Щрихи из житието на уста Генчо Кънев – творец на материална култура /Опит за генеалогия/. Част I

Сто тридесет и три години след смъртта на уста Генчо Кънев – Големия, все още сме в дълг към неговата памет. Първомайсторът е родом от тревненското село Генчовци и твори на границата на две епохи – Възраждането и Новото време. Приема се, че е основоположник на новобългарската архитектура. Съграденото от него с усталък и сърце, не заслужава забрава, нито протоколни упоменавания на името му по повод на някоя годишнина.

Единственото цялостно изследване на градежите на Първомайстора e публикувано преди 36 години и е дело на архитектите Маргарита Коева и Николай Тулешков. От тогава до днес, приносът на изследователите – архитекти, историци, краеведи в тази посока е твърде скромен. Известно е, че уста Генчо съгражда около 80 църкви, включително обновените и реконструирани такива, множество училища, няколко мостове, много къщи, повечето от които – неуточнени, джамия и синагога в Русе, католическа църква в Свищовско и т.н. Построените от него обществени сгради са над 120. Малко известен факт е, че негово дело е и Часовниковата кула в Търново от 1872 г., съборена 20 години по-късно /Обр. 1/.

Уста Генчо оставя и не малко резбени творби, но днес са известни твърде малко от тях, сведения, за които откриваме отново в книгата на М. Коева и Н. Тулешков. И макар, че художествените им качества и достойнства са несъизмерими с красотата и достолепието на архитектурните му шедьоври, заслужава да се споменат накратко някои тях: амвонът на тревненската църква „Св. Георги“ (1852-1855 г.) /Обр. 2/; иконостасът на църквата „Св. Димитър“ (1857 г.) в с. Иречеково – първата самостоятелна сграда, издигната от уста Генчо през 1857 г. /Обр. 3/; владишкият трон на църквата "Св. Димитър" в с. Върбица (дн. гр. Върбица, Шуменска област), изработен по времето, когато уста Генчо гради местното класно училище (1873 г.) /Обр. 4/; малък домашен иконостас с хубава ажурна дърворезба, който се съхранява в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна /Обр. 5/ .

Неговите градежи са най-достойният му паметник във вечността, но не те са предмет на настоящата работа. Направен е опит да бъдат събрани и уточнени някои по-малко известни моменти от житейската му биография, доколкото това е възможно, предвид липсата на достатъчно документални свидетелства. Както и да се осветлят някои сведения около съдбата на съпругата му, децата му и трагичната му гибел с ясното съзнание, че едва ли някога ще узнаем със сигурност, къде почиват костите му днес.

Материалното и културно наследство, което оставя е следствие на личен талант и умения, но и на трупан опит в конкретна семейна среда. Освен съграденото и сътвореното, той оставя поколения, свързани с историята на Трявна и на България. Деца, родени в последните години преди Освобождението, внуци появили се и живели в свободна България. Хора с различни житейски съдби и пътища. Наследниците на уста Генчо са свързани с бележити и известни фамилии.

Устагенчовият род води началото си от тревненското селце Генчовци и се губи далеч назад във времето. Според преданията, преди повече от 300 години, трима братя – чобани от Батошево, Севлиевско, създали селата Томчевци, Генчовци и Хитревци (дн. квартал на Трявна). В генеалогичните схеми на резбаря – краевед Цаньо Антонов , началото на рода поставя дядо Драган (кр. на XVIII в.) – дюлгерин, но „само в селото“, овчар и земеделец /Обр. 6/. Проф. Асен Василиев също изготвя схема на Устагенчовия род, която тръгва от бащата на Генчо Кънев – уста Къню. Дядо Драган е родоначалникът на рода и според публикуваната родословна схема в книгата на архитектите М. Коева и Н. Тулешков. Синът му Къню (1795–1871 г.), по прякор „Тревненеца“, за времето си е „един от най-първите майстори - зидари в тукашния край“, пише внукът му Дабко Устагенчов. Дядо му предвожда тайфа дюлгери от Тревненско при строежа на укрепленията в Цариград (ок. 1840–1845 г.), по постройката на арсенали и фарове по крайбрежието. Работи и по изграждането на укрепителните съоръжения при Чаталджа (ок. 1840 г.), където е придружаван от сина си Генчо, на укрепителната линия между Черно и Мраморно море. Строи още във Варна, Никопол и отвъд Дунав, но на кои точно обекти, е неизвестно. Преди Цариградските укрепления, уста Къню работи на укрепителните строежи в Браила (ок. 1840 г.). Гради конаци, бани, джамии и др. обществени постройки. При баща си, уста Къню Драганов, синът Генчо, изучава тънкостите на занаята, а после усъвършенства наученото при Архитектон Димитър Сергюв (1805-1864 г.) от Трявна, който е родом от с. Бучуковци, Дряновско.

Уста Къню е едър и здрав мъж, пише в своите записки Цаньо Антонов от с. Стояновци, Тревненско. Спокоен по характер и с весел нрав. Обича да играе хоро и ръченица, свири на гъдулка. Съпругата му Куна Енчева, майката на уста Генчо, е родом от Боженци. Двамата имат седем деца, четирима синове – Цаню, дърводелец, а по-късно се занимавал с търговия, Ганчо – строител и дърводелец, Генчо (Уста Генчо Кънев), Иван – кожухар, който се преселва в с. Ветрен, Старозагорско и три дъщери: Мария, Куна и Рада. За още една негова дъщеря на име Неда, разказва правнучка й, учителката Кина Резачева, в художествения си очерк за уста Генчо Кънев. Внукът Дабко Устагенчов също говори за четирима синове и три дъщери, и те едри и здрави хора, като баща си. Но само един от тях – Генчо (б. а. бъдещият Първомайстор Генчо Кънев), се отличава с голямата си любознателност и стремеж да опознава нови страни и светове.

За съжаление, точната година на рождението му е неуточнена. Според сина му Дабко, баща му е роден през зимата на 1828 или 1829 г. По-късно тези сведения са цитирани от проф. Асен Василиев в епохалния му труд „Български възрожденски майстори“ и от М. Коева и Н. Тулешков. В ръкописа си, озаглавен „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“, Дабко отбелязва, че за датата на рождението му „няма никакви сведения“, защото бележките „на тоя предмет“, които тогава се „държели“ от самите енорийски свещеници, изчезват заедно с тяхната смърт. Според едни източници, пише още Дабко, уста Генчо се ражда след Руско-турската война от 1828–1829 г., по времето, когато казаци преминават през Трявна (б. а. 12 юли 1829 г.), а според други – след Великден 1832 г., когато неговият баща Къню Драганов, заминава „на печалба“ в Цариград .

В някои от ранните османски данъчни регистри, като например Харачески тефтер от 1845 г. , фигурира запис с името Генчо (син на Къню), който по онова време е на възраст 12 години, от което следва, че годината на раждането му е 1833 г. Според Нюсуф тефтер от 1848 г. (препис от 1846 г., с дописвания на места до 1876 г.), който се съхранява в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, уста Генчо е на 13 години по времето на вписването. Датировката на тефтера не е категорично уточнена и поради това, както и упоменатите по-горе факти, точната година на рождението му, не може да бъде установена. Същото важи и за данните в ръкописната книга (тефтер) от 1888 г., започнат година по-рано, в който са описани семействата от Тревненска община, който също се съхранява в СМРЗИ - гр. Трявна. Този документ също сочи 1833 г. за година на раждане на уста Генчо Кънев. Възможно е богатият османски архив да съхранява и предостави нови и категорични сведения по въпроса.

В житеописанието на уста Генчо, синът му Дабко, не споменава почти нищо за майка си, братята и сестрите си. Акцентът, съвсем обяснимо, е върху строителната дейност на баща му. А и, както пише арх. Н. Тулешков, по онова време „споделянето на личното се е считало почти за неприлично“, затова и спомените на сина за баща му, са „почти лишени от елемента на личното присъствие“ . Дори физическият му образ или онова, което е достигнало до нас чрез сведенията на съвременниците, е твърде недостатъчно, за да го „възсъздадем във въображението си“. По думите на Дабко Устагенчов, като „придаден“ на църковното изкуство, баща му се отличавал с дълбока нравственост и „вяра в небето“. „Балканският българин“, както го нарича, носи калпак на главата си лете и зиме, облечен със салтамарка и гащи от домашен шаяк“, по природа бил едър и пълен, наричали го още „шишкавия“. /Обр. 7 и 8/.

В художествения си очерк за уста Генчо, Кина Резачева, правнучка на сестра му Неда, описва Първомайстора, като „едър, възпълен, ама набит, стегнат“. Лицето му – „едро, червендалесто“, очите – „зелени, пъстри, буден поглед, малко остър, изпитателен, като че ли все разучава нещо“. В празничен ден обличал „лъскав пепелив панталон – свети; от същия плат – жилетка; бяла риза, черна връзка, отгоре джубето черно, дълго до коляно“. Интересно сведение в тази посока откриваме и в архива на Цаньо Антонов, който отбелязва, че при освещаването на една от най-красивите Устагенчови църкви - „Успение Богородично“ (1866 г.) в Габрово /Обр. 9/, на 26 октомври 1866 г., в знак на признателност, габровци му подаряват костюм от европейски плат, по френски модел, и калпак, като му вземат феса, с който ходи по онова време и го насичат. Уста Генчо „налага“ калпака, но не успели да го убедят да облече костюма и си останал със салтамарката и колчаклиите гащи. Малко известен факт, за който споменава правнучката на Първомайстора – Любка Зеленодръвска (дъщеря на внука му Алекси Попов) в свои сведения, които се съхраняват в СМРЗИ - гр. Трявна е, че Първомайсторът бил левичар.

Почти нищо не е известно и за съпругата му Злата Дабкова (р. 1838 г.), родом от тревненското село Веленци, чийто баща „се родеел с едно видно семейство от Търново“. По всяка вероятност става въпрос за „сродника му по жена“ – Петър Дабков (ок. 1840–1884) от Търново, с тревненски корен, кундурджия по занятие, „известен благодетел в областта на просветата по онова време“, който много помагал на уста Генчо в „предприятията“ му.

Наскоро след сватбата уста Генчо се мести със семейството си от родното Генчовци в Долната махала на Трявна, където си строи просторна двуетажна къща с дюкян, стенописна украса над входната врата и „венециански тип тавани“  /Обр. 10, 11 и 12/. Градежът „захванал“ през март 1863 г.  Къщата му в Трявна е съборена през 1945 г., по времето, когато кмет е неговият внук Алекси Попов /син на дъщеря му Хуба/. Сродява се със зографа Цаню Захариев и му става кръстник. По сведения на Цаньо Антонов, баба Злата, съпругата на уста Генчо, се удавила в реката, когато минавала по дървеният мост на Драгошиновия вир, „срещу сегашното пазарище до новата баня“ в Трявна. За съжаление, не е упомената годината на това трагично събитие.

Уста Генчо и съпругата му имат три деца – Хуба (1862 – 02.04.1911 г.), Дабко (26.12.1865 – 24.07.1938 г.) и Неда (03.03.1870 – 28.04.1955 г.). Видно от Нюсуф тефтера, за който вече стана дума, уста Генчо има още един син, кръстен на дядо си Къню, който вероятно умира като дете. В потвърждение на този факт са и сведенията на сина му Дабко, който споменава, че „провидението, запазило на уста Генча само първото момче – Дабко“. Единственият му син е с три години по-малък от сестра си Хуба, по всяка вероятност, кръстена на баба си по майчина линия. Наскоро открихме една нейна фотография, заедно със съпруга й Петър, сестра й Неда и дъщеря й Минка /Обр.13/. Тя се пази в семейния архив на Мина Василева – правнучка на Богомил Даскалов и се публикува за първи път. Във фонда на Цаньо Антонов в ОДА – Габрово се пази още една снимка на Хуба и съпруга й Петър Попов /Обр. 14/. Съхранени са и две писма от Хуба до дъщеря й Минка, но за съжаление, само едното от тях е датирано. От тях, обаче не може да добием ясна представа за житейския облик на голямата дъщеря на уста Генчо.

Съпруг на Хуба е Петър Поп Алексов /Попов/ (20.11.1857-19.12.1938 г.). Той е син на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса Скевофилат (1798-1890 г.) и съпругата му Димитрия поп Йовчева Икономова (1816–1890 г.), дъщеря на летописеца на Трявна поп Йовчо. Двамата имат три деца – Минка (18.11.1880 – 16.03.1957 г.)  /Обр. 15/, омъжена за учителя – краевед Богомил Даскалов от Трявна, Алекси Петров Попов (10.02.1890 – 16.03.1959 г.), кмет на Трявна в периода 1945 – 1948 г. /Обр. 16/, и Неда, по мъж, Бончева Генова (1892 – 27.05.1920 г.) /Обр. 17/.

Петър Попов е търговец, известно време се занимава и с отглеждането на тютюн. В смъртния акт на съпругата си той е записан, като „касиер на Земледелческата банка“, но непосредствено след смъртта й е уволнен от работа по неясни причини, въпреки ходатайството на баджанака си Тома Малков. Хуба е домакиня, хрисима и добра жена, подчинена на властен съпруг, както става ясно от писмата на сестра ѝ Неда до племенницата ѝ Минка. В едно от тях, писано по повод тежката загуба на единствената й сестра (б.а. Хуба), която умира от „бъбречна болест“, тя пише: „Аз я оплаквам само за едно, че тя не можа да поживей, както трябва, едно само като помисля, да ни можи тя да утиди при дъщеря си да й са порадва и на внучата си, туй ма много засегнава, баща ти никъди не я пущаши, но сига я пусна завинаги“ . В същото писмо Неда Генчова, която по неизвестни причини, е в обтегнати отношения със зет си Петър Попов, разпитва племенницата си как е минало погребението на сестра ѝ, на което, неизвестно защо не присъства: „… утиди тя се ми са струва непогрешима, на никого лошо ний направила, ни е удумала, добро твърде ни е видяла. Помъчи са, ако има блаженство, тя ще го наследи“.

В друго свое писмо до Минка, Неда пише: „тя /б.а. Хуба/, живе години потиснически и нейната дума никога да са ни чу“. За влошените отношения между Неда и зет й Петър Попов се загатва в доста от писмата й, но на какво се дължи тази взаимна неприязън, е неизвестно. На места, тя го обвинява, че се е отучил да работи, пък имал доста имоти, които биха му осигурили по–добър живот, същевременно, след като научава, че той продава бащината й къща, заръчва на Минка: „… взимете си правото всичките дица, на него мо стига до сига каквото са е ползовал“. Петър Попов продава целият имот в Долната махала на Трявна, осем години след смъртта на Хуба.

 

 

(Следва)

 

Галина Иванова – журналист, блогър

Кремена Маркова – Докторант в катедрата по Стара и Средновековна история на ИФ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

 

Из сборника „Дни на науката’2022“, издание на Съюза на учените в България – клон Велико Търново, 2023 г.

Обр. 1. В. Търново към 1880 г. Часовниковата кула на
уста Генчо Кънев на заден план
Худ. Х. Кабакчиев

Обр. 2. Амвонът в църквата "Св. Георги"
в Трявна, дело на
уста Генчо Кънев – Големия

Обр. 3. Църквата „Св. Димитър“ в с. Иречеково е
първата самостоятелна сграда, издигната от уста Генчо през 1857 г.
Иконостасът, дело на Генчо Кънев, не е запазен до наши дни

Обр. 4. Владишкият трон на
църквата "Св. Димитър" в гр. Върбица

Обр. 5. Домашен иконостас, изработен от уста Генчо Кънев
Архив: СМРЗИ – Трявна

Обр. 6. Родословна схема на Устагенчовия род
от Цаньо Антонов
Архив: ОДА – Габрово

Обр. 7. Портрет на уста Генчо Кънев,
рисуван от проф. Асен Василиев
Архив: ОДА - Габрово

Обр. 8. Портрет на Уста Генчо Кънев,
рисуван от художника Минчо Никифоров,
по снимка на Първомайстора, предоставена от
Дабко Устагенчов на проф. Асен Василиев
Архив: ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“

Обр. 9. Църквата „Успение на Св. Богородица“ в Габрово

Обр. 10. Родната къща на уста Генчо Кънев в с. Генчовци,
която вече не съществува
Архив: СМРЗИ - Трявна

Обр. 11. Къщата на Уста Генчо Кънев в Трявна
Архив: ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“

Обр. 12. Зографисан детайл от фасадата на
къщата на уста Генчо в Трявна
Архив: СМРЗИ – Трявна

Обр. 13. На снимката отляво-надясно, прави:
Петър Попов, съпруг на Хуба Устагенчова,......,
Златю Ц. Златев - съпруг на сестра й Неда.
На преден план седнали Хуба, дъщеря й Минка и сестра й Неда
Архив: Мина Василева, прапраправнучка на уста Генчо Кънев

Обр. 14. Хуба Устагенчова със
съпруга си Петър Попов /Попалексов/
Архив: ОДА - Габрово

Обр. 15. Минка Даскалова,
внучка на уста Генчо Кънев с децата си -
Пенка, Христо, Петър, 1918 г.
Архив: СМРЗИ – Трявна

Обр. 16. Алекси Попов,
внук на уста Генчо Кънев и
Кмет на Трявна /1945-1948/
Архив: СМРЗИ – Трявна

Обр. 17. На снимката, в дясно - Неда Попова,
по мъж - Бончева Генова, внучка на уста Генчо Кънев
Личен архив: Мина Василева