско, и от с. Ловни дол, Севлиевско. Към края на XIX в. в селото идват нови заселници от Павликенско и Севлиевско. В с. Сливовица се настаняват балканджии от Еленско – от селата и махалите Дрента, Гърдевци, Бадевци, Руховци, Пейковци и др. И днес старите родове в селото носят имената на махалите от Балкана, откъдето са дошли техните деди. В с. Майско, Еленско, след Освобождението, се заселват семейства от Кюстендилско и Радомирско, които живеят съвместно с неизселените турци. Преселници от Еленско идват в Златарица – от махалите Дърлевци, Мъжлевци и др. Заселват се и котленски цигани-коритари и влашки цигани.

В Търновските села Момин сбор, Мирово, Балванска махала и др., които преди Освобождението са турски, се заселват българи от Балкана и от близките села – Керека, Леденик, Беляковец, Пушево и др. Селяни от Габровско се заселват в селата Пушево, Ново село, Беляковец и др.

След Освободителната война голяма част от турското население, живеещо в горнооряховските села, се изселва в Турция. Особено интензивен е този процес в селата – Благоево, Родина, Асеново, Владислав, Горски Горен Тръмбеш, Чапаево /дн. Царски извор/, Паисий и др. След Освобождението цялото турско население на с. Горски Горен Тръмбеш се изселва, като остават само двама братя. На мястото на изселените се настаняват преселници – балканджии от еленските села и търновските планински селища. Първи заселници са Грозю Димитров, Михаил Дренчанина, Пею Груев, Йордан Бейски, Ламби Недев, Пейчо Иванов и др. След Освобождението всички турци от днешното с. Царски извор, се изселват. Идват българи от Еленско и Търновско, и от селата Сергьовец /Първомайци/ и Самоводене. Те закупуват къщите и имотите на турците. И днес много български родове носят турски имена по имената на турците, чиито имоти и къщи са закупили българите. На мястото на турското население в днешното село Паисий, се заселват българи от Еленско, Тревненско, Дряновско. След Освобождението в с. Орловец, се настаняват българи от Еленско, Златарица, от по-южните горнооряховски села Янтра, Стрелец, Драганово и др. В с. Раданово се заселват две големи групи население – балканджии от Еленско, Габровско и преселници от горнооряховските и търновските села Ресен, Самоводене, Първомайци, Полски Тръмбеш, Хотница, Драганово и др.

В с. Асеново, на мястото на изселените турци, се заселва българско балканджийско население от Севлиевско, Търновско, Еленско.

След Освобождението всички турци от днешното с. Владислав, продават имотите си и се изселват в Турция. Още през лятото на 1878 г. идват първите заселници от Еленския и Тревненския балкан, и от Пиринска Македония. Това са семействата на Колю Узунов, Колю Авджиев, Ангел и Деню Тотеви, Колю Тодоров и др. В днешното търновско село Благоево, преди Освобождението – турско село, след изселването на турците, се настаняват българи от Еленско и Тревненско. Селото става чисто българско.

Сегашното търновско село Росно, е създадено след Освобождението от преселени 15 семейства от Златарица. Към 1900 г. селото има 21 къщи. В началото на XX в. се заселват 7 семейства тракийци, а по-късно и 3 семейства македонци от Пиринска Македония. В с. Родина, на мястото на изселените турци, също се заселват преселници от Еленско. Техните наследници и до сега носят имената на селищата, откъдето са дошли дедите им – Дренчани, Мъжлеци, Дърлевци, Мийковчани и др. В Долна Оряховица се заселват преселници от Балкана – от Еленско, Котленско, Дряновско, Тревненско, Ботевградско, също и от с. Арбанаси. След Освобождението, част от турското население на с. Кесарево, се изселва. Прииждат заселници – българи главно от Тузлука. Много от тях са презаселени, дошли в България от Западните покрайнини на страната. В началото на XX в. от с. Върбица се изселват в Провадийско и Шуменско десетина семейства, които закупуват имоти на преселени турци.

В Павликени и Павликенския край също се извършват значителни демографски промени след Освобождението. Преди това турското население е значително. Още през юни 1877 г. турците от Павликени, изплашени от настъплението на Предния руски отряд, напускат селото. То запустява. Селяните от околните села разграбват изоставените турски къщи. Първите българи се установяват тук през август 1878 г. След Освобождението турският чифлик на Етем бей, разположен в околностите на Павликени, става собственост на братята Атанас и Никола х. Славчеви от Търново. През 1878 и 1879 г. се заселват много българи от Балванска махала /дн. Ветринци/ - Георги Кундата, Иван Др. Даскалов, Марин Топала, Вълко Ст. Атанасов, Стоян Статев, Гатю Стойнов, Минко Цонев и др. Преселват се и жители на с. Бяла черква – Петър и Вълчо Тончеви, Иван и Радко Марчеви, Петко Кюркчиолу Каракачанинът и др. До края на XIX в. прииждат още преселници от търновските села Ресен, Беляковец, от Лясковец, от околните павликенски села – Михалци, Дичин, Бяла черква, от Габровско и др. За нарастване броя на населението на Павликени особено голяма роля играе прокарването на ж.п. линията София-Варна през 1895-1897 г., когато се построява и гара Павликени. Селото привлича нови заселници от целия район.

Село Дъскот, преди Освобождението турско село, след 1878 г. е заселено от две групи население – балканджии и полянци. Балканджиите са главно от Дряновско и Габровско – от селата и махалите Узуните, Тъпанарите, Каломен, Керека и др. Идват и полянци от Търновско и Павликенско – от Самоводене, Ресен, Дичин, Русаля и пр. В с. Стамболово, на мястото на изселените турци, се настаняват над 60 семейства, предимно полянци от околните села – Михалци, Лесичери, Мусина, Дичин и др. От селото се изселват семейства към освободените от турците земи в Шуменско и Разградско. В с. Патреш се заселват балканджии от Еленско и Габровско и полянци от околните села. Балканджии от Севлиевско, Дряновско, Тревненско, Габровско, Троянско и Търновско се заселват в селата Карайсен и Горско Калугерово. След Освобождението в с. Бутово, идват преселници – балканджии от габровското село Крамолин, македонци от Благоевградско и полянци от близките села, главно от с. Батак. Когато турците от с. Лесичери избягват, имотите им са разграбени от българското население. Преселват се балканджии от Севлиевско, Еленско, Търновско и полянци от околните села Ибричево /дн. Водолей/, Дичин, Мусина и др. В с. Русаля се заселват балканджии от Търновско и Габровско и полянци от околните села – Мусина, Емен, Хотница, Ресен и др. Балканджии от посочените по-горе райони заселват и с. Масларево. Тук се преселва и население от близките села Паскалевец, Полски Сеновец, Долна Липница. В Сухиндол след Освобождението, се преселват балканджии от Севлиевско. По време на Освободителната война, турците напускат и с. Горна Липница. То остава чисто българско. В него през този период живеят няколко семейства от т.н. „български цигани“, приели християнството. До края на XIX в. много семейства от с. Горна Липница се изселват в с. Акчар /дн. Алексово/, Свищовско, и в с. Кавлак, Горнооряховско, където закупуват евтино имоти от изселените турци.

След Освободителната война Свищовският край е подложен на същите демографски и миграционни процеси, които се развиват в останалите части на Търновско. Част от турското население накрая напуска селищата, сменено от различни групи българско население. Както пише К. Иричек, „от 1879 до 1884 г. в тукашния окръг се заселили 366 семейства, или 1536 преселници“. Мнозинството от преселниците са от Балкана, а друга част – от съседните села. Напр. в с. Овча могила, по време на войната, част от турците, черкезите и част от татарите, бягат след турската войска. В селото идват преселници от Балкана и съседните села. Интензивен е процесът на изселване на турското население в с. Горна Студена, така че след 1890 г. в селото не остава нито едно турско семейство. Земите и имотите на турците са заети от преселено балканджийско население от Габровско и Троянско. В селото идват и преселници – полянци от Плевенско.

Преселници от Габровско се установяват в с. Алеково. Там се заселват и полянци от някои павликенски и свищовски села – Полски Сеновец, Горна Липница, Сломер, Козловец и др. Но и след Освобождението турското население е многобройно, така че въпреки изселването, към 1900 г. то съставя 50 % от жителите на селото.

Към 1880 г. в някои свищовски села се заселват българи от Мала Азия. В годините на робството те напускат България и създават български села в околностите на Мухалич, близо до Бруса, Северозападна Турция. Според К. Иричек, те са преселени в края на XVIII в. от Чирпан, Димиотика, от различни райони на Тракия. Друга група малоазийски българи, заселени по-рано, обитава селото Къз-дервент, разположено между градовете Бруса и Никея. Заобиколени от компактни турски маси, през втората половина на XIX в., българите в Мала Азия са пред асимилация. Те възприемат турския език като говорим и, както сочат съвременниците, са започнали да губят българското си народностно чувство. През 1880 г. около 1000 малоазийски българи, напускат Турция и се заселват във Варненското и Свищовското окръжие и в Тузлука. През 1884 г. малоазийските българи в Свищовско, наброяват около 80 семейства с общо 420 души и живеят в селата Дели Сюле /Драгомирово/, Акчар /Алеково/ и Александрово. В с. Алеково малоазийските българи обитават около 50 къщи и са известни сред местното население като „анадолци“.

Интересна е съдбата на друга група българско население, избягало по време на робството на север и северозапад – в Румъния и Австро-Унгария. След Освобождението на България банатските българи от Винга и Бешенов /Унгария/, произхождащи от с. Ореш, горещо желаят да се върнат в родината. През 1881 г. пристигат пратеници до българското правителство, които да уредят преселването им. На банатските българи са предоставени пет места за заселване, между които е и изоставеното турско село Дели Сюле /Драгомирово/. В него, през 1880-1882 г., се заселват 80 семейства банатски българи и 25 семейства от селата Чопля и Попещи до Букурещ, католици. Заселват се още около 70 семейства православни българи от Румъния и няколко семейства от Македония. Тук заселниците заварват 24 местни български семейства и придошло от Балкана население. Връщането на банатските българи в родината окончателно завършва през март 1883 г. На всяко семейство държавата отпуска заем в размер на 150 лв. и земя по 60 дюлюма /1 дюлюм – 919.3 кв. м./. Поради различните условия на живот в Турция, Австро-Унгария и Румъния, между заселените в с. Драгомирово българи, се очертават ясни различия. Трите преселнически потока, образуват три самостоятелни махали. Банатските българи създават „банатска махала“, преселниците от букурещките предградия – „букурещка махала“, а останалите, местни българи и преселени от Балкана – „православна махала“.

Показаните демографски процеси в Търновски окръг разкриват, че българската колонизация след Освобождението и големите миграционни процеси, внасят съществени изменения в състава на селищата по поречието на р. Янтра. Поради масовото изселване на турците и прииждането на ново българско население, българският народностен елемент става преобладаващ. Наред със старото местно население в селищата от равнинната част на Търновски окръг, се заселват и други групи българско население – от Балкана, от Мала Азия, от Банат /Унгария/, Чопля и Попещи /Румъния/, от Пиринска Македония, Западните покрайнини и Добруджа. В много селища се наблюдава интегриране между различните етнографски групи българско население.

 

Величка Георгиева

Из „Годишник на музеите от Северна България“, кн. 5, 1979 г.

* Докладът се публикува с незначителни съкращения

 

** Снимката е илюстративна. Източник – в. „Труд“