Чешмите в домашния и обществен бит на населението в Трявна и Тревненско

Едни от най-разпространените водоснабдителни съоръжения у нас от XIX век до средата на XX век са чешмите. По вид, използвани материали, техника на градеж, те представляват народни строителни обекти. Същевременно функционалната страна на чешмите обуславя различията, които се явяват между тях и жилищното и обществено строителство.

Чешмите в научната литература са разгледани повечето като архитектурни паметници, разглежда се предимно тяхната художествена стойност. Сравнително малко автори се спират върху основното им предназначение – водоснабдителни съоръжения. Ролята им в обществения бит е засегната частично в трудовете на някои етнографи – и то предимно във връзка с някои обреди и обичаи.

Настоящият материал е написан предимно въз основа на теренни проучвания, направени от автора в селищата на Трявна, Плачковци, Белица, Черновръх, Бангейци, Стражата, Рашовите, Скорците, Престой, Веленци, Радоевци, Власатили, Явор, Стояновци, Стръмци, Дамяновци, Късовци, Койчовци, Спънци, Неновци, Малчовци и Бърдените. С написването му се цели да се положат основите на едно по-пълно и всестранно проучване на едни от най-сложните водоснабдителни съоръжения, каквито са чешмите.

В разглеждания район, както и в цялата страна, чешмите са изградени като са хванати водите от естествени извори или от други водоизточници. За пътя на тяхното създаване свидетелстват названията на някои чешми – стублицата /Николаево, Черновръх/, стубела /Мечевци, Белица, Бахреци/, чучура /Енчовци, Трявна, Димиевци/, кладенеца /Малчовци, Веленци, Спънци/. Сведенията на информаторите също отразяват превръщането, преправянето на гореспоменатите водоизточници в чешми. Като илюстрация на този процес, можем да използваме двете изоставени, но все още запазени преходни форми между кладенец и чешма в с. Стражата. Те са изградени от цели, 2 х 2 м. каменни плочи. Имат паралелепипедна форма, правоъгълен отвор за изгрибване на вода, който се намира на лицевата част на кладенеца – чешма. Под отвора вече се явява и чучурът за изтичане на водата, също и коритата. Сравнително интензивен процес на строеж и обновяване на чешми се наблюдава в началото на XX век до към 40-те години. Този процес в Тревненско продължава и до днес, макар и не с такива темпове като в горепосочения период.

По принцип устройството на тревненските чешми не се отличава съществено от това на тези в другите райони на България. Те се състоят от тяло, покрив, чучури и корита.

Чешмите бележат един по-висш етап на развитие на традиционните водоснабдителни съоръжения, понеже, за разлика от тях, имат по-сложно устройство. В сравнение с другите водоизточници по отношение на хигиената стоят на най-високо ниво, поради това, че водата им е затворена и предпазена от замърсяване.

Чешмите са едни от най-разпространените източници за питейна вода. На някои от тях, според народното вярване в Трявна, водата е клинава и от нея боли сърце. За неутрализиране на това отрицателно качество на водата на чешмата между Трявна и Божковци, който пие от нея трябва да остави едно парцалче от дрехата си, поне един конец. В едно от пезулчетата /долапчетата/ на чешмата има много парцалчета, конци – предимно червени. Най-предпочитана от тревненци за пиене е буковата вода – т. е тази, която извира от букова гора.

Чешмяната вода се използва и за други цели – в домакинството за месене на хляб, при приготвяне на храни и измиване на съдовете за хранене. Намира приложение и в изпиране, къпане, почистване на помещенията, замазване на подовете с глина, в земеделието, животновъдството и занаятите – но тук изискването за чистотата на водата не е така строго, както при питейната. За това се използват и другите традиционни съоръжения за снабдяване с вода, които са най-близо до даденото селище или домакинство.

Освен в материалния бит, чешмите играят съществена роля и в обществения живот на населеното място. Около тях се преплитат редица отношения между по-малки и по-големи социални, професионални и възрастови групи. Често пъти те са обект на дарителство. Обикновено дарения правят по-личните и заможни хора. Шарената чешма в Трявна – най-старата известна за този край чешма, строена през 1762 г. – е дар от чорбаджи Димитър – да работи за неговата душа. Чешмата в с. Койчовци е градена от Иван Драсов, приятеля на Христо Ботев, а чешмата, вградена в отрадата на двора до централния вход на ЕСПУ „Петко Р. Славейков“ /днес СУ/, дарява през 1903 г. на града Никола Райков от Трявна. В разглеждания район с обществени средства на еснафски сдружения, общини и села, често пъти и с техния доброволен труд, са построени възрожденските чешми в Трявна, Спънците, Рашовите и в др. селища.

Чешмите са любимо място за опознаване и срещи на момците и момите. Там става напиването на водата на момата, вземането на китката й. Това са специфични знаци за обич между двама млади. Обикновено тези знаци се дават в присъствието на хора от селото – на чешмата постоянно има младежи и деца за вода, също и жени, които се случва да останат повече време на приказки. Чешмите са място за отмора и общуване и между възрастните. До някои от тях има сковани пейки, а до чешмата в долния край на с. Стражата и сега се поддържа оградена цветна градинка.

В Тревненско китката на момата в някои случаи се взема от седянката, която понякога се кладе до чешмата. В с. Стражата момите и ергените запалват огньове от двете страни на чешмата, всеки момък сяда до своята избраница. Наред с традиционните песни, задявки и шеги всяка девойка извършва и следната любовна магия: влачи ластуни /стебла от тиква/ около огъня и нарича: Както се влачат ластуните, така да се влачат ергените подир момите. Това магическо действие има за цел привличане, привързване на момците към девойките. Подобни любовни магии са познати и в други етнографски области на България. В народната песен от Чирпанско „Добра на седянка“ завъртяното откраднато вретено и наричането както се върти вретеното, тъй да се въртят момците, момите още момите, играе същата роля.

Във връзка с разделната магия е и вярването в разглеждания район, че ако някой вечер, по мръкнало, пие вода от чешма, чучур или кладенец, изпива любимата или любимия си и не може да се ожени.

Някои от народните обичаи също са свързани с чешмите. Ще се спра на повсеместно разпространения тревненски обичай носене пита на чешмата, омесена с първото брашно от новата реколта. Сутринта рано, заедно с питата /завита в чист бял пешкир/ и китка /обикновено от босилек, понякога с чемшир и здравец/ отиват на чешмата, забождат китката на желязната кукичка, за която със синджир е прикрепена кипчата /черпака/, поливат с вода китката, отчупват къс от питата и го оставят отгоре на чешмата, за да си вземе от нея, който дойде след това. Останалите части от питата, раздават на срещнатите по пътя за дома за здраве. В с. Дамяновци и в с. Власатили месят краваи, закачат ги на чучура, за да ги вземе този, който дойде пръв на чешмата, да ги занесе вкъщи и всички да ги изядат. Подобен е и общобългарският обичай на Власовден с пити и краваи, които се слагат на рогата на добитъка при обредното му откарване на водопой. Както навсякъде, така и в Тревненско, този обичай се извършва за здраве на добитъка.

Пряко свързан с чешмите е и празникът Богоявление, на който тревненци мият иконите; къпането на имениците на Ивановден и на бабите акушерки на Бабинден; ритуалното измиване на жени и деца рано сутринта на Гергьовден.

Чешмите имат косвено отношение към Тодоровден, Благовещение и някои семейни обичаи – родилни и погребални, където вече донесената вкъщи вода се използва за обредни цели. Косвено свързан с водата е и трудовият обичай брада при дожънване, при който класовете, определени за брадата, се поливат с вода и тя се пие от участниците в обреда.

Чешмите в Тревненско представляват и обект на народното приложно изкуство. Някои от тях, като Шарената чешма, чешмата до кулата с часовника, чешмата до ЕСПУ „П. Р. Славейков“ в Трявна са украсени с каменни релефи и корнизи, с ниши по фасадата. Надписите на лицата им дават сведения за отделни лица, събития и занаяти.

Въз основа на досегашните проучвания може да се направят следните заключения. Те се отнасят както до ролята на чешмите в домашния и обществения бит и отчитат икономическите, географските, етническите, културните и демографските условия в Тревненско.

От гледна точка на местоположението, начина на градеж и вида им, чешмите са предимно обществени – улични, площадни и разположени покрай пътищата, покрай селата и по къра. Няма дворни частни чешми, каквито се срещат в някои други райони на страната, особено в Самоков, Карлово и др.

Поради планинския терен на разглеждания район и хидроложкото му състояние – наличието на много извори, предимно със слаб дебит – в него има много чешми – над 100.

Тялото на чешмата се нарича чошма, чошмъ, къща, а покривът – кула; металният чучур, през който оттича водата – чушнар или шунар. Към началото на XX век се появява и френският термин каптаж и произтичащият от него каптиране. Глава е съоръжението, което се прави на мястото на извора – естествена вдлъбнатина в скалите, покрита с каменна плоча и затрупана с пръст. От главата, по пръстени тръби /кюнкове/ водата отива в резервоара. На мястото, където водата от тръбата се съединява с тялото на чешмата, се слага бакърен тас /цедка/. Главата в повечето случаи /особено в началото на XX век/ се прави от цимент във формата на паралелепипед и с циментов капак. Много от чешмите по селата са затрупани с пръст, открита е само фасадата им с коритото, продължена от двете страни със зидове, направени по-просто и примитивно в сравнение с градежа на самата чешма.

Материалът за строеж е предимно местен камък – пясъчник, но при чешмите в града, поради по-доброто имуществено състояние на населението, е по-качествен и по-добре обработен – черен и дялан камък в някои случаи. Телата на традиционните чешми са повечето зидани, и то с кал или суха зидария. По-рядко се срещат чешми от големи каменни плочи или блокове, а само в Рашовите тялото на чешмата преди преустройството й било от издълбан каменен блок. В по-ново време започват да правят зидарията с цимент или изцяло да изливат чешмите от бетон.

Поради отдалечеността на района от големите централни пътища, обуславящи обособения задружен живот на местното население, чешмите в повечето случаи са строени, възобновявани и почиствани на меджия – с доброволния труд и средства на населението от цели селища. В началото на XX век средствата са набирани от продаването на продукти на търг, събирани при извършването на новогодишния обичай сурваки. Дело на строители професионалисти са някои от възрожденските чешми в града.

Във функционално отношение, в зависимост от културния уровен на населението от различните села и от географските условия – дали наблизо има рекичка, поток, се наблюдават локални особености и варианти. Това обуславя и различната хигиена на чешмите в селата. Тя е сравнително добра в селата Бангейци, Рашовите, Черновръх, където при възобновяването на чешмите през 20-те-40-те години на XX век, са направени площадки за изпиране на едри, предимно постилъчни, тъкани и завивки. На чешмата в Черновръх има специално приспособление за обществена пералня, сега вече изоставено.

Днес много от обичаите като напиване на вода, вземане на китка, отдавна са престанали да битуват. По-рано е изоставено напиването на водата. За него информаторите са чували само от родителите си, докато вземането на китката на момата е извършвано от техните връстници. Обикновено казват на китката калафир /карамфил/. Пак поради тази причина обичаите и обредите, свързани със строеж на сграда – вграждане на сянка, курбан, не са практикувани от местното население при изграждане на чешмите, макар да са чували за тях – вероятно извършвани отдавна.

Обичаите и обредите, свързани с чешмите в Тревненско, не се различават от тези в другите райони на страната. Разликата се явява в някои подробности, в реда на извършване на обредните действия, в участието на действащите лица. Прави впечатление, че тези обичаи особено са сходни с обичаите на населението в Добруджа. Това се дължи на миграционните процеси – много балканджии се преселват там, освен това населението от Тревненско масово отивало на гурбет по Добруджа.

Обичаите, свързани с чешмите, обхващат повечето младите хора. Чешмите по селата нямат такава художествена стойност като тези в Трявна, за градските възрожденски чешми са характерни малки, без украса, каменни корита, но затова пък фасади с пестеливо изработени, но високохудожествени релефи и картини /например рисуваните, разположени симетрично лъвове и хорото на Шарената чешма – изработени вероятно от зографи/.

В каменната им пластика до известна степен се чувства влиянието на дърворезбата не само в техническо отношение, но и по отношение на мотивите – розети-ружи, двуглави орли и под.

 

Катя Николова

Из книгата „Поглед към миналото на Трявна в изследванията на Катя Николова“, 2023 г.  

Шарената чешма, строена 1762 г.
Източник: сп. "Нива", 1931 г.

Шарената чешма
Източник: сп. "Нива", 1931 г.

Чешмата на площада до
Часовниковата кула, подновена през 1851 г.
Снимка: Димитър Сотиров

Дядо Никола Райков до чешмата пред
Славейковото училище, 1903 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Чешмата в с. Стръмците, строена 1851 г.
Снимка: Стоян Бакалов

Чешмата в с. Койчовци /1930 г./
Източник: delcampe.net

Чешмата в с. Черновръх